30 юни 2009

Малко карикатурно

   Не мога да се сдържа да не споделя с вас няколко великолепни каркатури, които намерих в супер-забавния блог Българска Пастафарианска Църква. Вижте го, ще се посмеете доволно с тази симпатична религия.

29 юни 2009

ЧИД за съседчиту!

   Ай, съседке, ЧИД, и довечера чакаме да се отблагодариш подобаващо за това онлайн мазнене!


28 юни 2009

Наглост безгранична!

   След тази простотоя и думите на соколчето-мафиот това управление загуби изобщо минималната си легитимност!

ВЪН! ВЪН! ВЪН! И съд!!!


Пореден гениален клип от Jon Lajoie (как се произнася това!?)

   Великият Jon Lajoie, познат от класическите произведения "Pedophile Beards", "Everyday Normal Guy", "Rapist Glasses" и др., създаде ново актуално произведение в памет на небезизвестния бивш поп-певец Майкъл Джексън ( Риномет).


   Просто няма как да не споделя с вас тази актуална песен, която да заглуши световните вайкания и звъна на милионите, осребряващи поредната смърт на неуравносен човек, мислещ се за бог, заради лекарства/наркотици.

Една дъга от пътя София-Видин


   Честно казано, нямам си и идея коя е гарата :)

27 юни 2009

Вивалди по метълски... пианото през прозореца

  Filipotel ми прати това и останах впечатлен от тез метъли "диви":


Малко агитация към съгражданите от родния Видин...


   Скъпи приятели от Видин, знам, че отдавна съм напуснал града, но все пак често си идвам и не изпускам малките, но все пак налични промени в него. Предполагам и че с доста от вас се познаваме лично от гимназиалните години и волейбола, или от двете лета, които изкарах като барман на "Бебето", преди да го затворят. Знам, че всички обичахме това място и на самият мен ми е още тъжно. Днес помежду другото си идвам, та ще се видим по пейките дунавски.

   Но преди това искам да ви кажа нещо от страниците на блога ми. Знайно е вече, че съм симпатизант на "Зелените" и с удоволствие се включвам в софийските им инициативи. Преди дни научих, че едно момиче от "Зелените", което безкрайно уважавам, се е включила в кампанията като мажоритарен кандидат в родния ми град - това е Мила Видина.

   Вижте, няма да ви агитирам за коя партия ще гласувате - това си е изцяло ваша работа. Мисълта ми е обаче кой мажоритарен кандидат ще подкрепите.

    Знаете, че партиите се възползваха от тази опция, за да вкарат допълнително свои верни хора в парламента, а не за да издигнат перспективни и кадърни хора, които не са обвързани с теснопартийните им обръчи от корупция и престъпления.

   Наясно съм, че имената на мажоритарните кандидати у дома са известни и ще привлекат вниманието ви.

Въпросът ми обаче е защо е нужно да помогнем на плановете на партиите, които само искат да вкарат повече техни хора в парламента по един или друг начин?

   Затова моят апел е следният: Гласувайте за която партия ви е присърце (но и помислете дали искате да се солидаризирате с груповия вот на циганската махала, която гарантирано ще подкрепи кандидатурата на БСП, за да се победи ГЕРБ), но дайте мажоритарния си вот за Мила Видина от "Зелените".

   Мила е младо и умно момиче, учила е в САЩ, участвала е в кампанията на Обама. Познавам я лично и гарантирам, че тя знае как може да се променят нещата в милия роден край и той да започне да просперира. Ето и нейния сайт, запознайте се сами с нея!

   Вие знаете, че опасността Видин да се превърне в циганска крепост на ДПС е повече от реална! Аз не желая това, сигурен съм и че вие не го искате.

   Хайди, до скоро :)

Стъпка по стъпка върху "Синята коалиция"


   Гледам и се чудя някои неща. Примерно тези лепенки по стълбите на подлеза на "Орлов мост"

   Първо, защо трябва да замърсявате не само с флайърите си (вижте какво става около входа на Южен парк, никой не ги събира), а и да лепите по земята, точно както нелепото образувание "Напред" със зелените им точки?

