Едно лично

   Май не съм писал от няколко дни. За притеснените, не ме е хванала пролетноумората или часовникоразместването, просто пореших да обърна внимание на Надя и на работата (в този ред). Ако някой се е почудил де съм, може да ме намери в облаците, там витая заради нечии сини очи, те си знаят чии са. Я да попиша малко за себе си, че ще вземете да приемата този блог твърде насериозно, а това не бива да е така в н-и-к-о-й случай :)

   Първо - на снимката е най-добрата ми приятелка Ивка, която по незнайно чудо успя да завърши българската филология  и сега се фука с дипломата си, за която аз все още чакам Историческият факултет да благоволи да ми връчи.

   Иначе и в университета пада забавление, тази магистратура "Глобалистика" е бетер манджа с грозде. В понеделник имаме "Политически преход в България", където започнахме отдалече историята на прехода у нас, като отдалече имам предвид с Втората световна война, по която ми се носи славата на виден капацитет :). След него пък си играем на "Философия на модерното изкуство", само дето и до модерното не сме стигнали още, а се моткаме около романтизма със съответните му специфики, дето хич, ама хич не са романтични. Вторник уж е почивка, но от следващата седмица нападаме "Военните трибунали" и ще мога да споря с радост за незаконността на Хага, цинизма на Нюрнберг и смъртоносната НАТО-вска прегръдка за Милошевич и Югославия. В сряда се отнасяме във висините на "Естетиката", дето философстваме до припадък и остава само да схвана за какво иде реч. Днес, четвъртък, избягах от работа, но за трети път един (вече много не)симпатичен лектор не се появи за "Модерни политически теории".

   Иначе следните месеци цели 5 предмета чакат да обсебят уикендите ми, но ще се види доколко ще им позволя това. Иначе утре ще играя тенис на входа на червените, пък и ще дам поредната книга от Моята библиотека, този път ще бъде Бжежински. Ако още не сте си харесали нещо - хайде бегом натамммм!

   Какво друго... а, да, търся си колело, за да вършея из Южен парк, но финансовите възможности на един начинаещ журналист, живеещ под (златен) наем определено ме ограничават. Новите са скъпички, а за използвано нещо не се сещам кой да изнудя.

    Хайди, стискам палци уикенда да е хубаво времето, та да се метна към Витоша малко, че тук вече започнаха да ме хващат бесните.

  Сега сядам да пиша поредната гениалност за "Сега", този път ще е на интересната за мен тема за блоговете като нови медии и печално известното изявление на оня с трабанта, дето плаче само когато НАТО се разширява, милитариста му е не един.

  Всичколандци от всички страни, напролетявайте се!