19 август 2013

Жени и книги, книги и жени III

 

Момичето се взираше в мен с откровено смущение, мократа й коса – преметната през раменете. Лицето й бе озарено от проникнал между листака слънчев лъч и отвъд гнева й съзирах прелестно видение. Което ме изненада, понеже силата на красотата й ме порази така силно и отведнъж. Има много неща, които едно момче смята за красиви: отблясъци по корпуса на колело, лъскавата козина на куче, песента на йо-йо, въртящо лупинг, жълтата пълна луна, зелената трева на някоя поляна, както и свободно време под ръка. Лицето на момиче, все едно колко са правилни пропорциите му, обикновено не влиза в този списък на оценявани високо красоти. В момента обаче забравих за куркащия си стомах и ухапванията на комарите, и за драскотините от тръните. В мен се взираше момиче с най-прекрасното лице, което някога бях виждал, очите й бяха светло теменужено-сини, а аз имах чувството, че се будя от твърде дълъг и ленив сън за нов свят, който никога не си бях представял, че съществува.

“Момчешки живот”, Робърт МакКамън

18 август 2013

Жени и книги, книги и жени II

 

Беше тънка и стройна, две несправедливи думи, за да се каже каква беше тя, и носеше кожено палто – почти черно, почти дълго, почти красиво. Целият сутрешен вятър бе минал през русата й коса, напомняща нейното бяло и мрачно лице – две несправедливи думи, – и поставяше света изправен и ужасно самотен пред нейните черни очи, нейните очи, които се нахвърляха върху нещата като два орела, два повея от зелена тиня.

“Тайните оръжия”, Хулио Кортасар

16 август 2013

Жени и книги, книги и жени I

 

Тя беше невъзможна. Невъзможно красива, невъзможно беше и това, че разговаряше с него, беше така невъзможно реална, че какво друго можеше да представлява тя самата, освен сън? Нозете ѝ сигурно се носеха на сантиметър над земята. Ако я докоснеше, кожата ѝ щеше да се окаже от стъкло и да се пръсне на парчета. Ако се вгледаше отблизо в ръцете ѝ, щеше да види, че са прозрачни, така прозрачни, че през тях ще може да се чете.

“Жената-жерав”, Патрик Нес