30 април 2009

Анонимност без граници


   Вчера отново се разгоря дискусията около обвиненията на Любима, че някои от потребителите на "Свежо" са манипулатори. В никой случай не желая да разпалвам отново този пожар, по-скоро за нещо друго ми се иска да напиша.

   От няколко дни се запалих по известната игра "Conquiztador", което малко се отрази и на писането в блога. Там играх срещу десетки противници с променлив успех, но нещо ми направи много неприятно впечатление.

  Никовете на противниците бяха до един анонимни.

   Това е забавна игра, в която знанията имат значение, както и бързото съобразяване, разбира се. Странното е, че имах шанса да играя срещу наистина интелигиентни играчи, които обаче се бяха скрили под странни имена. В сайта е разрешена регистрацията, както на латиница, така и на кирилица. Аз научих това малко по-късно и съответно останах с ник "hristoblajev", иначе щях да си напиша нормално името.

   Срещу мен днес играха mimeto969, ani1111, STELA571, тъпак 4 и други, да не споменавам далеч по-цветисти имена на играчи. 

   Хора, защо? Кому е нужно дори и в развлекателна игра имената ви да са (полу)анонимни, с изобилие от цифри в тях? Не е ли по-забавно да уважиш противниците си поне с минимална автентична самоличност? И да се знае срещу кой си играл, независимо спечелил или загубил?

   В мрежата е същото.

  Всички знаете какво се случва около писанията на Любима и атаките, които се понесоха във всички посоки, та се стигна дори до заплахи със съд. Последното е забавно, при условие, че непрестанно пишем, гласуваме и коментираме статии, в които осъждаме същия този съд, поставяйки го под една голяяяма въпросителна. А сега изведнъж той става легитимен в битката между нас, така ли?

   Честно ви казвам, анонимността наоколо ми идва в повече.

   Имам чувството, че не мога да вярвам никому, та даже и за нормално написано име започвам да се чудя дали е автентично.

   Разбира се, не подкрепям желанието на МВР и прочие ретроградни институции да имат достъп до всичко, но се чудя,

дали няма някакъв механизъм, с който някакси хората, които се засичат често в даден блог или сайт, да си доказват взаимно самоличността си.

   Да, анонимността може да е нужна някому, който иска да играе някой друг, а не себе  си, дори и без да има лоши намерения. Но все си мисля, че повечето сме хора, които вървим напред, създаваме живота си, борим се за място под слънцето... въобще хора, които нямаме от какво да се срамуваме в живота си.

   Уф, много сериозно стана написаното. Затова ще предложа една моя идея за анти-анонимността - доколкото е възможно,

нека бирата ни свърже.

Ами да, не е лошо да си пишем коментари и т.н., но нищо не пречи да се видим наживо, да окупираме някоя пейка, да научим нещо повече един за друг и т.н.

   Пък после ще се върнем на клавиатурите си и ще пишем, както желаем, но ще знаем, че отсреща стои реален човек, който дори в един момент може да наречем "приятел". 

12 коментара:

Анонимен каза...

Принципно съм съгласен,аз използвам името си навсякъде,макар и да зная ,че е рисковано,но мисля,че анонимността ще продължи да съществува в интернет,защото е удобна за МНОГО хора.Не може нищо да се направи,за жалост.Не казвам ,че всички анонимни са злонамерени,не в този смисъл,просто е по-удобно,защото не се налага да поемаш отговорност за това,което пишеш или споделяш

Христо Блажев каза...

Да, така е. Точно липсата на желание да бъде поета отговорност води до проблемите, не само в интернет, а повсевместно. Затова и в пресата, особено в кръга около ДПС (Монитор, Телеграф и прочие) е пълно с псевдоними, които сипят лъжи, да не говорим за жълтите вестници, естествено.

Ivan Hristov каза...

Ичо, напълно те подкрепям по въпроса за анонимността. Знаеш ли, аз също много харесвам бира. Заповядай ми на гости в Барселона да изпием по чаша хубава бира, но как да те разпозная по снимката която си публикувал?!
На нея виждам ездач, но лицето му е много отдалечено и неясно.
А предложението ми за гостуване е най-сериозно, така ще можеш и да събереш немалко журналистически материал.
Бъди здрав и чакам да ми отговориш, кога ще ми гостуваш.

Чуденка каза...

А не ви ли идва наум, че на някои хора до гуша им е дошло от известност и искат да се ползват от най-голямото право на средностатическия гражданин - анонимността?

Philipotel каза...

