19 април 2009

За близкото и далечното


   Хубаво си е у дома. На 200 км от София съм, а сякаш съм на различен континент. Всичко е така различно, далеч по-бавно, по-сиво, но и по-спокойно, по-бедно, но и по-тихо... 

   Най-важната отлика - политиката. Бог високо, цар далеко, а боклучените войни са в галактика far, far away.  Бойко оттук е само грамада по телевизията, Станишката е палячо от цирка, Доган е зловещ като Вейдър, а царя е старец от сапунка.

   Тук властват реалитата, които са по-важни от правителствените цигании и опозиционните крамоли. Хората по улиците са примирени, че от тях нищо не зависи, и мост ще има, ако "онези" позволят и имат полза от него, а не защото е нужен за града или страната.

   Интересуват се от това във Видин да има университет. Не вярвам някой да си го представя реално, да е наясно какви хора биха дошли в северозападналата провинция да учат и защо ще направят тази глупост, но смятат, че едно висше учебно заведение ще налее кръв в стареещите жили на града. 

    Видин е далеч от столицата. Той е далеч от живота. И връщането му е под въпрос.

    Ето, дори и статиите ми оттук едва-едва минават десетина гласа, явно са безинтересни за неместната аудитория. Нищо, утре се завръщам към столицата и пак ще се гмурна в нейния смог, грохот, забързаност и хаос.

   Точно както ми харесва... 

2 коментара:

ayreonautiqus каза...

Аз съм от Враца. За съжаление не живея там, но това е мястото, където винаги ще се връщам. Всеки път като се прибираме там и зърна балкана отдалеч,настръхвам. Яд ме е, че заради хора като "палячото" и "Вейдър", сме принудени да живеем далееееч, далеч от местата, които обичаме.

Христо Блажев каза...

Така е, София все повече се превръща в събирателен образ за България.