29 октомври 2009

Играта на Холивуд или защо Захари Бахаров трябва да се снима в "Тютюн"


   Стивън Кинг има книга, озаглавена "Играта на Джералд". Сюжетът е простичък - мъж и жена отиват в усамотена къща, за да се отдадат на по-специални сексуални удоволствия. Скоро след като жената е завързана с белезници за леглото, мъжът получава удар и умира върху нея, а тя остава в капан.

   Спомних си за книгата, докато гледах снощи филма "Little Ashes" - разказ за младостта на Салвадор Дали. В главната роля е набеденият за мъжки секс-символ Робърт Патинсон. Той стана известен с ролята си в тийнейджърската халтура "Здрач", където единствените мимики на лицето му бяха мръщене и озъбване. Е, в драмата е далеч по-добър и силно убедителен в мъжките ласки, вероятно за ужас на фенките му. Преди две седмици четох в "Капитал", че покрай истерията около този актьор, тийнейджърите били гледали и филма за Дали и дори започнали да се интересуват кой е пък този.

   Значи излиза, че само и единствено ако някой халтурен актьор направи и по-сериозна роля, тогава може да има интерес към изкуството?

   В главата ми изникна следната асоциация - Холивуд е Джералд. Като по-силен, той е разпънал изкуството (културата) и го е заключил с белезници до степен да няма възможност за собствена изява пред широката публика. Така Холивуд може да си прави буквално каквото си иска с него, за пример чернокожият Орфей и русокосият Ахил, с което историята и Омир бяха заплют в лицето.

   Не че Холивуд е пред сърдечен удар. Няма и изгледи да умира скоро. Но с безсърдечното си изсмукване на историята и културата е все едно - белезниците са си налице.

   Затова стискам палци и други известни на тийнейджърите актьори да се снимат в сериозни филми, барем научат за нещо свястно. А по нашите ширини очаквам Захари Бахаров да се снима в адаптация на "Тютюн" например, че как иначе бедните ни гимназисти ще се запознаят с образа на Борис?

   

27 октомври 2009

Социалномрежест виц на деня


   Дядо разглежда страницата с некролози във вестника. Влиза внучето му и казва:

   - Дядо, пак ли тоя "Фейсбук" :)

26 октомври 2009

В СУ блестят ланци и пърхат пеперудки


   Отивам аз днес да упражня основното си право на магистър в СУ - плащане на таксата и заверка на семестър. Науката като такава отдавна си е само следствие на кешовата обмяна в полза на обучаващата институция.

   Както си е правило, секретарите приемат подопечните си студенти от 10 до 11:30 и после чак в 14ч. По приумица на злата съдба с една колежка кацнахме пред заветния кабинет в 11:35, закъснели като следизборни обещания. Нейсе, не ни изгониха, упълномощиха ни да почакаме десетина минути с обещанието да получим заветния подпис и печат в многострадалните ни книжки. Седнахме си ние чинно и се заоглеждахме, точно бе настанало време за лелеяната почивка.

   Наоколо запърхаха пеперудки - клонирани девушки, до една по ботушки с токове, отпуснали дебели задници (с извинение), напъхани в тесни дънки, награбили телефони и цигари с невиждана стръв. Те буквално излетяха от стаите, сякаш науката ги гонеше с остър в ръката нож, а после на групички тихомълком се промъкваха обратно минути след влизането на преподавателят.

   Около тях момчетии с мътни академично-махмурлийски физиономии, а вниманието привличаше най-вече един закръглен левент с удължена отзад коса, мязащ на набедено за певец цигане от чалга канал. Убавец!

   И накрая хита на сезона - едър битанка с два големи, ама много големи и още по-дебели златни ланеца, гордо поразходи вратните си атрибути нагоре-надолу и отпраши в неизвестна за науката посока.

   Стояхме и гледахме с колежката. После само стояхме. То какво да й гледаш на днешната академична младеж.

   P.S. На снимката - кандидат-студент търси пищов сред гривните си.

24 октомври 2009

На съседната маса някой мечтае за пари


   Седнал съм в заведение във Видин и безметежно се ровя из нета. Вляво от мен са седнали местна мутра лек калибър с неизбежната блондинка, а пред мен баба на 55-60 години с изтъркано бяло яке и кафе пред нея.

   Точно преди пет минути бабката, която правеше нещо с телефона си, стана, доближи до масата на двойката и каза:

   "Извинете, много се извинявам, може ли да видите тука нещо, пратих смс на ония с "кеша" (явно става въпрос за простотията "Големия кeш" по Нова), и получих нещо, но не мога да го разбера." - гласът й бе умолителен.