   Вярвате ли, че това може да ви привлече симпатизанти? Ама сериозно!

   Кой ще изчисти боклука след това или разчитате обувките на хората да ги изтрият?

   Не ви ли се струва, че има нещо сбъркано в това да избираш сам да те газят?

   Знам, че пак ще има обвинения, че съм "зелен" и затова питам тези неща. Но не е заради това - питам от чисто любопитство.

26 юни 2009

С риск да ви вбеся...


  Съжалявам, не считам, че смъртта на човек заличава греховете му. Нито че на гениите всичко е позволено.

Внимание! Велоалея! Наведете се! Наведете се ОЩЕ!

   И пак за велоалеи ще дойде реч. Преди време вече писах за една, която по съвместителство (и преимуществено, де) е паркинг, а немалко блогъри показаха вече абсурдната криволичност на други столични маркировки, назовавани помпозно "велоалеи".

   Искам да обърна внимание на един друг аспект на една велоалея - чистотата на пространството

във вертикален аспект.

   Да, важно е алеята да е чиста, равна, без шахти или издатини, но не по-малко важно е да можеш да караш спокойно без опасност да си закачиш главата в нещо.

   Точно това не е изпълнено във велоалеята край канала на булевард "Евлоги и Христо Георгиеви", над която са надвиснали купища храсталаци и велосипедистът е длъжен да се привежда буквално на едно ниво с кърмата, за да мине. А ако има минувачи, вероятно трябва да спре и да ги изчака да минат.

   Ето тук може да се мине, половината пътека е свободна, но само ако няма срещуположен колоездач или пешеходци.

   

   Но най-забавно е на изхода от велоалеята, където храстите са надвиснали и образували тунел. Заради него както нямаш видимост дали идва някой от другата страна, така и неминуемо се налага да залегнеш максимално, за да минеш с колелото си.

   Знаем с каква неохота "Столична община" прави алеи. Така де, за тях не може да иска пари като за паркинг. А сега пък и да ги поддържа... май много искаме от администрацията...

25 юни 2009

Как да получиш висок положителен вот в "Свежо"?


   Рецептата е проста:

   I. Написваш статия срещу ДПС/БСП - средно около 40-50 гласа.

   II. Написваш статия в полза на "Синята коалиция" - средно около 80-90 гласа.

   III. Комбинираш двете - започваш от 100 гласа и се изкачваш към безкрайността.

   P.S. И все пак да отбележа, че се шегувам добронамерено :)

Танцът на опозиция срещу управляващи (видео)

  Това ми бе пратено днес от Шемет, харесва ми и ви го предавам.

  Задължително вижте края и надписа - "Който и да победи, народът пак ще страда"!

За абсолютистката власт на Султан Доган

   Машшала, султан Доган. Добре, че след толкова години ояждане с власт окончателно ви писна да шикалкавите по политически и започнахте да си казвате нещата директно. Ако не бяха височайшите ви слова, нямаше да имаме цитат за обръчите, нито за летящочинийните стремления. Сега пък си имаме цитат, че властта в във вашите ръце, а не в депутатите, които се избират.

   Като историк ценя вашата помощ - толкова е трудно да напишеш дадено твърдение, ако не можеш да го подкрепиш с документ или цитат. Но вие усърдно ни помагате, така че всички да сме наясно какво е истинското положение у нас. Евала, султане Доган.

   Остава и Станишката да обясни на бабичките, че властта е у него. Те пак няма да имат нищо напротив. Или царя на хапльовците, дето пак се излъгаха да гласуват за него.

   А на султан Доган името му трябва да бъде добавено в династичния списък на Османската империя. Той е един не лош защитник на исконната й териториална цялост. 

24 юни 2009

За етикецията на агитацията по улиците


   Дълго се колебах дали да напиша този пост, но сметнах, че принципите ми са по-важни от опасността да си навлека отново купища негативни коментари.

