Бог, душа, талант, човечност, консуматорство, падение, смърт

  Съзидание.
  Първомайсторът на Вселената е в нас. Човекът, сътворен по Негов образ и подобие, носи Божественото. И създава. Както Бог създаде Света.
  Отдалечавайки се от кота 0 (рождението на Христос за християнската цивилизация), човечеството (и не само християните) все повече губят своята вяра. Предпочитат души, обгърнати от научно обоснована космична пустотишина, смразени от вакуумна самота. И губят. Топлината на звездите не ще сгрее заключени сърца.Оттук и неминуемата загуба на свещената Божественост, даваща ни дарът на съзиданието.
  Няма да говоря за религия. Не ще благославям, нито ще проклинам. Не желая да идеализирам. Отказвам да демонизирам. Отрицанието не може да доведе до нещо положително.
  Ще говоря (разбирай “пиша”) за талант. По нашему “майсторлък”. Тази способност на даден човек да може да прави нещо по- добре от другите, да създава, да променя, да претворява... да бъде Бог в нещо. Това е дадено всекиму, разностранно пръснати са семена в човешките сърца. Откриваш своето семе, посяваш го в ума си, наторяваш го с книги, обгрижваш го с внимание... и береш плодовете- някои пишат, други композират, трети рисуват, четвърти... многообразието на нашите възможности е генетично-духовно вродена в нас. 

  И искаме да се откажем от това? Целенасочено и безсмилостно желаем да изрежем хирургически връзката с нашия Отец, в името на себичната ни мания за величие. Тогава ще си останем хора. Но няма да сме Човеци. И Диоген вечно ще броди със запаления си фенер, но не ще намери търсеното.

  Имаме парче скала. Поета от вещи ръце, тя губи материалнита си стойност на такава. Човешката сръчност и Божественото вдъхновение я унищожават... и създават Венера Милоска. Скала с душа. И дори осакатена от злощастна неразумност, тя запазва тази си душа. Попила божественост, тя живее. И дарява от своята душевност на желаещите да я приемат и усетят.

  Кое е ценното? Книжното тяло, корицата, качеството на хартията? Не оспорвам стойността на едно дърво. Но то се жертва заради поредицата от букви, претворяващи се в мисли. Всяка книга е триумф на въплатената мисъл- форма над веществената материя. И дано вместо цинично словоблудство в ръцете си имаме “Божествена комедия”.

  Многообразието от цветове граничи с безкрайност, но само хармоничното им подреждане поражда чувства. Светлина и вода, обединени в дъга, докосват душата. Палитрата на художника е подредена, но не разделението на цветовете, а смесването им в душата ражда “Мона Лиза”. 

  Съвременният човек мрази шума, той е негов неизменен и влудяващ спътник. Светът генерира една типично човешка объркана дисхармоничност. Но, обработен и подереден, същият този шум се превръща в “Девета симфония”, в чиста и безусловна мелодичност.

   Но кому вълнуват днес тези неща? В такъв свят живеем- тържество на лъжеизкуството, на словоблудството, на плътта над душата.  И няма измъкване. Няма промяна.

   Човечеството ще се самоунищожи. Ненаситното консуматорство води до там, че вече не се раждат Хора, а Потребители. Пък те са пионки в алчните ръце на корпорациите.

   А алчността води до едно - Содом и Гомор.