28 март 2012

Езотеричната тайна на двигателя с вътрешно горене

 

63533z  Знаков откъс за механизмите на езотеричното “мислене” от “Махалото на Фуко” на Умберто Еко:

“— Снощи ми попадна учебникът за любители шофьори. Дали защото беше тъмно в стаята, или заради това, което вие ми казахте, но ме обхвана подозрението, че тези страници всъщност казват Нещо Друго. Ами ако автомобилът съществува само като метафора на Сътворението? Но човек не трябва да се ограничава с външната обвивка или със заблудата на таблото, трябва да вижда това, което вижда само Създателят, това, което е отдолу. Това, което е отдолу, е като онова, което е отгоре. Карданният вал е стволът на сефирите.

— Не може да бъде!

— Може и е! Не го казвам аз, то само се доказва. Да преброим елементите: двигател, две предни колела, съединител, скоростна кутия, две съчленения на кардана, диференциал и две задни колела. Всичко десет. Като сефирите.

— Но разположението не е същото.

— Защо да не е? Диоталеви ни обясни, че в някои варианти Тиферет е била не шестата, а осмата сефира, и е стояла под Нецах и Ход. Моят вариант е вариантът на Белбот, друга схема.

— Ясно, фиат.

— Но да продължим диалектиката на Ствола. Най-горе е двигателят или моторът. Omnia Movens, Този, Който Движи Всичко и за който ще кажем, че е Творческият Източник. Двигателят предава своята творческа енергия на двете върховни колела. Колелото на Разума и Колелото на Мъдростта.

— Това, ако колата е с предно предаване…

— Хубавото на ствола на Белбот е, че търпи редуващи се метафизики. Той е образ на една духовна вселена с предно предаване, при който Двигателят, поставен отпред, предава непосредствено своята воля на върховните колела. Докато в материалистичната си версия е образ на една деградирала вселена, в която Движението бива предавано от един мотор, поставен най-отдир, на двете нисши колела: издън космическото излъчване се освобождават низките сили на материята.

— А при задното предаване?

— Тука сме направо в царството на Сатаната. Съвпадение на Висшето и Нисшето. Бог се отъждествява с грубата задна материя. Бог като непрестанно осуетяван стремеж към божественото. Сигурно зависи от Пръсването на Съдовете.

— Да не става дума за гърнето?

— Това е в случаите на несъвършените вселени, при които отровният дъх на архонтите залива космичния етер. Но да не се отклоняваме. След Двигателя и двете Колела иде Съединителят. Сефирата на Милостта, която провежда или прекъсва тока на Любовта, свързващ останалата част на ствола с Върховната Енергия. Един диск, тоест една мандала, която се отърква о друга мандала, следва Ковчежето на Промените или скоростната кутия, както го наричат позитивистите, в което се крие Принципът на Злото, защото позволява на човешката воля да забавя или ускорява непрестанния процес на излъчването. Затова автоматичните скорости са по-скъпи. Защото при тях самият Ствол взима решенията по волята на Върховното Равновесие. След това иде една Сглобка, която, странно съвпадение! — носи името на един магьосник от Възраждането, Кардан, а още по-долу са Двойката Сателити с конична форма — да отбележим противоречието с четирите Цилиндри на Двигателя, които се движат по една Корона (Малката Кетер), предаваща движението на Земните Колела. И тук става очевидна функцията на сефирата на Разпределението или на Диференциала, който с величествено чувство за Красота разпределя космичните сили между двете Колела, на Славата и на Победата, така, че те при една съвършена вселена (тоест с предно предаване) следват движението, диктувано им от Върховните Колела.

— Дотук върви. А Сърцето на всичко, Седалището на Единичното, самият Двигател?