   Искам да разкажа една случка от вчерашния ден. Аз и още двама доброволци на "Зелените" поехме на обичайна обиколка по централните улици на София с голямата зелена топка и два билборда за разрушаването на природата и свободата в интернет. Това добре, не пречим на хората, просто привличаме вниманието им към нашите искания. Начесто ни спират, разпитват за какво се борим, кои сме и прочие; ние обясняваме охотно, но, повтарям, не се натрапваме никому.

   Навръщане към щаба минахме покрай палатката на "Синята коалиция" край метростанция "Сердика", където имаме и наш пункт. Там има едно симпатично момиче от "сините", която е винаги любезна с хората и изобщо според мен е удачен пример за човек, натоварен да разпространява предизборни материали. И днес тя бе там, обикаляше минувачите и раздаваше листовки, нищо необичайно.

   За сметка на това под тентата беше седнал младеж на възраст 20-25 години, който на висок глас обясняваше нещо на минувачите. Не му обърнах внимание, точно поздравявахме колегите от нашия щанд. На минаване покрай този господин, той иронично подвикна нещо от рода на "Ало, "Зелените", пак ли с тая топка" и се изхили гадно. Обърнах се за миг, но не сметнах за нужно да отговарям, не е първия или последния, който ни подвиква нещо подобно.

   Интересното се случи след десетина минути. Връщах се към спирката на трамвая, защото трябваше да ида пак на работа да довърша една статия. На минаване покрай тентата на "Синята коалиция" чух дословно следната реплика на въпросния младеж, отправена към младо момче:

   -Чшшш (да, това бе обръщението), ти, я ела тука да ти обясня за "Синята коалиция".

   Момчето го погледна леко смутено и отговори:

   - Но аз нямам 18 години.

   Онзи не се смути, ухили се широко и го прикани:

   - Нищо, нищо, ти седни, аз да ти обясня. - при което момчето наистина седна. Аз отминавах и реших да не се обръщам да видя продължението.

   Защо ви занимавам с това ли? Ами защото смятам, че хората по улиците не са просто улов на предизборните щабове. Те си имат работа, посока, мислят си за различни техни си неща. Личното ми убеждение, а и на доста от доброволците на "Зелените", с които съм говорил е, че трябва минимално натрапване в личното пространство на хората и особено важно е това да се случва с такт и любезност, както и готовност почтително да посрещнеш негативизъм и отказ, пожелавайки приятен ден/вечер.

   Този младеж-наемник на заплата трябва да бъде още по-внимателен според мен, доколкото му се плаща за работата. Той бе натрапчив, арогантен и нахален. Може би някои от вас ще кажат, че подобни качества са нужни за привличане на внимание, но аз не мисля така. Считам това за нарушаване на елементарна етикеция в отношенията с хората по улиците, които утре ще идат до урните. Естествено, не си правя илюзии, че техния вот може да бъде повлиян от улична агитация. Но вярвам, че трябва да ги уважаваме като потенциални симпатизанти. 

   А не да ги "чшшш-ткаме".

  P.S. Снимката е взета от интернет и не е от споменатия пункт.

23 юни 2009

5 (пет) билборда на БСП на едно кръстовище!

   "Ние сме на ВАША страна". Този абсурден лозунг виси вече навсякъде. Крайна степен на кретенизъм е кръстовището зад малкото НДК, където има цели 5 идентични билборда на БСП. Номерирал съм ги на "Paint", не се смейте на нескопосаността и пръста в кадър :).

  2+5 е защото и от задната страна е същия надпис.

    Ще ме извинявате, другари, но нито някой вярва, че сте на "наша" страна, защото си имате "ваши" хора и фирми, нито можете да ни набиете да гласуваме за обръчите ви, каквото и да направите.

   Дори и да сбутвате агитматериалите един до друг за по-голям (според вас) ефект.


   Дори и 200 метра по-долу на следващото кръстовище да ми се киприте пак.

   А ето го и номер 5.

