В Райландия един не възкръсна...

    Поредното възкресение ме застигна сред дивата джунгла, където опитах да избягам от всички. Но напразно, и тук живот след живот редувам в непоносима поредица, отдавна вече опитал съм всичко по безброй пъти и безброй начини.

   А около ми всичко е така противно съвършено - безкрайни зелени гори, кристалносини морета, ромолящи поточета, купища пойни птички, навсякъде висят едри плодове... Само яж и пий, весели се и за нищо не мисли. Но я се опитайте да го правите стотици години непрестанно? Ще луднете и още как.

   Писна ми още преди векове. Райландия е най-ужасната планета в цялата Вселена, ако ще да е крайна или безкрайна - няма как нещо да е по-досадно от безсмъртието!

   Ще попитате защо толкова се вбесявам, че тук хората не умират? Ами ето, де що животни и растения има около мен, всички следват свой цикъл на живот - раждат се, порастват, дават живот на следващото поколение и умират... ах, таз сладка и красива дума "умират". Смъртта е блаженството, което всеки от прокълнатия ни човешки род бленува...

   Само хората нямаме този дар небесен. Да, телата наистина застаряват и в крайна сметка умират, ако ги не застигне инцидент междувременно, но и в двата случая след три дни възкресението се случва неизбежно и пак се събуждаме за живот. Няма изход от този кошмар, няма спасение от безкрайните тягостни години на правене на едни и същи неща.

   Сега ставаме все повече и повече, нови деца се раждат, но никой не умира. Вече усещам как лудостта обзема все повече от хората около мен. Все повече хора започват да търси смъртта с яростно настървение, и намират я лесно, но, уви, така кратко е това бягство в небитието.

   Ще ви споделя една тайна - преди месеци се реших и аз на самоубийство. Изкачих един връх и литнах отгоре му. Полетът бе прекрасен, даже не помня удара в земята. Надявах се тялото ми да е толкова смазано и разкъсано, та да не се събудя никога вече и най-сетне един път завинаги да се свърши с това безкрайно тегло на ден след ден след ден досада. Но не би. Пак се събудих, лежащ в подножието на върха. Бях цял, жив и здрав както винаги. И птички около ми зловещо чуруликаха, сякаш се присмиваха на безкрайността на живота ненавистен.

   Но има надежда!

    Преди дни чух, че на изток, в една от провинциите на Ремската империя някакъв мъж е бил разпнат на кръст, защото проповядвал вяра в смъртта. Не е първият, който разказва, че има смърт, към която можем да се стремим и да постигнем, но този път има нещо различно...

    За изумление на стражите и насъбраната тълпа след три дни той не възкръснал! Представяте ли си? Тялото му вече няколко седмици си е все така бездиханно и студено. Той е мъртъв!

   Слуховете за това чудо вече плъзнаха навсякъде и виждам надежда в очите на хората. Може би това е най-сетне предречения Спасител, който ще ни спаси от теглилата райски. И ще се изпълни древното пророчество - всички ще умрем и ще отидем на Земята, това най-прекрасно място сред създадените от Бог светове! Ах, възможна ли е радост такава...

   Не знам, не знам, не смея да вярвам още. Утре заминаваме на изток, искаме с очите си да се уверим в мъртвото му тяло. Пък тогава ще видим.
    Но поне надежда вече има...