31 януари 2010

Към вас


   Приятели,

   Вдругиден блогът ми навършва 1 година. За нещастие хич не ми е до радости и веселие, затова пиша предварително тези редове. Загубих човек, когото обичах, и ме обичаше.

   Затова ще започна по-рано нещо, което обмислям от известно време. Ще си дам почивка от писане тук. Имам нужда от нея, писането във вестника и Книголандия ми отнема голяма част от желанието и не виждам смисъл да го правя насила.

   Не знам колко време няма да пиша тук, може би седмица, може би месец. А може да се случи нещо извънредно, което да искам да споделя. Наистина не знам.

   Който го интересува, няма да спирам да пиша анотации на интересни заглавия в Книголандия, това е нещо, което е важно за мен.

   Всичко хубаво и до скоро.

   Христо 

28 януари 2010

Политкоректност в медия

    Преди време ви показах календара на ГЕРБ с греещ крал-слънце над всички.

Photo-0053_thumb[3]

 

    Тъй като премиерското суперменство ми идва в повече, леко прегънахме календара, за да влезе поне в употреба. И вече е напълно политкоректен.

Photo-0054

   Притеснявам се само, ако именуват някой месец на ББ, що ще чиним тогаз?

25 януари 2010

Гост: Кризисен щаб

  Ето и едно писание на колежката Петя Георгиева, което си заслужава вниманието в тези кризисни времена:

   “Все по-често, пускайки телевизора, или следейки пресата можем да срещнем изразът „Кризисен щаб”. 
   В България кризи много.
   Кризисни щабове два пъти по толкова.
   Ако пресметнем колко крUntitled изисни щаба се сформират в нашата мила родина всеки ден...,но аз съм филолог  и не мога да смятам до толкова. В главата ми изниква така оригиналният въпрос: „Господи къде попаднах?”.  Сякаш друго освен кризи няма( А ако в действителност няма, все ще се намери някой, който да изфабрикува поне една).
   Сега е зима – наваля сняг. Необходимо е да се вземат съответните мерки – „Кризисен щаб за обстановката по пътищата”; „ Кризисен щаб за ледените висулки по сградите”; „Кризисен щаб за грипа – свински, птичи, овчи...” – това от своя страна води до създаването на „Кризисен щаб, поради невъзможност на лекарите да се справят с толкова много пациенти”...
   Снега се стапя – става мокро – „Кризисен  щаб за наводнените улици”; Отварят се дупки – още един кризисен щаб...
   Кризисният щаб не могъл да се справи! – Нищо – ще се създаде „Кризисен щаб  за кризисния щаб”.
   Идва пролет – какво е необходимо – „Кризисен щаб по преждевременното  зреене на овошките” .
   Ще пропусна останалите сезони и възможности за създаването на КРИЗИСНИ ЩАБОВЕ.
   Идеята на този паразитен израз е да създаде впечатлението, че нещо се прави и то се прави по – бързо от обичайното, а може би и по – ефективно. Защо обаче това е наложително?
   В България не съществуват ли органи и институции, които да се справят със съответните „кризи” ?
   Отговори:
   А) Не – не съществуват. България е държава без установени закони, ред, администрация и въобще каквото и да било управление. 
   Б) Да – съществуват, но не са достатъчно адекватни или ефективни. 
   В) Не мога да отговоря.
   При положение, че имаше Министерство на държавната политика при бедствията и авариите например, защо бе необходимо при всяко бедствие или авария да бъдат сформирани различни кризисни щабове? Самото министерство няма ли необходимата подготовка и ресурси за да действа адекватно на ситуацията?
   Всяка зима се създава кризисен щаб за движението по пътищата след като падне снега. Защо? Министерството на транспорта не знае ли, че е зима и ще падне сняг, а всяка година е „изненадано” от климатичните условия?
    Подобни щабове се създават на национално, общинско, съседско, на всякакво ниво...навсякъде КРИЗИ за решаване, навсякъде щабове.
   „Кризисен щаб” обаче е просто един популистки прийом, чиято цел е да внуши, че някой някъде работи по даден проблем и то екстремно. Работата е там, че става въпрос за нещо, което така или иначе, със или без „кризисен щаб” трябва да бъде свършено.  
   Случаят с израза „Кризисен щаб” е много добър пример за това как успяваме да изпразним нещата от техния смисъл. Как успяваме да спекулираме с тях, докато не се стигне до една тотална преексплоатация и лишаване от какъвто и да било смисъл.
   Какво точно се влага в израза „Кризисен щаб” аз не знам. Няма как да знам, при положение, че го срещам навсякъде и ми се струва все по – абсурден и по – абсурден.
   Или живеем в Кризистан или всички сме изпаднали в една дълбока криза на средната възраст, търсейки проблемите там, където ги няма.”

