27 май 2010

Да се смееш ли, да плачеш ли… I част. Първи (не)контакти с МВР

   От днес ще ви разказвам една одисея. image Тя е едва в началото си, но имам усещането, че ще продължи доста дълго. А може и да бъркам. Дано да бъркам.

   Преди две седмици апартаментът ми бе разбит. Откраднати бяха лаптопът ми и фотоапарат. Поколебах се, но все пак повиках полиция и подадох жалба.

   Пет дни по-късно от полицията ми се обадиха, че са намерили вещите ми. Щастлив, отидох там, за да попълня поредния лист с обяснения кой съм, за какво се боря и кое-как се е случило.

   Дотук добре – видях вещите си и надеждата да напиша дипломната си работа в срок се възродиха с пълна сила.

   Но рано бе да се радвам. Оказва се, че има ред процедурни правила, за да мога да си получа МОИТЕ вещи. За беда и най-важният документ – за лаптопа – липсва. За фотоапарата е налице. Светнаха ме, че дори и да имах всички необходими документи, процедурата отнема поне месец – точно периода, в който лаптопът ми е по-важен от всичко на света.

   Преди три дни получих писмо от МВР с името на полицая, който движи делото ми, с номер за връзка и прочие. От 2 дни звъня на този номер. Никой не вдига.

   Днес ходих в РПУ-то. Единствената възможност да се свържа с въпросния човек е да звъня от телефона на входа. Направих го десетина пъти с интервали от по няколко минути. Никой не вдигна. За сметка на това до стойката имаше бележка, че някои служебни телефони не работят. Кои – не се знае.

   Сега чакам въпросният полицай да ми звънне. Инак няма как да се свържа с него. Забавно, нали?

   Очаквайте продължение…

11 май 2010

Малко Странджа + малко море = рожден ден

   Преди няколко ви писах, че за рождения си ден заминавам в посока Странджа и морето. Намерението ми благополучно се осъществи, макар и с ред неприятни оттенъци. Но като цяло си заслужаваше.

    Разказът ми ще бъде основно в снимки, знам, че не ви се занимава да четете.

   Ако отивате в Странджа, обезателно използвайте магистралата до Бургас и после слезте на юг. Опитът ни да минем по най-преките пътища ни коства кошмарни часове шофиране през безумни пътища с изровена и на места направо липсваща настилка.

DSC08384

   Добре че имахме велколепна шофьорка в лицето на Петя, че инак щяхме да си останем някъде в шубраците.DSCI0002

   За радост началото на похода се забави и успяхме да го хванем. Странджа няма какво да я коментирам, обожавам това райско кътче!

DSC08397

 DSC08401

DSC08413

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

DSC08428

   Сред дебрите на планината присъствахме на интригуващо жертвоприношение, обявено за тракийско. Беше крайно забавно да зяпаш блъскащите се хора, които искат да се докоснат до “тайнството” и да си мислиш как смирено утре ще запалят свещичка в църквата, имайки се за добри християни.

1273578344.64

    Преспиването беше в град Малко Търново, където спахме в местния санаториум в болницата при много приятни условия, да не повярваш. Вечерята беше под звездите в близката местност Църногорово, пътят до която обаче отново постави под въпрос целостта на колата ни, а гипсовия завод, край който минава пътя, промени из основи цвета й.

    Купонът беше на максимум, за моя изненада освен народна музика имаше и великолепни изпълнения със саксофон, а също и ретро музика.

  СНИМКИ НЯМА, защото несериозните колежки от Бургас и Стара Загора още не са ми ги пратили. Там ме има в много нелицеприятни пози с хубави журналистки, но нали съм откровен, бих ги споделил с вас, СТИГА НЯКОЙ ДА МИ ГИ ПРАТИ.

    Хм, вероятно ще схванат намека :)

    На следния ден се отделихме от останалите и поехме самосиндикално към морето. Първоначалният план бе да идем в Синеморец и около устието на Велека, но нямахме нерви да се лашкаме толкова на юг и затова паркирахме в тихото Царево. Там се настанихме на един плаж, който ни предостави обилен материал за снимки – разрушени бунгала, ръждясала пързалка, изобилие от хотели в строеж…

   DSCI0023

 DSCI0022

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

DSC08464

DSCI0020

 DSCI0005

   Все пак имаше и хубави неща като двата красиви лебеда наблизо:

DSC08461

   И подозрителният водолаз недалеч от брега

DSC08476

   Ето снимка на тримата герои…

DSCI0009

   …и моя милост, унесен в спомени за миналото лято, най-хубавото лято…

           DSCI0010

   Това е. Решихме да не преспиваме, за да пропуснем трафика в неделя и се прибрахме благополучно до вечерта.

   Конец.

06 май 2010

Предпразнично

   Честит ми рожден ден в аванс! Благодаря, благодаря, има image нужда, има нужда :)

    За първи път реших да пропусна да напоя с алкохол близките си хора, вместо това поемам в ранни зори към любимата ми Странджа.

    Утре ме очакват зелени планински дебри и вечеря под звездите, а на 8-ми, когато съм се пръкнал благополучно под слънцето, се очаква да съм в Синеморец и около устието на река Велека. Две близки дружки-жертви поемат с мен към тези тежки преживелици.

    Ще ви разказвам, обещавам!

     Весело ви празничене.