   Мутричката я погледна намусено, но все пак взе телефона и се загледа в него, а бабата се надвеси над него. После той й каза нещо, което не чух, тя взе телефона и извинително каза:

   "А аз се зарадвах, че... може да съм спечелила нещо".

   После седна на масата си и запали цигара.

   Ето от такова лековерие печелят подобни тъпи игри! Виж и тук за тая псевдоигра.

23 октомври 2009

За лъскането на ББ-рейтинга


   Гледам и не вярвам на курсора на мишката. Партийният придатък на венцеславния ни Б.Б. имал рейтинг от 52%, а личният му рейтинг, дето некви чалга певачки искат да му го дигат, преследва още по-сияйни и недостижими висоти.

   Лъскат ли, лъскат нашенските медии на Бойко рейтинга. Най-качествено го прави баш блогъра Бареков Битивийски, дето от пиар свирки не може да си затвори устата. Следват и редичката депесарски блюдолизци "Монитор", "Телеграф" и "Експрес", пък и не може да се каже, че останалите ни вестници, с малки изключения, се свенят да се слагат на новата власт. Амчи тъй, той ББ ще прави Хилядолетен Райх(ат) за българския народ. А народа си гледа БТВ. И чете жълтурници.  

   Къде остана опозицията ли? В интернета, тук, около нас. Тия простаци блогърите си нямат работа, а и ББ критикуват. Хубаво, ще кажете вие. Но е точно толкова хубаво, колкото да попълните тест какъв вид насекомо сте във "Фейсбук" - интересно, но безполезно като СРС срещу депутат. Опозицията е виртуализирана до крайно маргинализиране - може да се направим подписка, която онлайн ще е с хиляди имена, а офлайн ще бъде 3-4-ма човека.

   И толкоз. Какво да му критикуваш на ББ? Нали рейтингът му скача ли, скача.

21 октомври 2009

Рекламна грешка на билборд в Тайланд


   Вчера в медиите излезе снимка на тайландски булевард, на който има билбордове с ликовете на Хитлер, Джако, Брус Лий и Махатма Ганди. Всеки от тях е изтипосан с надпис "Той не е мъртъв", за да рекламират отварянето на музей на восъчни фигури. Както може да се очаква, тази реклама довежда до порой мрънкания от евреите, които упорито провеждат геноцид в Газа, позовавайки се на събитията отпреди 70 години.

   Интересно от историческата гледна точка е сбърканото изображение на Хитлер - то очевидно е огледален образ, защото фюрерът поздравява с дясна ръка, а не лява, а свастиката на ръката му е обърната наляво, докато избраната посока за символ на националсоциалистическата партия е дясна. Любопитно ми е дали някои от медиите, публиквали снимката, са забелязали това недоглеждане.

19 октомври 2009

За бирата и книгите


   Преди малко пихме бира с Преслав Ганев, автор на блоговете "Литературата днес" и "Е-Преслав". С него отдавна си пишем по скайп, но най-сетне се измъкнахме от задълженията и седнахме на бара в "Халбите". Ля се бира, пържиха се картофки...

   Говорихме за какво ли не, но основното, нормално, бяха блогването и книгите. И двамата сме на една вълна - как да пренесем любовта към книгите в мрежата и да не допуснем те да бъдат заличени от глобализационното цунами.

   Най-важното решение бе взето в края - двама сме малко. Затова и мислим да съберем на една маса всички книжни блогъри - това сте вие, които обичате книгите, които пишете за тях или само ги четете, изобщо всички, които се чувстват съпричастни към тези две неща. Какво ще правим ли - ще пием бира (и производни) и ще си говорим за книги, блогове и симбиозата помежду им.

   По-специално аз лично бих отправил покани към Хриси, Ангел Богданов, Стоян, almaak и lindyhopper,  Григор Гачев, Алвин и всеки друг, който непреднамерено съм пропуснал.

   Дата и място няма още, навярно и до края на този месец едва ли ще успеем, но нека се свържем и през ноември да помислим по тази бирено-книжна тематика :)

Малко поезия

   Та значи тъй: реши и си отиваш!...

   На добър час! Аз няма да те спра!

   Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,

   ала от скръб едва ли ще умра!

...

  Дамян Дамянов

От толкоз сбогувания намразвам запознанствата.

18 октомври 2009

От случаен камък боли най-много


    Когато бяхме малки, с брат ми имахме чести разногласия, обикновено решавани чрез силово противопоставяне. Той е с три години по-малък от мен, но и с 15-20 кг по-тежък, така че бяхме от сходна категория. В арсенала ни влизаше всичко, което може да се хвърли, включая една уникална желязна количка "Волга" от соц-времената (по-късно имахме куп колички, но те бяха безобидно пластмасови и леки). Инцидентно настъпваха кризи с участието на нож, чук и тесла, но с появата на пистолетите с топчета хладното оръжие бе забравено, за радост.