   С две думи: МАЙНАТА ВИ!

  

22 юни 2009

Как САЩ защитава демокрацията (фотохронология)

  Ето така се защитава демокрацията:

  1930 г. Линч. Противник - негрите.

  1945 г. Нагасаки. Противник - Япония.

  1950 г. Сегрегация. Противник - негрите.

  1971 г. Противник - Виетконг.

  1972 г. Противник - децата на Виетнам.

  2003 г. Ирак. Противник - бащите.

    

21 юни 2009

Хора, какъв ви е проблема с хомосексуалистите???


   Последните дни се изля нова порция помия в преобладаващ син цвят по отношение на "Зелените". Този път заради подкрепата за провеждане на гей-парад.

   Искам да попитам: ХОРА, КАКЪВ ВИ Е ПРОБЛЕМА?

   Какво сте се затюхкали и запритеснявали? Нали се цивилизоваме, нали я гониме "Европата" още от бай-ганювските странствания? Та не се ли усещате, че повечето от тия "моралисти" са друсали гюбек на песните на баш гея Азис? Или пък за по-нежните души, дето ще ми опонират, че не слушат чалга - те пък са се умилявали на Джордж Майкъл или Елтън Джон. То и Мадона мяза на гей, ама това е друга тема, кабалистичните вещерства са в отделна категория.

   Или пък шествието на разни попове? От създаването си през VIII век насетне у нас има цезаропапизъм, както и секуларизъм в новите времена - къде се бъркат пък те в светските дела? Само не и църквата да ми говори за морал - не и след кръстоносни походи, инквизиция, войни, подкрепа за нацистите, избиващи евреи, да не говоря за педофилските процеси в наши дни.

   НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА - дразни ви, че хомосексуални ще получат право на себеизразяване, или че "Зелените" са показали смелост да подкрепят с принципен жест нещо недостъпно за цивилизационното ниво на българското общество?

   Айде стига лицемерие и злобеене на чужд гръб! Става ли???

20 юни 2009

Потресаващо! "Трънски разкази" на Петър Делчев! Ето така се пише истински!


   Приятели, искам да споделя с вас едно откритие, което буквално разтърси литературния ми хоризонт - това са "Трънски разкази" на Петър Делчев.

   НЕВЕРОЯТНО! Честно ви казвам, такава жива проза не съм чел от години, ще ме прощават знайните и незнайните наши и чужди автори, които съм минал за този период - това е несравнимо по-добро!   

   Но няма да венцеславя излишно. Директно качвам един от страхотните откъси. Той е от разказа "Срещата":


  "Късно през нощта Водача на вълците се върна на мястото, от което през деня проучи кошарата. Приплъзна се няколко метра надолу по склона и замря. Набута в ноздрите си дим от колибата и го сравни с дневните си наблюдения. Долови покой и сън, горяща букова кора на гнил пън и още нещо − непознато, но в никакъв случай опасно. Мръдна глава настрани и пое друг мирис, гъст и плътен като пролетна кал – на стадо, на топла овча кръв. Обзе го трескаво нетърпение, но инстинктът му на опитен ловец бързо надделя. Смъкна се още няколко метра и безшумно се притаи зад заскрежен храст − внимателно и дори нежно, все едно се галеше на вълчицата си. Тихото му гърлено изръмжаване скова глутницата, после я разпръсна в обходна маневра. Сенките на вълците нашариха за кратко снега. Някой от по-младите глупаво се спъна в нещо − чу се хрускане на лед.

