29 септември 2010

БНТ и спорта

   Да направим малка равносметка.

   Световно по футбол – БНТ дава всички мачове.

   Световно по баскетбол – БНТ дава доста от мачовете.

   Световно по волейбол – сори, ама само мачовете на нашите са важни.

   Що не си…

28 септември 2010

Стъклен дом

   Студено е. Преспите са затрупали земята като погребален image саван. Вятърът бушува, подчинявайки хората на своята воля. Те смирено се привеждат пред силата на повеите му. Роби.

   Стоя на завет. Няколко струпани кашона делят ме от земята. Дрехите ми са видяли много стопани и лета. Нямам нищо на този свят. Свободен съм.

   Имам стъклен дом. Дом за душата ми. Отварям бутилката и отпивам с наслада. Алкохолната магма се втурва по жилите ми, дарявайки топлина.

   Душата ми се отделя. И влиза в своя стъклен дом. Там й е по-добре.

26 септември 2010

Какво е общото между порноклип на Емануела и Достоевски?

   Издирвам си аз информация за “Престъпление и наказание” и попадам в един интересен сайт, наречен “В помощ на ученици и студенти”, в който сериозната информация е гарнирана с впечатляващ банер…

   Capture 

      Банерът наистина насочва към сайт, от който може да се свали видеофайл, навярно с посоченото съдържание. Така е, трябва да се помага на учениците и студентите. Пък после ученето не било забавление!b574e2644e0b9d0b

   И вижте какво пише точно над банера – “Горд съм, че съм българин”. Вие не сте ли?

24 септември 2010

Тук съм

   Сякаш от години не съм писал тук.

    Някога любимото ми място, този блог трябваше да отстъпи мястото си на своя наследник Книголандия. И макар това да бе неизбежно, тъжно ми е, че не ми остава време да го поддържам. Все пак ще се опитам, обещавам ти го, блогче.

   Около мен цялата вселена се е завъртяла. И в “Сега”, и в “Изток-Запад” се работи на пълни обороти, въпреки заблудата на повечето ми приятели, че хич не работя, щом не кисна по 8 часа в редакцията/офиса. Щастлив съм с работа, която може да се върши у дома или в парка с бира в ръка. Вярното ми колело ми дава свободата на движение, която е толкова ценна – направо не знам какво ще правя след първи сняг, когато трябва да се затворя в консервите на градския транспорт.

   Чудя се какво да ви разкажа. Дали че съм влюбен? Мне, няма смисъл, и аз самият не знам какво става в тази област. И книгите мълчат по този въпрос и не ми помагат ни най-малко.

   Животът онлайн в последно време не ми понася. Имам ясното чувство, че се отразява на четенето – почти не успявам да се съсредоточа в книга. А за книголандската ми същност това е убийствено. Вчера от една от националните телевизии ме изненадаха с много готино предложение, което е признание за труда ми в Книголандия – скоро ще научите подробности, обещавам.

   Реших да пропусна докторантурата тази година. Имам нужда от почивка от учене, пък и смятам, че в работите си научавам повече, отколкото в аудиториите. Неразбориите в СУ също ме демотивираха тотално – това не е нормална ситуация. То какво ли остана нормално в тази държава?

   Ето ме. Тук съм още и не съм избягал, Всичколандия. Мисля си колко щастлив бях, когато това място се развиваше с пълна пара, когато пишех за какво ли не и срещнах първите онлайн приятели, с които и до ден днешен поддържаме връзка. Тогава имах едно прекрасно момиче до себе си и смятах, че целият свят е в краката ми – колко забавни са заблудите на тази възраст, нали?

   Всичко тече и се променя. Сега дори съм се навил да издам една книжка с най-близката ми приятелка, но пак оставям времето да се изтича пясъчно между пръстите ми и не се заемам.

   Това е проблемът. Времето. И дните му-песъчинки, които свършват толкова бързо. Не успявам да открия рецептата на удържането им. Но ще измисля какво да правя.

   Тук съм. И никъде няма да ходя.