   Спомням си един класически бой с камъни на село. И до ден днешен улицата ни там не е асфалтирана, а по нея има куп камъни, останали от стоварени пясъчни хълмове за малки строежи. Та с братчето ми се скарахме за нещо, заехме стратегически позиции от двете страни на улицата и започнахме да се обстрелваме с камъни. Не ще да е било сериозно, защото нито хвърляхме твърде големи парчета, нито се стремяхме да ударим другия силно. Сигурно сме хвърляли поне 20-30 минути, когато взе да ми омръзва. Все пак далеч по-интересно бе да ритаме футбол или да играем волейбол на портата, отколкото да се замеряме.

   Реших да хвърля един последен камък, колкото за принципа, и да обявя примирие. За зла участ брат ми се бе разсеял точно в този момент, навярно и на него му бе вече омръзнало, и успях да го цапардосам по главата, което се отрази и в кървава струйка. Последва рев, уплах за мен и баба, както и дълги обяснения как може да съм толкова лош батко. Научих урока си - когато хвърляш, без да искаш да удариш, е по-вероятно да уцелиш.

   Защо пиша това ли? Ами всичките ни политици от наглед антагонистични партии ми напомнят именно на момчетии, биещи се с камъни - не че са скарани за нещо сериозно, но трябва да защитят авторитета си. И не че искат да се наранят - те си имат чувството за братска съпричасност. Хвърлят камъни един по друг, защото така трябва, нали пред обществото са противници. Мятат малки камъчета, които само разлюляват леко медийната повърхност у нас, но никога не предизвикват потоп.

   Само понякога правят грешка да хвърлят камък ей тъй, без да имат вече намерение да удрят някого. Но от случайния удар уцелват и без да искат напипват слабо място, шурва кръв и като акули върху жертвата се изсипва медийната кръвожадност.

   И падат жертви. От случаен камък най-боли.

16 октомври 2009

ЧРД на Баш Блогъра Бареков Битивийски!


   О, Бареков, о, Битивийски!

   О, ти слънце на родната бтв-журналистика. "Имаме новина", провикна се той... и така започна всичко в "Б(П)итие". Ти знаеш всичко, и от десетте заповеди на Бог ти сведе само до една - непротивобарекствай!

   Боли ни, когато те наскърбят. Когато ББ или ЯЯ идат в друго предаване. Четох, че това те карало да изпитваш силна ревност... били сте преживяли много. Така е, тримата мускетари подвиг след подвиг сте извършили, рейтинг яко сте дигнали, партия с режещо име сте вкарали в парламента.

   О, Бареков! Жал ми е, не ми дават да те гледам сутрин - съседите решиха, че страдам от тежка форма на синдрома на Турет. Така те уважавам с твоите коментари, че от толкоз уважение мамата си е е...о.

   Днес на този светъл празник (що не натиснеш десните да го направят национален?) аз ще дам обещание, което ако не спазя, Бойко да не вдигне 200 от лежанка - аз статия без линк към блога ти няма да пусна! Защото какво повече от теб мога да кажа аз, покорния блогър.

   Ти си ни Баш Блогър. Ей го и Силвио, макар и да гледа в друга посока, пак с гордост позира до тебе!

15 октомври 2009

Променете закона - дайте предимство на джиповете по пешеходните пътеки!

   Просто не ни е срам! Как се осмеляваме да пресичаме така смело по тия пешеходни пътеки, ако е светнало зелено! Ами че така пречим на джиповете - наглост безподобна!

   Ситуацията е проста. Джипът, каран от добре облечен бизнесмен, бърза по важни дела, които се измерват в десетки и стотици хиляди лева. И трябва да направи десен завой. Да, ама не - куп пешеходци, тръгнали да си купят кисело мляко навярно, се втурват по тая ми ти пешеходна като невидяли зелен светофар и му пречат.

   Ами ако се изпусне и блъсне някой от тях? Кой ще плаща после измиването на блестящата броня от пръските кръв? Пак бизнесмена. Хем закъснява заради безбожната пешеходна пътека, хем и да плаща. Ужас.

   Затова, уважаеми депутати, знаем, че и вие имате джипове и хич ви се не чака на пешеходната. Променете го тоя ми ти пусти закон - откъде-накъде някакви си пешеходци ще пречат на мощните машини на бизнесмените. Ами че нали на тях се крепи икономиката и вашата корупционност? Променете го тоя пусти закон.