   Водача изчака всичко да утихне и се спусна надолу към вкопаната в склона кошара. Леките му, издължени скокове дори не пропукваха крехката коричка на дебелия сняг. Отправи се към гърба на одаята тихо и безстрашно, уверен, че е срещу вятъра и няма да го усетят овчарските псета. През деня си беше подготвил план, практичен и гениален със своята простота. Стигна до следващото си укритие – купчина насечени и нахвърляни клони. Сви се до тях и замря. Превърна се в безжизнена сянка, но наситена със сетива, страст и очакване. След стотина удара на вълчото сърце се чу кучешки лай. Големият шарен пес пръв усети вълците и рипна пъргаво насреща им. Делеше ги здрав плет и кучето, повличайки след себе си и другите трима пазачи, уверено се спусна към зверовете. Шилетата се разшаваха, някои се опитаха да прескочат съседите си, сбутаха се. Като развълнувана рунтава река се изсипаха откъм навеса, устремени в страха си към другия край на заграденото, по-далече от опасността. Глутницата хитро се беше наредила в полукръг откъм долната страна на кошарата, срещуположно на Водача. Вълците един след друг се спускаха с вой към оградата и предизвикваха суматоха сред шилетата. Животинките се мятаха ту на една, ту на друга страна, а накрая се притиснаха до стената на овчарската одая.

   Кучетата, напротив, въртяха все покрай оградата и заставаха там, където им се струваше, че вълците се опитват да прескочат плета и да пробият фронта на отбраната. Тази игра продължи кратко, но достатъчно − колкото Водача да излезе от привидното си вцепенение и с няколко скока да се спусне до самата кошара. Вълкът налиташе отгоре и щом се оказа на височината на прилепената към баира овчарска колиба, с един-единствен грамаден скок се метна на покрива ù. С още два прелетя покрай комина и се бухна насред шилетата. Не обърна никакво внимание на врещенето и почти човешките писъци на бъдещите си жертви, а мигом се впусна в гръб на грамадния шарен пес, предводителя на овчарските псета. Вълкът добре беше планирал нападението. През деня забеляза, че по време на играта и боричкането другите кучета не хапеха Шарения по врата. Кучето носеше нашийник с шипове, но Водача вече си бе имал работа с подобни овчарски хитрости. Повали Шарения с умение и вещина на експерт. Изненаданото куче дори не разбра откъде му се стовари грамадата мускули и челюсти, които го обърнаха по гръб и му разпориха корема. Умиращият пес нададе вой почти по вълчи, после заскимтя в агония, с което нанесе непоправими щети върху бойния дух на другарите си. Водача, използвайки объркването в редиците на другите защитници, подгони стадото към тях. Ниско приведен зад рунтавите гърбове на шилетата, той ги остави да разделят и почти да премажат кучетата, а после като сянка се стрелна в мрака и повали следващото. Усети, че гърлото е чисто и му спести мъките. Уби го бързо. В ограденото място завря и закипя от тела, които се мятаха като обезумели. Разнесе се воня на кръв и смърт. Щракаха челюсти, ранени и умиращи кучета скимтяха и квичаха нечувано и свръхестествено, все едно адски изчадия се бяха развилнели в кошарата. Вълците оттатък плета се настървиха и запратиха към небето своя накъсан, освирепял зов за плячка. Като скачаха и се блъскаха в оградата, те всячески допринасяха за пълното объркване и врява. Последното куче бе застигнато току пред вратника на колибата. Псето думкаше и плачеше с глас, очаквайки помощ от хората, на които толкова вярно служи през целия си кучешки живот. Дори не се обърна с лице към връхлитащата го смърт, цялото му същество се стремеше да го чуят, да му отворят и да го спасят. С последна надежда блъскаше и дращеше по вратницата. Така и умря − като уплашено, жалко псе, изоставено от господарите си."

    Вярвам, че ви е харесало. Лично моят съвет е да си я купите - авторът си заслужава, наистина! Проблемът е, че е издадена през 2006 г. на цена 6 лв., та не знам дали може да се намери още. Ако не можете,  с удоволствие ще ви я дам, само се помолете мило.

19 юни 2009

Абсурдистан: Книжарница "Техномаркет"!

   Влизали ли сте в книжарница "Пингвините" на ъгъла на площад "Славейков"? Аз съм го правил десетки пъти. Обичах това място, със стройните си рафтове, подредени в непроменяеми категории - така че винаги знам кое къде е - като искам фантастика - цял ъгъл си имах, като търсех история, и от нея, а ако не знам къде е търсенето, консултантите винаги бяха супер готини.

