17 март 2013

Нацисти от Луната в гавра с империята САЩ

 

   iron-sky Възможността да видя най-сетне на кино култовата финландско-немско-австралийска шашмотевина – Iron Sky – просто не беше за пропускане, особено гарнирана с присъствието на режисьора Тимо Вуренсола - хайл “София филм фест” за удоволствието!

     Чаках да гледам този филм от няколко години, веднага след като се появиха първите тийзъри за него и начина му на финансиране, много различен от типичните финансотрошачки на Холивуд. По-късно разочарованието, че няма да дойде по кината, бе в общи линии компенсирано с появата на филма с добро качество по торентите, но просто трябваше да си доставя този guilty pleasure. Всъщност при второто гледане филмът ми хареса много повече и не беше само заради големия екран и забиващите здраво “Лайбах” (саундтракът е страхотен!) – знаейки действието, можех да се съсредоточа над сатирата и откровената гавра, които парадно шестваха по екрана, набивайки ботуши в муцуната на куп съвременни гадории.

 iron-sky01        Историята е простичка, но дяволът е в детайлите. В близкото бъдеще американска мисия до Луната, изцяло подчинена на поредната президентска кампания в САЩ, разбунва духовете на избягалите там през 1945 г. нацисти и те ускоряват плановете си за отмъстителна инвазия. На Земята дамата-президент на САЩ (Стефани Пол с чудесна прилика с безумното крякало Сара Пейлин) е готова да убива, за да си осигури нов мандат, но вместо да бомбардира Австралия или някой друг (по собствените й думи), получава наготово захаросана с мощни думи нацистка пропаганда, която да използва за кампанията си – а ако и чудовищно познат враг нападне – още по-добре! Нацитата са безнадеждно изостанали от събитията и нямат и идея какво гнездо на змии ги чака долу, а приликата на главния лош с Патрик Суейзи е адски забавна.

   Iron Sky удря болезнено по политическото лицемерие и дипломатическите надлъгвания и откровени лъготевини, а всяка реплика на американската президентша е в пряка кореспонденция с реалността (нейната пиарка пародира страхотно култовата сцена от филма “Крахът на Третия Райх”), в която САЩ просто поискват всичко, което им е нужно, и си го вземат на всяка цена. Този път ще им е нужна помощ в Космоса и той се оказва точно толкова милитаризиран, колкото вероятно е.

   Филмът обаче има едно смазващо качество, което повечето пародии просто не успяват да постигнат – край, който угася усмивката ти и те смълчава. Хепи ендът е ясен – нацистите нямат шанс изначално, но същото се отнася и до човешката цивилизация, оставила безумци и социопати да я ръководят.

  В “Operation kino” може да видите първите 4 мин. от филма, от които ще ви стане ясно за какво иде реч, а обезателно трябва да видите и една от яките сцени, в която севернокорейците поемат отговорност за инвазията.

   Вижте и ревюто на Комитата, който също го е гледал снощи. Тази вечер ще ходя да видя “Космополис”, след като онзи ден гледах “Хичкок”.

16 март 2013

Хичкок – лично и отблизо

  

      Най-сетне успях да се добера до “София филм фест” и до края му ще се опитам да ходя колкото се може повече.a-dnes-antani-hopkins-e-hichkok

    Да гледаш филм за Хичкок, без да си гледал никой негов филм (или поне нямам спомен), си е малко странно, но нейсе. Всъщност се оказа, че не е и нужно, защото макар “Хичкок” да е центриран около замислянето, заснемането и триумфалния успех на “Психо”, това реално е филм за самия режисьор и сложните му отношения с дългогодишната му съпруга Алма (Хелън Мирън). Драма с голяма доза хумор, която ми достави искрено удоволствие, макар да съм сигурен, че за феновете му сигурно е било още по-яко.

   “Хичкок” проследява кратък отрязък от живота на режисьора, в който той трябва да се справи както с усещането си, че е вече стар и не може да заснеме нещо, което да впечатли публиката, така и с отчуждението и подозренията, които застават между него и съпругата му, която влиза в потенциален флирт с писател. Откривайки книгата “Психо” на Робърт Блок, Хичкок решава да я адаптира и заснеме на всяка цена, дори и влизайки в конфронтация с всички.

   HITCHCOCK-Movie Антъни Хопкинс прави великолепна роля и е почти неузнаваем като нацупен и капризен затлъстял старец, който не може да прикрие поредното си увлечение – този път по младата актриса Джанет Лий (Скарлет Йохансон). Близките му кадри са озвучени с неговото тежко дишане, мляскане при ядене, хриптене на места – един огромен мъж, който има постоянни проблеми със здравето си. Говорейки, ми напомни силно на Майкъл Кейн и ролята му като иконома на Батман – нещо във физиономията му просто постоянно ме присещаше. В центъра на филма по някое време застава обаче Алма – в този филм тя е показана като неделима част от успехите на мъжа си, а в някои случаи дори има решаваща роля.

   Върховата сцена във филма си заслужава, компенсирайки слабия момент с лесното решение на потенциалната изневяра на жена му – препълнения с хора киносалон, чийто писъци Хичкок буквално дирижира по време на прочутата сцена с банята от “Психо”.

   Определено чудесно начало на “София филм фест” за мен, довечера отивам да гледам “Iron Sky”, а за утре планирам “Космополис”.