   По всяка еволюционна логика пешеходците ще се научат да прелитат над пешеходните пътеки. Стига тогава да не пречат на хеликоптерите на същите тези добре облечени бизнесмени.

14 октомври 2009

Молба към всички приятели


   Приятели,

   Имам към вас едно делово предложение.  Бих искал да помоля всички вас, които сте добавили Всичколандия към блог-листите си, да направите същото и с блога Книголандия, ако ви допада идеята да има блог за книги, разбира се.

   Установих, че има немалко потребители, които идват тук от други блогове, и ми се иска по подобен начин да популяризирам и новия блог. Надявам се искрено, че идеята за книжен блог не ви е чужда и безразлична.

   В листата на Книголандия ще добавям всеки, чиито блог има отношение към четенето и книгите. Така ще мога да пренасоча всеки, който има желание да търси още информация.

   Благодаря предварително на всички ви!

13 октомври 2009

Любов по залез

   Аз и Надя на върха над Стобските пирамиди


11 октомври 2009

Забавни снимки от Рилския манастир (не се препоръчва за религиозни)

   Вчера ходихме с приятели до Рилския манастир. Мислех да ви разкажа със снимки, но сметнах, че всички навярно сте ходили там, а ако не - в интернет е пълно с хубави фотоси.

   За сметка на това, верен на себе си, ще ви покажа забавната страна на днешния Рилски манастир, толкова различна от зазубряната в училище версия за "духовното средище на българския народ". Всички снимки са правени от Надя, извадени са напълно от контекста, субективни са до крайност и прочие.

   Да започнем с три ревностно-религиозни животинчета, които по владишки приемаха двора за своя територия.

   Котката бе охранена като попско дете по Задушница. Всъщност някой да е виждал слаб поп? То молитвите и постите така охранват, да ги ожалиш.

   А това сладурче виеше заупокойно по време на звъненето на камбаните.

   Пред манастира цари строителния хаос, познат на всеки столичанин или околоморски жител. Чуканията от там навяват религиозен трепет към духа на капитализма, надвил отдавна християнския такъв.

   Сателитната чиния на покрива отговаря за нарасналите религиозни щения на монасите. Не се уточнява какви са те.

    А част от двора е превърната в паркинг! Сигурно някакви ангели са дошли на гости, то днешните бизнесмени според съда и полицията са си баш крилати благодетели.

    А американците се хвалят, че са измислили комиксите. Дрън-дрън.

   Опашката за мекици бе далеч по-голяма от тази за църквата. Всъщност за последната нямаше опашка изобщо.

   Драма - Ицко срещу бика! Всъщност невинното теленце избяга след миг. Но напрежението е запечатано добре.

   Желания към св. Йоан Рилски. В едно се убедих - българите умеем да искаме, искаме, искаме всичко и ако може по много. Някои пишеха по едно изречение, навярно молеха за здраве. Други обаче извадиха предварително написани листи, прегъваха ги и злобно ги набиваха в цепнатините. Ми да, то и пускането на тото е по-сложно.

   Това е, има още стотици (буквално) великолепни снимки, но най-добрите от тях ще видите скоро в блога на Надя

Мизерията около блока ми

   Мисля, че живея на свястно място - точно до Южен парк, ходя пеш (20 мин) или с колело (5 мин) до работата, блокът е тих и приятен.

   Преди над месец "Топлофикация" започнаха ремонт точно до блока. Към този момент все още нямат ни най-малко намерение да приключват, като по лични наблюдения далеч не всеки ден някой работи там. Покрай разкопаването на улицата пък се образува едно минибунище, на което се набиват на очи 2 тоалетни чинии, стари матраци и какво ли още не.

  Паркингът пък има любопитно оформление. Колите и дъждът са оформили застъпващи се дупки, които след дъжд се изпълват и стават поредица от малки езерца, в които всяка кола буквално плува на влизане и излизане.

   Да, горната снимка е великолепен кадър, направен от Надя, но реалността си е мизерна.

   София няма нужда от кмет-спец по образованието. София има нужда от кмет-инженер. 

09 октомври 2009

Всичколандци, представям ви Книголандия...


   Здравейте, Всичколандци!

   След вчерашното ми минорно настроение вечерта излязох с Надя и приятели и възвърнах бързо традиционния си оптимизъм. Затова и реших да направя първа стъпка към бъдещия сайт за частни библиотеки - като обособя книгите от Всичколандия в отделен блог - Книголандия.

   Надявам се да ви допадне, запазил съм голяма част от нещата от този блог, защото си ги харесвам. Новото ще бъде възможността да публикувам и чужди текстове за книги, така че сте добре дошли да ми пишете за всяко заглавие, което ви е впечатлило.