   Преди време дори ходих да питам за работа там, но така и не разбрах защо не ме взеха. Не съжалявам, след седмица-две спечелих минутата и спасих финансовото си положение. По-късно двама мои близки приятели заработиха там и съвсем заобичах мястото, където наистина се чувствах у дома си.

   Сега го няма. Изнесоха го. Криза е. На входа вече пише Книжарница "Техномаркет".

   Вече ще има "Техномаркет". Символът на евтината китайска техника на кредит, новата мания на народа, юрнал се в консуматорския рай. Вместо книга - тостер. Даже и на сходни цени са вече заради безумното ДДС.

   Сбогом, любимо място. Ще ми липсваш.

18 юни 2009

Малко несериозно...



  Най-кратката и прекрасна приказка:
  Живял някога един принц, който веднъж попитал най-прекрасната принцеса на света: "Ще се омъжиш ли за мен?"
И тя отговорила: "Не!!!"

   И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба сред природата, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се периодично и славно, и играел футбол, волейбол и прочие, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в тоалетната, и спял със слугини (набрани от плеймейтки), приятелки и съседки, с принцесата и нейните приятелки също спял, и пял под душа, и пърдял, когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си пишел вулгарни стихчета, пък накрая издал един велик роман за самотата, обезсмъртил името си и благополучно си заминал щастлив от този свят!

Край.


И е едно p.s. допълнение... :)



16 юни 2009

Ето го и моя коткозавър :)

  Статията на колежката Хриси от "Епистоларните напъни..." ме разчувства и в отговор поставям две снимки на моя "коткозавър", както нарича тя своя Макси.

   Моето сладурче се казва Джери, наречен е на мишката, защото когато за първи път го видях, приличаше много повече на мишле, отколкото на представител на котешкия род. Дам, а малко по-късно установих, че е женско, но това не промени името му. Дивачето живее във Видин, падал е два пъти от четвъртия етаж (не без намесата на намусената съседка според мен), но си е жив, здрав и не по-малко жизнен от преди паданията.

   Хрис, надявам се операцията на твоя Макс да е била успешна :)


15 юни 2009

Двата свята - на бързата закуска и на глада... Кой ви харесва повече?

  Преди време публикувах един стих на Стефан Цанев, припомням го пак:

ИМА НЕЩО НЕНОРМАЛНО В ТОЗИ СВЯТ,

отчаяно крача

по нашата нежна планета,

половината човечество умира от глад,

другата половина

пази диета.

   Реших да онагледя тази теза, която все повече занимава мислите ми в последно време. 

  Ето го Запада:

   Харесва ли ви? Натъпкан, гнусен, зловещ. Човекояден Запад, изсмукващ цялата планета в ненаситния си консуматорски глад...


  А ето и Другия свят - онзи, който Запада крие зад фалшивата фасада на медиите си, предаващи изкривена до неузнаваемост информация (справка филма "Да разлаеш кучетата", също американски, де, като форма на оправдание). Ето я Африка:


   Оттам САЩ набавяше робите си. Оттам днес изсмуква ресурси с корпорациите си. Кървави ресурси.

   А истината е със сигурност чудовищна. Но кой ли може да я разкаже? Мечтая да ида там. И ще го направя. За да Знам. А не да гледам bTV и да вярвам на бълвочите им!

14 юни 2009

И това ако са почивни дни...


   Не, има нещо сбъркано в ежедневието ми. Не стига, че ставам по нощите да гледам волейбол, а то взехме, че и паднахме славно, а трябва и да ходя на лекции и съботата, и неделята. И това ако са почивни дни...

   Почна се от петък, когато противно на принципите ми отидох на работа. Пояснявам - нещата, които са ми пряко задължение, са с краен срок в четвъртък и поради тази причина наистина в петък не е задължително да ходя на работа, но поради някои кризисни обстоятелства вече ще се налага.