22 януари 2010

Къде и как ще се ходи вече на протести?


    През април миналата година написах един хумористичен текст за "Сега", който внезапно придоби нова актуалност. Затова ще си позволя да ви го представя наново:  

   Каква нелепа гюрултия се вдигна около едно поредно законопроектче на скромно борещата се за вечно управление тройна коалиция (вече двойна, но от други субекти)... 
   Щели да забраняват протести, митинги, демонстрации и прочие масовки около Тяхното Народно събрание, Тяхното президентство и Техния Министерски съвет! Протестна слободия нямало да се допуска и около съдебни палати, военни обекти, болници, затвори; по републиканските пътища, тунели и мостове, по нанагорнищата и нанадолнищата, по кръговите движения, Г-образните кръстовища; край сараите на Доганя, дворците на царя, политцентралите и Бузлуджата на Сергея.
   Проблем ли? Е хей, колко място остава да се протестира, както правилно викаше бай Тошо сега има най-богат мат`риал за митингова демокрация, респективно протестна енергия.
   Едно на ръка, можем да си протестираме у дома. Това нали е факт? Аз лично мисля да протестирам главно под душа в банята, пред мръсните чинии в мивката и седнал на пералнята, пълна с непрано пране.
   Второ на ръка - и в службата можем да протестираме умерено. Така, щото шефът да не ни изпротестира скоропостижно. Трето, има си за тая работа мачлета! Протести с цяло гърло срещу каквото сърце поиска, кеф ти срещу реферите и тяхната развратна рода, кеф ти срещу противниковите гадове. Па ако и някой любим гад те нерви, напротестирай го едно сочно и него, ма*ицата му недок*атена... Па след мача потрошете с другари два-три автобуса - срещу Нещата от живота въобще.
   И естествено, от времето на Ганковото кафене всяка кръчма е Мека за протестанти. Пльосни се на стола и не ставай, докато има пийка-хапка. Протестирай до падане под масата, но и оттам с глава, що се люшка изпод покривката, коментирай изтънко и издебело какво не ти харесва в държавата и как трябва да се промени!
   Освен гореописаните хоризонтални несъгласия с властта, може да се демонстрира и във вертикална посока - нагоре и надолу от уличното ниво. Пояснявам: за да се избегнат строгите законозабранителни рамки, гражданите могат и трябва да се ориентират към ъндърграунд или височинни протести.
   Стратегически използвайте подлезите за протести с музикален съпровод. За набиране на жизненоважните стъклени агитматериали работете акапела, но пуснете цилиндър за дарения. Като идея е възможно пълзешката да протестирате в подстоличната канализация мустак до мустака с плъховете, дето излизат на гладни шествия около НДК. И в двата случая -постмодерен ъндърграунд протест.
   Ама големците само поплювали отвисоко? Избирате височинен вертикален протест. На разположение в БеГе-то се извисяват горди планини, че и с върхове до Деветия облак, дето викат мириканците. Таргетирате; според ранга на проектомишената подбирате кота. За прост селски кмет - скромния крайселски баир. За масовка срещу министър - Черни връх; за вицепремиер - Мальовица, за президент, премиер, Цар - Мусала. И - вой до небесата, та ако не "политик мейд ин БГ", Бог да ви чуе. Даже и той може да помогне, я с петиция за спазване на десетте заповеди, я с подписка сред ангелите, я със заплаха със Страшния съд в лицето на Върховния ни политсъдия Яне Янев...
   Протести от чужбината: там никой не пречи на протестите, техните политльохмани са неспасяемо изостанали. Значи, отивате тихичко и кротичко до граничен пункт, за предпочитане с братска държава от Евросъюза. След като преминете сравнително евтино нашата митница, прекрачете граничната линия, обърнете се с гняв назад и започнете да протестирате, като не пестите непубликуемите жестове.
    Това е. Като гражданскоотговорни индивидууми да подхождаме правово. Да протестираме законосъобразно за превръщането ни в правова държава на своите граждани!