   До края на Лятната книжна олимпиада  (тоест още 3 седмици) ще публикувам и тук статиите за прочетените книги, а след това окончателно прехвърлям тези писания към Книголандия.

   Вярвам, че това ми начинание ще бъде полезно. Защото наистина смятам, че най-добрия приятел на Човека е хубавата книга...

   Добре дошли в Книголандия...

08 октомври 2009

За книгите, библиотеките и има ли въобще полза от събирането им?


   Вече над 2 месеца усърдно чета. Чета така, както не съм чел от ученическите години през летните ваканции, когато половината ден опустошавах наличностите на градската библиотека във Видин, а другата половина вършеех с приятели насам-натам. Най-сетне компютърът остана на заден план, защото не той задава ритъма ми на живот.

   Чета заради себе си и света - пиша за книгите, които са минали през ръцете ми и все се надявам тези, които си заслужават, да намерят нови читатели. Защото много свестни книги не намират читателите си, а в морето от халтура, заливащо книжарниците, е много лесно да останат скрити. Чета бързо, чета бавно. Чета вглъбено, чета разсеяно. Чета на музика, чета в нощната тишина. Всяка книга изисква свое темпо, свой начин да предаде това, което има да каже.

  Понякога се чудя има ли полза от всичо това. Да, аз мога да прекарам всичките ми отредени на тоя свят дни в четене. Но като напълня душата си с книги, кой друг ще има полза от тях? Какво като библиотеката у дома прелива от книги, като те събират само прах? Прочетени, някои дочакват препрочитане, други ми дават информация за нещо актуално, трети завинаги са затворили кориците си. Спящи книги.

   Виждам по улиците хората, извадили книги от библиотеките си. Трябват им пари. Не им е приятно. Но дали пък това не е шанс на книгите им да се събудят, да дадат това, което съдържат, а не да дремят в шкафа? Не знам този отговор.

  И се плаша от мисълта, че в някое мрачно бъдно и аз ще трябва да застана на някой ъгъл и с треперещи ръце ще давам книгите си на някой младеж (ако има още четящи тогава, де).

   Затова си имам мечта. Искам да направя сайт-библиотека, който да обедини читателите в България. Не съм егоист, не пазя идеята в главата си, докато намеря начин да я направя. Страхувам се от агонията на книгите, събиращи безнадеждно прах на лавиците.

   Искам хилядите четящи хора, събрали библиотеки, да се намерят. Да има място, където да направят списък с книгите си и където да могат да качват анотации към тях. Да споделят какво е значела една или друга книга за тях.

  Също там всеки да може да разгледа чуждите библиотеки и да си намери книги, които го интересуват. Да се свърже с техния собственик и да ги получи. Безплатно, срещу нещо - това си зависи от човека. И освен книгите да намери хора, с които да може да говори за тях, нещо толкова рядко в днешно време.

   Аз искам само да има такова място. Не ламтя и да го направя сам, извън моментните ми възможности е.

   Това е мечтата ми. Търся хора, които да я споделят и спомогнат да се осъществи. Има ли ви?

   

07 октомври 2009

Внимание! Опасна доза смях в "Особености на руския хумор"


   Гледали ли сте уникалните руски филми "Особености на националния риболов", "Особености на националния лов в зимния период", "Особености на националната политика" и "Особености на руската баня"? Ако да и са ви харесали, великолепния сборник с разкази, уместно именуван "Особености на руския хумор" ще ви разсмее от сърце. Ако не сте, пак ще ви разсмее, гарантирам!

   Сборникът е малък (400 с.), но е събрал в себе си десетки разкази от известни и неизвестни у нас автори. Но всички до един наистина си заслужават, умело пародирали руския бит и култура, вложили абсурдни обрати и в най-делничните ситуации, разкрили без свян проблемите на руската нация с алкохолизма, немотията, неграмотността и какво ли още не. И вместо тъга, те предизвикват смях, смях до болка, защото русите ако не друго, умеят да се веселят като всяка друга славянска нация, независимо от всичко.

   Какви ли не чудесии се случват с героите - един открадва локомотив, за да го продаде, друг се бори за световния рекорд по пиене на бира, трети вкарва в пътя младеж, докато сам не се докарва до изтрезвителното, четвърти си разпродава хонорара - 5 рубли срещу 3, пети си завъжда щъркел за домашен любимец, една баба става кинозвезда и още какви ли не скици шестват между страниците, уверени в своята свещена правота.

    Предупреждавам - не четете наведнъж! Три разказа на вечер са препоръчителна доза, за да забравите за дневните грижи и проблеми. И да си легнете с усмивка.

   Какво повече му е нужно на човек?