   Вечерта си легнах нормално към 1ч., за да стана в 3:30, за да гледам първия мач на волейболните национали с Куба. Вместо очаквания триумф под ръководството на новия треньор Пранди, гледах с болка как някакви извънземни младежи (единия на 15!!!) разпиляват Жеков, Казийски, Николов и компания.

   Не стига туй, но в 10 ч. трябваше да съм на лекция, та затова поспах още 2 часа между 6 и 8 и пак трябваше да се наливам с кафе. Лекцията я откарахме в нормални рамки до 14ч. прибрах се, хапнах, поспах, и то пак стана вечер и не остана минутка да изляза по парка с колелото.

   Тази нощ пак се вдигнах в нечовешкото 3:30 и изгледах с горест втората загуба на нашите. Изумително е как тим, който всяка година губи по някой титуляр, оставащ завинаги в чужбина при гостуванията, успява да вади нови и нови изумителни таланти, които без грам респект сгазиха безцеремонно елитните ни звезди.

   Сега пиша това и изчезвам. Пак на лекция. И пак денят ще си иде, защото и курсовите работи (точно 10 на брой) си чакат неумолимо, а до края на юни почти не остана време спрямо усилията, които трябва да вложа.

  Абе уикенд ли е да го опишеш! Дано вашият е бил по-почивен!

13 юни 2009

Признание за Всичколандия като сайт-библиотека



   Скъпи Всичколандци,

   Бързам да споделя с вас една радостна за мен новина - един от преподавателите във Философския факултет на СУ - Иван Колев, е включил сайта ми в списък с линкове към различни обществени библиотеки.

   Не мога да отрека, че се чувствам адски поласкан от тази чест, особено на фона на околните сериозни линкове към известни сайтове на библиотеки.

   Когато започвах инициативата "Моята библиотека", мислех за нея като място, където приятели и колеги ще могат бързо да правят справка дали имам дадена книга и да ми я поискат. С времето обаче нещата се развиха и до момента съм дал поне 20-ина книги на по-рано непознати, а сега приятели, които без изключение са се върнали благополучно в моята библиотека или поддържам стабилна връзка с хората, при които са томовете.

   Искам да използвам този радостен за мен повод, за да благодаря на всички ви, които взехте книги от мен и ми ги върнахте според уговорката, с което се доказа, че и у нас може да се случват хубави безкористни неща. Искам да благодаря и на хората, които в замяна на моите книги ми дадоха техни, които обогатиха и моя поглед към света. Не мога и да не се извиня на Преслав Ганев от "Литературата днес", на когото все още не мога да подаря "Фауст", който съм му обещал заради великолепния сайт, който списва.

   Моята библиотека е Наша библиотека, тя е за всички вас - хората, които обичате книгите и те са важна част от живота ни.

   Надявам се и за в бъдеще да се срещаме, запознаваме и обменяме страниците, съдържащи светове.

   Желая ви едно книжно лято и изразявам надежда, че мога да ви помогна за него :)


Нови три заглавия в "Моята библиотека"



   Поредни бройки допълниха "Моята библиотека".

   Този път са три. На първо място обезателно поставям "Трънски разкази" на Петър Делчев, които още не съм прочел изцяло, но само от първите три разказа мога смело да заявя, че това е новия Йовков! Великолепна проза, изумителни описания, жив местен език, разтърсващи случки - просто невероятно, мога само искрено да благодаря за съседката ми Петя, също запален библиоман, която ми я препоръча. Скоро ще напиша и цялостен коментар.

   На второ място е сборникът "Новите млади и новите медии", подготвен от екип, начело с професорите  Ивайло Дичев и Орлин Спасов, както и техни колеги и студенти. Изследването се базира на над 100 интервюта и 10 фокус-групи, осъществени с представители на поколението на 18-30 годишните, което е довело до извеждане на крайно интересни изводи. Тях ще използвам за статия за "Сега" и курсова работа за СУ, предполагам, че и двете ще ги кача тук, така че ще се запознаете с изводите на изследването, ако не ви се чете цялото.

