За интернет и книгите – част III

    Третата част от доклада, който изнесох на българо-руската литературна конференция в Камчия. Първата и втората части са тук.

   Забравените читатели

       Всяка държава (и особено Русия и България), има значими групи от хора зад граница. Тези хора, поне що се отнася до българските емигранти, до голяма степен са загубени за българската култура и в частност литература. Те почти нямат достъп до български книги.

   Атаката над сайта Chitanka.info от страна на ГДБОП припомни този проблем – немалко емигранти използват това място като шанс да четат издаваната у нас литература. Литература на български, независимо от наши или чужди автори. Този сайт запълва една сериозна ниша, в която има огромно търсене. Тези хора искат да четат на български, но нашенските издателства до голяма степен пренебрегват тази възможност.

    Кой ще отрече, че вън от родината си хората започват да търсят повече постиженията на националната си култура? И чие задължение е те да им бъдат осигурени – логично на държавата, въпреки че тя смята, че щом някой не плаща данъци, значи не съществува.

    Аз смятам, че решението е просто – държавата трябва да изкупи авторските права на колкото се може повече български автори, като например един Димитър Димов. След това сайтове като Читанка, които по своята същност са библиотеки в пълния смисъл на тази дума (ключът е в липсата на комерсиален интерес) да получат малка, но полезна субсидия и да продължават да вършат дейността си – да осигуряват достъп до българска литература на българите по цял свят. Точно както се случи в Русия с известния сайт lib.ru, който след протяжни съдебни дела с държателите на авторски права сега получава субсидия от руското правителство.

  Следва последната част…

За интернет и книгите – част II

   Втората част от доклада, който изнесох на българо-руската литературна конференция в Камчия. Първата част е тук.

Дългата опашка

    Крис Андерсън описва едно явление, което уместо е нарекъл “дълга опашка”. Представете си един тревопасен динозавър с дълъг врат и още по-дълга опашка. Сега по него ще нанесем различни книги. При главата на динозавъра са най-хитовите, които продават милиони бройки – Стефани Майер, Дж. К. Роулинг и кой ли още не. Слизайки надолу към тялото, идват и средните по продажби автори – тук ще влязат например класиците, които винаги имат публика. Освен тях са и множество писатели, които не са достигнали глобална популярност, но продават нелоши бройки.

   Тъй като всяка книжарница има ограничена площ, там ще бъдат изложени тъкмо тази бройка “оборотни автори“, което и ще насърчава още повече само тяхната продажба. И унификацията на вкусовете, от която толкова се страхуват всички.

    Именно тази „класическа” система на книгопродаване е заплаха за нас. Натискът да се пишат „продаваеми” книги, защото само за тях има място по книжарските рафтове, води до силен уклон към уподобяване на модните към момента жанрове. А различните, уникалните книги – те не могат да се вмъкнат в тази направо порочна система на формиране на читателските вкусове.

   Само че търговията през интернет променя системата. С минимални разходи в една онлайн книжарница могат да се продават хиляди от тези автори, чиито книги инак нямат никакъв шанс да застанат пред читателя в книжарницата. Както казах, това не са слаби автори – просто не са оборотни, което нерядко си е достойнство.

    И най-важното, на което трябва да се акцентира: ролята на продажбите на хитовите заглавия при главата е заличена от дължината на опашката – оказва се, че продажбите в нейното протежение (което е неограничено и никога не стига до 0 – всяка книга би намерила няколко читателя поне) сумарно надминават хитовите писатели, колкото и нависоко да са те. И това ще се засилва, защото десетки нови автори публикуват всеки ден.

    Това е ключът – да можеш да изложиш това, което имаш. А не да се оплакваш, че читателите не те търсят. Те не могат да търсят нещо, което не им е достъпно, нали?