   

06 октомври 2009

Писател дойде - отместете се! Петър Делчев завладява души с "Балканска сюита"


   С истинска радост сядам да пиша отново за Петър Делчев. Мисля, че най-похвалните неща, които съм писал досега за писател, са именно за неговите "Трънски разкази", с които ме накара да преклоня глава пред изключителната му проза.

   Сега иде реч за новата му книга "Балканска сюита". По собствените му думи това са три "новели по легенди", за които той казва: "За "Балканска сюита" прочетох хиляди страници литература - не само митове, легенди, народни песни, но и исторически материали, хипотези. Корана го четох три пъти. За да съм достоверен, за да звуча правдиво, за да не се отклонява читателят от пътечката, която му показвам и да отиде неусетно там, накъдето го водя."

  И е успял по един изумителен начин.  В първата новела - "Пекина могила", рисува жестока трагедия - красива мома е горяна но огън, за да издаде тайната на скрито богатство. Сред пламтящите като пламъци думи около нея се сблъскват старата вещица Врангела и зловещия Сечен Али, двубой, от който гората се смълчава...

   В "Гяур баир" обратното - османски бей се грижи добре за подчиненото си население, но се влюбва в българска красавица. Но това не е скучен трагичен сюжет, а красива любовна история. Защото момичето му казва простичко: "Ага, знам каква е болката ти, знам и мехлема й. Ще си платиш илача, но не на мен, а за мен ще плащаш. Защото аз не съм вино за напиване, мръвка за засита, разтуха за една нощ... Аз не съм дори жена за живот – за мен не се живее, ако не си готов да умреш заради мене. Така ми е писано, така ми е наречено и така ще бъде." И беят превива глава пред нея...

   Последната новела - "Ангелина войвода" разказва хайдушка легенда, която няма да намерите никъде другаде - смела жена напада не само османци, а и попове, и чорбаджии - всички, които пречат на народа да се вдигне. Тя се среща с Гарибалди и дава всичко от душата си, за да заслужи след Освобождението да бъде убита от свои... 

  В едно интервю Петър Делчев казва: "Затова пиша като зла сила - до дъно, до край, до крак. Интересувам се от пречупването, от дърпането на спусъка. От мига, когато тайните стават ненужни, нелепи; когато човек започва да крещи или вие, за да не посегне на човешкото."

   И наистина потресаващата му проза завладява души. Казвам и отсичам - проза с такова въздействие аз не съм срещал нито у наш, нито у чужд автор. Затова и при първа възможност ще направя нещо, което не съм правил досега - ще го помоля за автограф.

   Петър Делчев заслужава това уважение.

Пълни самопризнания

   След като си изпросих покана в поредната блог-игра, се заемам съвестно да отговоря на въпросите, които някой някъде (по-точно Аспарух е отговорен за началото) е задал. Други самопризнателни "жертви" са Блага (благодарско за поканата), Хриси, Моррт и т.н.

   Целта е проста - отговаря се само с "ДА" или "НЕ", няма обяснения, увъртания, измъквания, изчервявания, лъготене и прочие достойни за телевизионно шоу-бълвоч простотии.

   Ето ме и мен, в опит за прощъпулник в сферата на честността, като добавям и най-честната ми снимка - ей такъв съм по улиците столични:

1. Били ли сте арестувани? НЕ
2. Целували ли сте някой, който не сте харесвали? ДА
3. Спали ли сте до 5 следобед? ДА
4. Изключвали ли са ви от училище? НЕ
5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? ДА
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? НЕ
7. Уволнявали ли са ви от работа? НЕ
8. Уволнявали ли сте някого? НЕ
9. Пели ли сте на караоке? НЕ
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? ДА
11. Целували ли сте се под дъжда? ДА
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? ДА
13. Виждали ли сте някой да умира? НЕ
14. Играли ли сте на бутилка? ДА
15. Пушили ли сте пура? ДА
16. Седяли ли сте на покрив? ДА
17. Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? НЕ
18. Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? НЕ
19. Чупили ли сте си кост? ДА
20. Бягали ли сте от училище? ДА
21. Яли ли сте насекоми? НЕ
22. Ходили ли сте насън? ДА
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? ДА
24. Карали ли сте мотоциклет? ДА
25. Късали ли сте с някого? ДА
26. Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? НЕ
27. Летели ли сте с хеликоптер? НЕ
28. Бръснали ли сте си главата до голо? НЕ
29. Скачали ли сте от покрив? ДА
30. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? ДА
31. Яли ли сте змия? НЕ
32. Участвали ли сте в протест/демонстрация? ДА
33. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? ДА
34. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? ДА
35. Участвали ли сте в банда? НЕ
36. Показвали ли са ви по телевизията? ДА
37. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? ДА
38. Плували ли сте голи? НЕ
39. Правили ли сте шевове на нечия рана? НЕ
40. Карали ли сте сърф? НЕ
41. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? НЕ
42. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? ДА
43. Били ли сте оперирани? НЕ
44. Тичали ли сте голи на обществено място? НЕ
45. Карали ли са ви с линейка в болница? НЕ
46. Губили ли сте съзнание, без да пиете? ДА
47. Пикали ли сте в храстите? ДА
48. Бягали ли сте от полиция? НЕ
49. Дарявали ли сте кръв? НЕ
50. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? НЕ
51. Яли ли сте крокодилско месо? НЕ
52. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? ДА
53. Попикавали ли сте се на обществено място? НЕ
54. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? НЕ
55. Рисували ли сте графити? НЕ
56. Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? НЕ
57. Слагали ли са ви белезници? НЕ
58. Вярвате ли в любовта? ДА
59. Били ли сте се? ДА
60. Крали ли сте нещо? ДА
61. Яли ли сте охлюви? НЕ
62. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? ДА
63. Помагали ли сте на някой да изкара изпит? ДА
64. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? ДА
65. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? ДА
66. Нападало ли ви е куче? ДА
67. Били ли сте съдени? НЕ