21 януари 2010

СУ плаща за купони или с какво, по дяволите, се занимава Студентски съвет?

   Някои неща не са ми хич ясни – като теорията на

Photo-0051

относителността, тезите на Хокинг и… дейността на Студентски съвет към СУ.

   Някой да е чул някога нещо да са свършили? Аз не съм. Но знам, че умеят да правят партита, като един маскен бал, на който единственият им разход бе наливно вино от типа лев за 5 литра. Има-няма един път месечно пък се организират партита, последният е тази вечер в “Авеню” в Студентски град.

  Този път било за пожелаване на успех през сесията. После ще е за поливане на сесията.

    Затова ли се харчат парите, които получават от нашите такси?

20 януари 2010

Да минем тънко


   Това ни е национален спорт. Гледам волейбола и се чудя на еуфорията, която е обзела коментатори и публика. А тъжната истина е, че срещу нас е вторият отбор на руснаците и дори треньорът им не си направи труд да дойде. Инак щяха да ни смажат. Знаем го и те го знаят.

   Така бе и с футболните тимове в края на евротурнирите, само мереха кой е пуснал повече от титулярите си. И в двата случая жалка цифра. Единият мина тънко, другият не. Късмет.

   Още повече с Желева. Опитахме се да минем тънко с нея. Не можахме, та сега се налага да се спасява положението.

   В крайна сметка е ясно - все сме си минати.

16 януари 2010

Готина мадама с бира

   Ако обичаш четенето и блогването, цъкни върху прелестите на мадамата…

 oktoberfest-girl

  P.S. Заглавието трябваше да излъже точно теб! :)

14 януари 2010

Сериалите като външна политика на Турция


   Чудни неща се случват по света. Турция, един от сигурните съюзници на САЩ и респективно на техните храненици и протежета Израел (последните например отказват да признаят наличието на геноцид срещу арменците, нали техният Холокост е уникален и неповторим), обяви, че може да прекрати дипломатически отношения с еврейската държава. Причината - унизително отношение на израелския зам. външен министър към турския посланик във връзка с еврейски протест срещу сериал, който ги бил представял като "похитители на деца и военнопрестъпници" (нещо, което е публична тайна, между другото).

   В отношенията с нас - обратното. Братската турска държава печели все повече и повече любовта на нашия народ, и то не с груба пропаганда, а евтина шмекерия - нови и нови сапунки. Не без съдействието на ръководствата на НОВА и bTV в момента те властват в ефира и дори се размножават. Оттук няма как на държавно ниво да има проблеми, след като общественото мнение вече забрави за пропагандата, която са му набивали по време на соца и заобича всички турско и сълзливо. Нищо чудно, че "Атака" губи позиции.

   Ние сериали не правим. Или ако правим, и тук си ги не щем, пък камо ли навън. Което издава, че нищо не разбираме от външна политика.

   За последното е ясно и от това кой е титуляр на поста в момента...

12 януари 2010

За новото "Свежо" нямам думи!

   Не, сериозно нямам думи!

11 януари 2010

Защо по Eurosport дават Купата на африканските нации?


   Сигурно това е глупав въпрос, но все пак ме човърка... 

09 януари 2010

До Фандъкова: Дърво е надвиснало над детска площадка дни наред!

   Днес отидох да поиграя тенис на маса и що да видя – над половината площадка се беше провесило дърво, изтръгнато от вятъра. Казаха ми, че от няколко дни си е така. А отдолу играят деца… Photo-0061 Photo-0062   Photo-0065

Photo-0063

   Не знам на кой е работа да го махне. Затова ще помоля кметицата да оторизира когото трябва. Тази площадка се намира в кв. “Стрелбище”, непосредствено до Южен парк.

Ден като всеки друг


   

08 януари 2010

Чукнах стотака


   С радост съобщавам, че Всичколандия има вече 100 последователи, едно хубаво, кръгло число. 