   P.S. Искам да ви разсмея – по случай започващото утре световно по волейбол ще ви запозная с едно ранно мое Аз. Аз съм онзи правия в ляво, а до мен е баща ми – треньорът на отбора. Снимката е правена преди мача за общинско първенство, в който разгромихме съседите от Кула – да, получихме флагчето още преди мача, двубоят бе изключително неравностоен и това бе ясно предварително.

  Няколко дни преди това бе един от най-незабравимите моменти в живота ми - финалът на градското срещу вечните съперници от Природната гимназия. В първия гейм ни поведоха с 0:10 и цялата претъпкана зала вече предвкусваше третия ни пореден загубен финал. Но не би – вдигнахме се и спечелихме този мач. За последен път един славен отбор бе в полето и бяхме едно цяло. Бе велико.

  Хе, ще си сипя едно по случай този спомен :)

Voleibol

18 септември 2010

За кучето и кебапчето

   Не давам ухо на бръщолевенията на земеделския министър, но това куче наистина не е е гладно…

 

Photo-0065

09 септември 2010

За интернет и книгите – част IV

   Четвъртата част от доклада, който изнесох на българо-руската литературна конференция в Камчия. Тук са първата, втората и третата части.

Електронните книги

   Едно устройство ще допълни силата на интернет – това е image електронната книга. Пълната имитация на четене като от обикновена книга е вече факт. Още повече възможността един човек да носи в себе си цяла библиотека. Само като фон остават далеч по-широките възможности за търсене на определени пасажи, улеснено цитиране и прочие.

  Отново ще дам пример с Русия. Именно там Паулу Коелю прави един любопитен експеримент. През 1999 г. той се натъква в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. В разрез с мисленето на някои наши издатели решава да сложи руския линк в своята уеб страница, тъй като нямал какво да губи – на целия руски пазар се били продали едва няколко хиляди бройки от книгите му. Резултатът бил повече от изненадващ. Безплатното електронно разпространение на неговото творчество увеличило продажбите в руските книжарници до 10 милиона екземпляра. И всичко това само за период от две години.

   Четенето в интернет не осуетява продажбата на „истинските книги“ - напротив – то го насърчава и подкрепя. И това трябва да бъде осъзнато, а не да се прибягва до идиотски полицейски акции. Четенето не е престъпление и никога няма да бъде. Затова и тогава издигнах един лозунг, който гласеше: „Пиратството ограмотява“.

   Наскоро най-големият книгопродавец в света – сайтът amazon.com, обяви че продажбите на книги в електронен формат са надминали с над 30% тези с твърди корици. Трендът се обърна и няма изгледи това да се промени. Бъдещето принадлежи на книги в електронен формат, които неминуемо ще струват една малка част от цената на сегашните, но ще се продават в немислимо по-големи количества – така печелят читателите, печелят и авторите.

03 септември 2010

Лошият редактор

    Кратък откъс от “Играта на ангела” на Карлос Руис Сафон, който ужасно ми напомня image за един познат…

     “Дон Басилио беше човек със сурова външност и гъсти мустаци, който не търпеше детинщини и бе поддръжник на теорията, че свободната употреба на наречия и прекаленото изпъстряне на речта с прилагателни са отличителен белег на извратените типове и на хората, страдащи от недостиг на витамини. Откриеше ли журналист със склонност към цветистата проза, веднага го пращаше да съчинява некролози в продължение на три седмици. Ако и след това очищение индивидът повтореше грешката си, дон Басилио го назначаваше в отдела за домакински съвети за вечни времена…

   …

   - По-спокойно, млади момко. Я да чуем, какво мислите за щедрата и безразборна употреба на наречия и прилагателни?

   - Мисля, че това е едно срамно деяние, което трябва да бъде квалифицирано в image наказателния кодекс – отвърнах с убеждението на войнстващ новопокръстен.

   Дон Басилио кимна одобрително.

    - Добре се справяте, Мартин. Имате ясни приоритети. В тази служба оцеляват онези, които имат приоритети, а не принципи…”