Ице, ти си сравнително свежа рибка във водите на виртуалното общуване. Ако искаш може да се хванем на бас, че след време ще съжаляваш за своя интернет ексхибиционизъм :) По принцип световната мрежа е един грамаден доброволен Биг Брадър - особено разни сайтове като фейсбук, майспейс и т.н. Хората споделят лични данни, снимки, познанства, интереси, занимания и прочее информация, за чието събиране преди време ДС и сродните и институции по другите страни хвърляха огромни средства и усилия. Мисленето "аз нищо нередно не правя и това не ме засяга" е илюзия - всяка дейност и мисъл може да бъде обявена за нередна в даден момент. Разбира се, съображенията, които аз например имам да поддържам анонимност в интернет наистина не се отнасят за повечето хора. Но както отбелязах, това доста зависи от духа на времето, освен това невъобразимите проявления на човешката злоба също са добър мотив да не си прекалено открит с непознати. Иначе преди време, когато бях активен форумец съм се запознавал с много от хората, с които си общувах виртуално. Говоря ти за нещо от порядъка на 50-60 души - с някой станахме приятели, с други бихме се напсували, ако се срещнем :))) Въпросът, е, че измислените никове по никакъв начин не пречеха на това общуване. Не помня къде бях прочел следната мъдрост - "анонимността ражда много истина и още повече идиоти". Идиотите винаги са в изобилие, но истината е рядка, дори и в малки количества. Пък и си мисля, че е по-добре цялата тази злоба да се излива в интернет, отколкото някъде другаде. Важното е да не се трогваш излишно :)

Христина Чопарова каза...

Никога няма гаранция - сигурността съществува единствено като (само)пожелание :)
Анонимността е въпрос на избор, но когато пишеш, все пак трябва да имаш смелостта да застанеш зад думите си - скрит зад монитора и някакво цуфробуквие, всеки е силен на думи.
В същото време разбирам и аргументите на онези, които предпочитат анонимността.

Баланс е възможен единствено с компромиси. Все пак нещата опират до отношения ;)

Христо Блажев каза...

Така, отговарям поред :)
Г-н Христов, благодаря за поканата, с удоволствие ще се отзова при финансова възможност. А моя снимка има малко по-долу по лентата или в някоя от статиите със снимки.
Чуденке, все си мисля, че т.нар. "известни" не обикалят форуми и блогове. Тези, които искат анонимност, са си обикновени хора, като, естествено, възможно е някое и друго излючение.
Philipotel, причтелю любим, да, съгласен съм напълно с думите ти, може би наистина това разкриване е опасно и правим услуга на МВР, но какво да се прави. А за злобата, дали ще се излива тук, не мисля, че някой подивял онлайн, не е способен да пренесе яростта си в реалния свят.
Хрис, ти за кое си, че не разбрах. В блога си си открита, затова те считам на моя страна, пиши, ако греша :)

Христина Чопарова каза...

Не грешиш ;)
Аз също предпочитам да имам срещу себе си открит човек. Т.нар. фейкове ми седят несериозно. Но, както казах, всеки с избора си и причините си ;)

Ivan Hristov каза...

Ичо, разбрах, при първа финансова възможност - ще гостуваш. Но не е лошо да си сложиш и на заглавката един портрет. Иначе някой може да те вземе за герой от една книга на М.Рид, "Конникът без..."какво беше, че не ми идва на ума:)
Бъди здрав!

P.S. Да не вземеш да ми се обидиш, ей! Това е само една закачка. Весели празници!!!

Христо Блажев каза...

Ха, интересно сравнение. Не съм сложил снимка начело, защото смятам за водеща любовта ми към книгите :)
Весели празници на всички :)

Анонимен каза...

Като отявлена фенка на ConQUiZtador не мога да не взема отношение ;) Аз пък мисля, че хората, които навсякъде се регистрират с името си, търсят внимание и публичност. Или демонстрират самочувствие? Или просто харесват името си? А може би е липса на въображение? Всеки има различна причина. Специално в света на ConQUiZtador (а дали само там?) изборът на никнейм има особено значение и показва отношението на играча - към себе си, към другите, към света... За мене срещите с различни никове са част от удоволствието от играта - страхотни попадения има понякога, с които истински се забавлявам :) В края на краищата човек е такъв, какъвто е, независимо дали се крие зад псевдоним или е написал името си! Хм, сега се чудя да си напиша ли конкуизтадорския ник... няма засега :p

McLaren каза...

Аз съм един от модераторите в тази игра и мога да твърдя, че тя е една от най-добрите, ако не и най-добрата онлайн игри, които съм играл. Анонимността е част от виртуалното пространство и не може да не сме такива там. В тази игра има много анонимници криещи се зад множество регистрации и никой не може да ги спре. Всеки сам избира, дали да се открие или скрие в това виртуално пространство. Познавам се с почти всички от играта и извън нея, но повечето от тях са и деца на по 10-15 години. Това е от мен, ако има някъде грешки, моля да бъда извинен. :) С уважение: Ангел Ангелов (ник в играта: McLaren)!