  След 3 седмици блогът ще направи една година, за което време се изкачи до 65-o място в българския topblog, а по-важното е, че срещнах прекрасни хора през тези месеци - това сте вие, които ме четете и коментирате. Немалко от вас имат прекрасни блогове, които ми доставя огромно удоволствие да следя. Така в мен все пак остава да мъждука вярата, че нещата могат да се променят към добро.

   Благодаря ви. Това е важно за мен.

06 януари 2010

Два съветски алкохолни коктейла за самоубийци

    В момента чета “Роден в СССР” на Василеist2_10363465-halloween-s-monster-cocktail Ерну, за която ще пиша утре в Книголандия.

    Тази вечер ще ви запозная с два зловещи коктейла, за които авторът се кълне, че са били популярни…

   “Сълзата на комсомолката”, от чиято ароматност “човек за известно време може да остане без чувства и съзнание”.

   Лавандулов спирт – 15 г.

   Одеколон “Младост” – 15 г.

   Розова вода – 30 г.

   Лак за нокти – 2 г.

   Елексир за жабуркане на зъби – 150 г.

   Лимонада – 150 г.

   Приготвената смес се разбърква с клонка от орлови нокти.

   И един доста по-сериозен:

   “Кучешки търбух”

   Бира жигульовска – 100 г.

   Шампоан “Садко”

   Разтвор за премахване на пърхут – 70 г.

   Спирачна течност – 35 г.

   Синтетично лепило БФ – 12 г.

   Флайтокс – 20 г.

   Всичко това отлежава една седмица, смесено с тютюн за пури — и се сервира. . .

   1D6F506D-3D9A-4601-B491-D0F276B50C7B_mw800_mh600 Не знам дали да вярвам. Сигурно е възможно. Руското пиянство граници не познава. Или както самия Ерну казва: “Истинският съветски пияч пие сам, от сутринта и без никакъв мотив”…

04 януари 2010

Книги на патерици

   Едно явление не спира да ме учудва. У насbook-open-world-globe със завидно упорство се издават книги, които не могат да бъдат определени другояче, освен “на патерици”, или по-точно появили се с такова закъснение, че вече са излишни.

   Говоря за книги от специфични жанрове – политологически, външнополитически, аналитични. В последните дни съм се заел с една такава и честно казано през повечето време чета бавно, с отегчена физиономия. Та тя е отпреди 7 години, а излиза едва сега на български! А толкова години са твърде, твърде много.

   Примери от съдържанието бол – вътре убедено ми обясняват, че войната в Афганистан е приключила и скоро американските войници ще се изтеглят. Второ, че Ирак трябва да бъде наказан заради притежаваните оръжия за масово унищожение. Авторът емоционално описва как страховитата иракска армия ще се бори за всяка къща и колко трудно ще бъде на американците да заловят Саддам. Няма да продължавам.

   Нищо от това не се случи. Афганистан е загубена битка за САЩ и това скоро ще стане ясно. Ирак НЯМАШЕ оръжия за масово унищожение – това бе измислица на администрацията на Буш. И армията им така и не оказа реален отпор на нахлуващите американски агресори.

    За какво ми е тази книга сега? За да оборвам автора със задна дата? Аз съм глупав, че я купих, без да поглеждам годината вътре.

    Подобни книги са ценни веднага – те предлагат моментен разрез на външнополитическата сцена. Нормално е авторите да грешат, стига да не е целенасочено. Но е ясно, че 7 години по-късно тази книга вече не е актуална, това не е класически роман, дявол да го вземе!

02 януари 2010

Правилата на техническия напредък според Дъглас Адамс

   В книга, посветена на Дъглас Адамс, намерих трите му правила за техническия technology-overload напредък.

   1. Всяко нещо, което е съществувало в момента на раждането ви, е нормално и обичайно, и е просто част от света.

   2. Всяко нещо, изобретено между петнайсет и тридесет и пет годишната ви възраст, е ново и вълнуващо, и революционно, и вие можете да направите кариера в тази област.

   3. Всяко нещо, изобретено след тридесет и пет годишната ви възраст, е в разрез с естествения ход на нещата.