   Следва продължение…

За интернет и книгите – част I

      В няколко поредни публикации ще ви представя доклада, който изнесох на българо-руската литературна конференция, на която присъствах преди две седмици в Камчия. Темата на конференцията бе глобализацията и запазването на националната идентичност, но след като няколко поредни дни слушах критики към глобализацията, реших да променя своя доклад и да представя моята гледна точка как именно съвършеният глобализатор – интернет, ще помогне за запазване и разпространяване на четенето. Целият доклад е доста дълъг, затова съм го разбил на четири отделни части, като тази е встъпителната:

   “От 1975 до 1990 г. по френския канал „Антен-2“ се излъчва предаване на име „Апострофи“, посветено на книгите и четенето. За него е запазен най-гледания час - 21:30 в петък вечер, почти винаги на живо, а гости на водещия Бернар Пиво са голяма част от значимите писатели за времето си. Влиянието на предаването е огромно. В следващия съботен ден продажбите на представяните автори са скачали главоломно или са се сривали стремглаво, в зависимост как са представили себе си и писанията си през очите на френската публика.

   Представете си предаване като „Апострофи“, излъчвано 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, 365 дни в годината. Винаги достъпно, винаги започващо отначало, винаги анализиращо авторите, които интересуват негово величество Читателя.

   Това предаване е интернет. Световният глобализатор, еманацията на страховете за унификация. Това е блатото, в които хвърлените камъни образуват дълготрайни кръгове – и след години ще намерите следите от тях. Световната мрежа не бива да бъде изписвана с главна буква – тя е част от живота, незаобиколима и всемогъща. Тя е близко до религиозно чудо – може да убива, може да възкресява. Всичко зависи как бива използвана.

   Интернет променя правилата на играта, независимо дали ни харесва или не. Бъдещето на книгите и четенето е свързано изцяло и единствено с него и това трябва да бъде ясно всекиму. Класическите начини за продажба на книги, на свързването на верига от типа автор-издателство-книжарница-читател, са мъртви. Или поне на последни издихания. Ясно е, че истинската връзка винаги е била една – автор-читател, другото са допълнителни звена, които спокойно могат да се променят, да влизат едни и да излизат други на тяхно място.

   Няма въпрос да ползваме или не интернет. Въпросът е един – как да го използваме? Ще се спра на няколко отделни отговора на въпроса и се надявам да ви убедя, че глобализацията не е страшна многоглава хидра, а инструментът, с който всяка книга ще стигне до своя читател. И по-важно – новите книги ще създават нови читатели и новите читатели ще създават нужда да се пишат нови книги. Или да се осигури достъп до хилядолетната литературна съкровищница на човечеството. За всеки и по всяко време. Евтино. Да, ще говорим и за пари.

   Следва продължение…

МВР Одисеята приключи благополучно

   Два месеца и три седмици. Толкова време бе нужно, за да ми бъдат върнати лаптопа и фотоапарата, които бяха откраднати от нас. Одисеята мина през няколко етапа – радост, първо разочарование, продължаващи грижи, предпоследен напън и накрая вече окончателен успех, за който ви пиша в момента от личния си компютър.

   Не мога да ви опиша колко съм доволен, че тази грижа най-сетне бе разрешена. От вчера хвърлих куп време, но компютърът бе форматиран, преинсталирам и напълнен обратно с купищата информация, която предвидливо си бях записал по дискове.

   Аз щастлив. Сега мога пак да започна да действам както на снимката :):):)

Едно литературно море

   Отдавна не съм писал тук, обаче си имам цял ред оправдания и ги предоставям при поискване в писмен вид, стига да ме помолите любезно и да съм в добро настроение :)

   Преди седмица бях на море на едно приятно място – Камчия, което има една характерна особеност – голяма площ е закупена от Московското правителство и наоколо бе бъкано с руски студенти. Толкова красота напълни очите ми и толкова празни останаха ръцете ми…

   Дните ни в Камчия бяха посветени на смесена българо-руска литературна конференция (+ киснене на морския бряг и тежки запои през нощта :). Изнесени бяха доста доклади, като не мога да кажа, че съм слушал внимателно всичките, особено тези на руските колеги, които бяха доста дългички и сериозни, и основно посветени на критика към западното влияние върху света. Моят доклад бе акцентиран на бъдещето на книгите в интернет и предполагам, че ще ви го копирам тук в някакъв момент, засегнах някои важни според мен моменти в използването на мрежата за запазване и увеличаване на класическото четене.