— Достатъчно е да се четат нещата с око на посветен. Върховният Двигател живее от непрекъснатото движение на вдишването и издишването. Едно сложно божествено дихание, при което поначало елементите, наречени Цилиндри (очевиден е геометричният първообраз), са били два, после са породили един трети и накрая се съзерцават взаимно и се движат, обичайки се един друг и славейки четвъртия. При това дихание в Първия Цилиндър (никой от тях не първенствува йерархично, но и четирите се редуват в зависимост от моментното местоположение) Буталото слиза от Горната Мъртва Точка до Долната Мъртва Точка, при което Цилиндърът се изпълва с енергия в чисто състояние. Опростявам нещата, защото тук би трябвало да включим йерархиите на ангелите или Посредниците на Горивното Разпределение, които, както казва моят учебник, „позволяват отварянето и затварянето на клапаните, регулиращи постъпването на горивната смес в цилиндрите“. Сърцевината на Двигателя е свързана с останалата вселена единствено чрез тези Посредници. И това може би разкрива, макар че не бих искал да изпадна в ерес, първородната ограниченост на Единичното, което, за да твори, зависи в известна степен от Великите Гърбави Ексцентрици. Ще трябва да прочетем по-внимателно Текста. Във всеки случай, когато Цилиндърът се изпълва с Енергия, Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и осъществява Максималната Компресия. Това е цимцумът. В този момент се получава Славата на Разширението, сиреч на Експлозията. Прескача Искрата, сместа лумва и това е, по думите на учебника, единствената активна фаза на цикъла. И тежко на въпросния цикъл, ако в сместа са се промъкнали раковините, подлите келипот, тоест капките нечиста материя като вода или кока-кола. В този случай разширението не се осъществява или се осъществява на тласъци.

— Но „Шел“ не означаваше ли раковина? Значи трябва да ги избягваме.

— Ще проверим. Може да е някаква машинация на конкурентните Сестри, нисшите начала, които искат да контролират световния пазар на енергията… Така или иначе, след Разширението следва това, което в най-древните текстове е наречено Изход. Буталото се издига до Горната Мъртва Точка и изгонва вече изгорялата и нежива материя. Само ако тази очистителна операция успее, може да започне Новият Цикъл. Ако вникнем в процеса, пред нас е неоплатоническият механизъм на екзодуса и пародуса, прекрасната диалектика на Пътя Нагоре и Пътя Надолу.

— Колко човешки страдания крият дълбините на непрогледната нощ! А синовете на материята дори не се досещат! За утре ще приготвя едно мистическо тълкувание на телефонния указател.

— Амбициозният ни Казобон! Все той да е отгоре. Но внимавайте, че ще се сблъскате с неразрешимия проблем на Единичното и Множественото. По-добре не бързайте. Изтълкувайте първо пералната машина.

— Тя е ясна. Алхимично превръщане на черната магия в белоснежна истина.

22 март 2012

Кофти корици на българските книги? Да, да, ама не баш!

    

   Приема се като даденост, че издателствата не влагат достатъчно ресурс в изработката на кориците си. Е, това не е съвсем вярно, особено в последно време излязоха или ще излязат великолепно оформени издания, които според мен надминават и оригиналните. Не ми се търси повече, инак определено има страхотни попадения.

 

 “Z-та световна война” – Макс Брукс

cover all x

 

 

“Водопади на възмездието” – Крис Удинг

411288_397036976976952_140671389280180_1720336_128649397_o

 

 

“Кървави книги” – Клайв Баркър

 

   “Най-великото шоу на Земята” – Ричард Докинс

 

“Всичко, което трябва да се знае за Първата Световна война 1914-1918” - Хесус Ернандес
(мисля, че е оригинална)

 

14 март 2012

Видеотрейлър на “Z-та световна война”

 

   Докато чакаме началото на войната на 2 април, малко по малко започваме да разкриваме и изненадите около една от най-хитовите книги, издавани у нас тази година:

    

   Ревюто ми за Книголандия е вече готово, но ще изчака още малко, ето малък откъс от него:

 Светът, който се срива в бездната, оглежда се, почти изгубен и бавно започва да драпа обратно към светлината. Роман с десетки главни герои, всеки от които уникален. Книга-събитие, далеч извън клишето на жанра.

   Корицата с автор Петър Станимиров ще бъде разкривана малко по малко – това е вторият от 10 пъзела:

 

   А вече може да се включите в конкурса за кратък разказ на тема “Близки срещи от зомби вид”.

  Аз съм в журито (devil)

12 март 2012

Книгосрез XXXVIII

 

image

1322727908

09 март 2012

Книгосрез XXXVII

 

1788.max

1328258831

08 март 2012

За жените и книгите

 

   Дами, пожелавам ви да сте:

 beauty-book-girl-nature-peace-Favim.com-130862

06 март 2012

Малко кънчовско нецензурно

 

  

Закънчиха ни го. Явно визират онзи от поемата “Кънчо Путкодеров”.

  А може и така:

МАЛЪК КЪНЧО

Кънчо бре, е.и!
Кънчо не е.е.
Кънчо, работи!
Кънчо пак не ще.

Кънча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.

Време се мина,
Кънчо порасна,
иска да е.е,
няма откъде.