„Вечната война” на Джо Холдеман нехае за време и пространство

    Погълнах на един дъх прекрасната книга „Вечната война” на американския фантаст Джо Холдеман. Великолепно четиво, често сравнявано с „Параграф 22” на Джоузеф Хелър, но далеч по-тънко и четивно.

   Героят Мандела също си има сериозни проблеми с военните власти, които са го хванали в клещите си и векове наред (буквално) не го пускат, и той лети през черни дупки към далечни планети, за да се сражава срещу загадъчната раса на тауранците. Тези му пътешествия субективно отнемат месеци и години, но заради теорията на относителността през това време на Земята минават векове. При всяко свое връщане той открива различен свят, но армията не допуска и най-малък шанс той да се впише в него, а с ред методи го връща обратно в строя. И така до края на книгата, когато той се бие рамо до рамо с пра-пра-пра… внуците си, вече доста различни като мислене и (основно) сексуалност.

   В крайна сметка излиза, че войната е една огромна грешка, че тя е провокирана от земните военни, които съзнателно са лъгали, че тауранците са нападнали първи. Поне в този показател романът в безумно реалистичен, поне по отношение на действията на „мироносците” САЩ – Първа и Втора световни войни, Виетнам, Афганистан, Ирак… поредица от фалшиви и изработени провокации, за да бъде употребена сила под маската на защитата. Вярвам, че и Холдеман е на това мнение, доколкото книгата му е пропита с пълно презрение към армията и порядките в нея.

   Той има диплома по физика и астрономия от университета в Мериленд. След това е мобилизиран и участва във войната във Виетнам, където е ранен и получава орден „Пурпурно сърце”. През 1975 г. завършва изящни изкуства в университета в щат Айова и до ден днешен се занимава с рисуване.
  Романът „Вечната война” по неговите думи е отхвърлен от 18 издатели, преди някой да се съгласи да го издаде. През 1975 г. печели „Небюла”, а на следващата и „Хюго” за него.
  Книгата е написана в отговор на романа „Звездни рейнджъри” на друг ветеран от Виетнам – Робърт Хайнлайн, който лично аз обожавам заради великия „Странник в странна страна”. В първото произведение милитаризмът е описан като висша ценност и формиращ фактор за живота, което Холдеман разжалва безжалостно.
  В сайта http://sandhi.cult.bg/joe_haldeman/faq.php намерих интересни откъси от интервюта с автора, както и негови снимки, които виждате встрани. 
А това е неговият блог: http://joe-haldeman.livejournal.com/ .


В момента се снима филм по романа, като очаквания срок за излизането му е около 2011 година, така че ще останем с чакането засега, а това е нещо, което главния герой в книгата се научава да прави великолепно.

  Книгата си заслужава. Някой може да пожелае да я прочете само като леко удоволствие – става. Друг ще потърси обоснован антимилитаризъм – ще намери. Трети ще иска логично изградени бъдещи светове – и това е налице.
  „Вечната война” е вечен роман.


 P.S. Както знаете, той е част от „Моята библиотека”, и всеки от вас може да ми пише едно любезно мейлче и ще го получи за четене.