   Основната полза от конференцията (освен припека на морския бряг и тежкото главоболие в утрините) бяха запознанствата. Запознах се с чудесни български творци (включително изключителния Балчо Балчев), но за съжаление с руските колеги не успяхме чак толкова да се разберем. Изненадващо за мен и те, и купищата руски студенти определено не бяха на ти с английския, а моят руски си е за окайване, за съжаление. Лично аз бях щастлив да се запозная и с едно прекрасно момиче – Дария от Варна, която ме накара да повярвам в магията на морската красота. И да не чувам просташки дюдюкания, всичко остана в рамките на запознанството, ако щете вярвайте.

   Какви ли не чудеса се случиха в няколкото кратки дни там. Още първата нощ с едно сладко момиче – Деси, трябваше да минем 2-3 км през тъмна гора, за да се доберем до денонощен магазин и да купим алкохол. По пътя една “Лада” се опита да ни отнесе и тогава се роди легендата за катастрофата от 1975 г., когато соц-возилото убива 7 души и всяка година на същата дата призрачната “Лада” преминава пак по смъртоносния си път. И един от пътниците остава да чака на стоп…

  Мисия “Алкохол” за щастие приключи успешно и последва мощно напиване и тежко будене. Не пропуснахме и нощна разходка по морския бряг, докато още можехме да ходим, естествено.

   Моя милост в стихията си:

  

   На следния ден присъствахме на сутрешната физзарядка на московските  студенти, което си беше гледка – няколкостотин младежи по гащи и потници изпълняват причудливи движения под ритъма на разнообразна музика. Въобще ежедневието им бе доста сериозно планирано – повечето време тренираха разни творчески изпълнения – пеене, танци, сценични етюди, които вечер изнасяха в огромната зала “София”. Май се забавляваха наистина, особено като наоколо бяха сложени куп надписа от сорта “Да се научим да работим в колектив” и други такива. Соц в действие, но с капиталистически оттенък.

   Втората вечер пак се изпонапихме, макар и в по-сериозен състав и след това се разходих по морския бряг с Анамария, за която писах в Книголандия. Установихме, че руските студенти умело се възползват от единственото свободно време, което имат нощем, но май избягваха класическото руско напиване или поне не видях такова.

   Третият ден го започнахме с пеене на “Бански на лалета” на закуска, а руснаците ни гледаха странно, и приключи славно с голям огън на плажа, песни и още повече алкохол. Това бе пикът на моето спиртосване, след тази вечер окончателно се разболях и се наложи да намаля рязко пиячката, за да оцелея до края. Ех, не сме вече толкова млади, не сме.

   На снимката вляо – поетът Слави Георгиев е отпуснал глас, вдясно – Анамария се прави, че не я напичат яко пламъците…

   Не мога да подмина особеностите на руската кухня, която се изразяваше в стъписващи комбинации от типа свинско и кренвирши, руло Стефани и спагети и картофена супа с фиде. Аз лично нямах нищо напротив – според класическото мислене на Джоуи от “Приятели” щом отделните съставки са вкусни, то и заедно ще са годни за ядене.

   Разходихме се с лодки по Камчия, не беше нещо особено интересно, честно казано.

   Всичко, за което не съм разказал тук, не е за разказване, повярвайте ми :)

   Последната снимка – част от българската група в басейна на хотел “Лонгоз”:

  P.S. Почти всички снимки са от фотоапарата на Анамария, която отнесе куп критика от мен за неспирното си снимане, но се оказа, че имало полза и от това. Да се извиня ли, да не се ли извинявам… хм, ще почерпя и толкоз :)