   Е, това е. Хич и няма да издавам на кои съм се замислил да лъжа или не. Както и отказвам да давам обяснения, освен ако не ме изтезават, но и тогава ще си помисля.

   Предавам инициативата на саморазголването на Мория, Преслав Ганев, VOXY и други жертви по желание.

05 октомври 2009

Ноам Чомски продължава с демонизацията на САЩ в "Провалени държави"

   По обективни причини не мога да не съм почитател на Ноам Чомски - с всяка своя книга той буквално разкъсва американския империализъм, разнищва корпоративната алчност и разбива де що има митове за "миротворчество" и "налагане на демокрация" от страна на "най-великата държава на планетата".

   Това хубаво, но защо сред страниците на всяка негова книга имам чувството, че вече съм чел тези неща? Сериозно, понякога ми напомня един психопатичен коментатор, редактор на sport1.bg, който във всяко свое километрично писание изброява педантично едни и същи "грехове" на столичен футболен клуб. 

   Та и Чомски така, само че той пише истини, но ги аргументира така богато, че направо човек се дави в аргументите му. Сред страниците му има толкова кавички, че хич не успявам да хвана къде започват цитатите му, основно от пресата, и къде личните му разсъждения. А това наистина обърква. Да, доказателствата са важни, но все пак бележките са добър начин да отграничиш това, което казваш, от цитатите, нали?

   На всичкото отгоре е и хаотичен - от войната в Ирак прескача към нападението при Пърл Харбър, два абзаца по-долу е вече при инспирираните от ЦРУ преврати в Никарагуа, Гватемала и други, после критикува Буш I, по-долу Буш II и накрая пак се връща на Ирак. Е хайде оправяй се.

    "Провалени държави" е типична негова книга, която дава огромен куп информация и немалко теми за размисъл, макар и, повтарям, по крайно неудобен начин. Тезата е проста - САЩ претендират за право на намеса във вътрешните работи в т.нар. "провалени държави" с неработещи институции, докато според Чомски самите САЩ са пример за такава провалена държава. Той изтъква, че незачитането на международните институции (ООН, Световния съд и др.), пълното пренебрежение и манипулирането на общественото мнение, отказът от подписване на общоприето договори като протокола от Киото, налагане на медийна цензура и др. са примери, с които могат да се "гордеят" както демонизираната Северна Корея, така и САЩ. И е прав.

   Снощи Балтазар Иванович написа, че според него САЩ "изнасят" демокрация, за да омиротворяват света, който да е угоден за бизнеса им. Аз имах възражения по темата, можете да видите в няколкото коментара отдолу, няма да се повтарям.

   Все пак в "Провалени държави" си харесах няколко момента, които си струва да бъдат споделени, защото не са твърде известни.

   Първо за миротвореца-президент Удроу Уилсън, хвален до посиняване от апологетите на САЩ като образец на честност, сочен за автор на популярните „четиринадесет точки” за постигане на траен мир след Първата световна война. Освен това Уилсън е известен с лобирането си за едрия бизнес и безцеремонното вкарване на САЩ във войната след режисиран инцидент. А ето какво пише Чомски за една друга негова инициатива.