   На трето място е една дебелшка книга на руски език, наречена "Великите революции: автобиография на западния човек". За нея не мога да кажа нищо откровено, според руски сайтове това е сериозно исторично изследване, дали е така, няма как да коментирам на прима виста.

   Това е засега, очаква се в предсесийния период към библиотеката да се добавят основно специализирани издания, които също няма да са безинтересни, обещавам.

   Очаквам поръчките ви по познатия начин.

"Че Гевара" на Щефан Ларем - здравей, здрасти и толкова


   Образът на Че Гевара ни преследва навсякъде. Безспирната алчност на Запада успя да консумира дори и образът на един от най-яростните си врагове и да го превърне в един символ, който вече не събужда емоции, а служи само за повърхностна идентификация. Да, съгласен съм, че млади хора с леви разбирания знаят кой е той и носят лика му с гордост (това се отнася за Филип :)), но щом и холивудски звездички се явяват на фотосесиите си с образа на Че, значи според мен олекотяването на образа му е тотално.

   Признавам, че не бях добре запознат с живота на Че Гевара, затова и щом прочетох за книгата на Щефан Ларем реших да си я взема, изхождайки от грешното съждение, че вероятно е солидна и интересна. Ето кратка анотация за нея.

   Е, второто се случи в общи линии, първото никак. Оказа се, че творението е само едно книжле от 172 страници, на които авторът е успял да постави цели три разделения - първата част е биография на Че, втората е коментар за творчеството му, а третата - заради която си взех и книгата - описание на групировките, носещи името му, както и самата символика на мита за Че.

   Книжката е интересна, но става само за повърхностно запознаване с революционера, служеща само за хора, които не са имали никакъв досег с него досега. Издържана е в общи линии в положителна насока, като почти не са споменати трудове, поставящи аржентинеца в нелицеприятна светлина. Лично мен това малко ме подрази, обичам да гледам критически на прочетеното и едностранчивостта не ме израдва особено.

   Няма да пиша излишни приказки за Че Гевара и делото му, едно, че това би било сигурно профанизиране на един ярък живот и борба, и второ - книжката може да послужи на всеки само за ден да се запознае с образа му.

   А пък за съвременните мързели, ето и линкове към двата последни филма за Че - тук и тук, както и предупреждение, че юли месец ще излязат по кината и лично аз смятам да ги гледам тогава.


11 юни 2009

Как изглежда австралийската карта на света? А китайската?

  Днес по време на лекция по "Модерни политически теории" стана на въпрос, че картите на различните държави се различават коренно по погледа си към света. За нас като дълбоко европоцентрични проекцията на земната карта е ясна и ненарушима като догма.

   Това обаче далеч не е така за останалите народи. Спомена се и че традиционното разделяне на юг-долу, север-горе, изток-дясно, запад-ляво е условно и на практика е тотално без значение. Затова седнах и се поразтърсих за интересни карти от други гледни точки. Ето и няколко по-забележителни примера:

   На първо място започвам с най-странната за нас според мен - гледната точка на Австралия към света:

   След това добавям тази на Китай:

   Ето и една, центрирана около Тихия океан:

   А тази е картата, по която учат американците - по нея е и учила Пейлин, която заяви, че Афганистан са съседи на САЩ :)

 

 Ето и една не много шеговита гледна точка от Москва по време на социализма, от която континента Европа изглежда като малък полуостров:

 

   А това е алтернативна карта на света, погледнат обратно на традиционния начин, но еднакво валиден:

    Не може да не се отбележи, че все пак картографирането е постигнало сериозен напредък след тази средновековна карта:

   И накрая прилагам карта на един всеизвестен плосък свят, в който вече разногледието е далеч по-опростено - както знаете, там проблемите са основно насочени към 4-те слона, върху които стои, както и определяне пола на костенурката, върху която коруба са стъпили пък те:

   Това е. Ние не сме център на света, колкото и да ни се иска. Нито пък някой друг е, де :)