   През 1914 г. морски пехотинци на САЩ разтурят Националното събрание на Хаити, защото те отказват да ратифицират конституция, спусната от американците, която дава възможност на корпорации да купуват земята на местните. Морските пехотинци като видна демократична институция организират плебисцит, с който всеки комунистически секретар би се гордял - в него участват забележителните 5% от населението, от които за конституцията гласуват 99.90%. Хиляди убити минават в бележка под линия, а на власт идва Национална гвардия, предана на интересите на корпорациите.

   Нека видим и отношението на САЩ към свободата на медиите. При провеждането на изборите в Ирак преди няколко години една телевизия се стори неудобна на САЩ - разположената в Катар "Ал Джазира", отговорна за малкото нецензурирани и нережисирани кадри от окупираната страна. Телевизията бе изгонена преди изборите, а Чомски припомня и "случайните" бомбардировки над тяхни съоръжения в Кабул и Багдад, при които загина един йордански кореспондент.

   И една последна отправка от книгата - коментара на журналистката Амира Хас, предавала от ивицата Газа, където израелската окупация извършва чудовищни деяния над палестинците. Цитирам дословно: "Заради благополучието на приблизително половин процент от населението в ивицата Газа - толкова са евреите там - животът на останалите 99.5% беше абсолютно разстроен и съсипан". Онези, които заслужаваха това, живееха "във великолепни паркове и разкошни вили само на 20 метра от пренаселени, задъхващи се от липса на пространство бежански лагери". Те можеха "да пускат крановете на пръскачките на зелените си площи, докато точно от другата страна на пътя 20 000 души зависеха от разпределението на питейна вода в цистерни."

   За още по темата "Израел - геноцид над палестинците" обезателно вижте блога на Иршад Palestinian World, където има новините, които няма да видите по БИ ТИ ВИ и сродните мозъкопромивки.

   За книгата на Чомски е писано и в сайта money.bg, там има и други детайли от изложението.

  -------

  Виж още:

   "Колапсът" на Джаред Даймънд вещае самоунищожение за човечеството

   Малка грозна политическа гавра

   Кратка анимация за историята на САЩ като стрелбище

04 октомври 2009

"Колапсът" на Джаред Даймънд вещае самоунищожение за човечеството

    Най-сетне успях да се преборя с внушителния труд на Джаред Даймънд "Колапсът. Човешките общества между успеха и провала". Масивния том стряска на пръв поглед, но всъщност хартията лъже - текстът е нормалните 700 страници и има още петдесетина страници бележки. На тази ограничена площ обаче големият учен е успял с размах да опише картини отпреди векове, да ги свърже със съвременните реалности и да изведе на преден план стремителния ни уклон към самоубийство.

    Ключовата дума в изследването му е ЕКОЦИД – неволно екологично самоубийство, което се отнася за общества, които сами са причинявали необратими промени в околната си среда, в резултат на които са изчезвали. А тези промени влизат в следните категории:

- обезлесяване
- системно разрушаване на околната среда
- ерозия, салинизация и изчезване на плодородните почви
- регулацията на водите
- прекомерният (“хищнически”) лов и риболов
- внесени отвън животински и растителни видове
- пренаселеност
- нарастващи индивидуални потребности

   Според Даймънд често последните две водят до първите в една опасна спирала на нарастваща консумация. 

   В съвремието пък има и четири допълнителни фактора:
 - климатични промени
 - натрупване на токсични химикали
 - изчерпване на енергийните ресурси
 - експлоатацията на планетата
   

    Търсейки следите на тези влияния, Даймънд повежда в разходки сред загинали общества - Великденския остров, триъгълника на островите Мангарева, Питкерн, Хендерсън, анасазите в днешния американски югозапад, маите и викингите в разселванията им от Норвегия в Исландия, Гренландия и Северна Америка (няколко века преди Колумб, естествено).

   За последните не писах и затова ще сложа тук няколко думи. Колонията им в Гренландия оцелява цели 350 години при ужасяващи условия, но според Даймънд е можел да издържи и още, ако не са допуснати някои грешки.

  Например те строяли църкви и катедрала, които са излишно големи спрямо населението. Имали са непонятно табу върху риболова, никой не знае защо не са ловили риба, а са гладували при изобилието й. Гледат крави, които не са добри за този климат, вместо кози и овци. Не умеят да ловят някои видове тюлени, защото не искат да се учат от инуитите. Вместо това враждуват и се отказват от търговия с тях, защото се възприемат като част от християнска Европа, тоест са на по-високо ниво.
   За разлика от гренландските викинги инуитите са перфектно присобени, нападат дори китове с лодки. Те живеят в иглута, топлят се с китова мас, но норвежците упорито строят къщи с оскъдните дървета и се отопляват с лишеи. При редките контакти с Норвегия в корабите има основно луксозни стоки за военните и църковните лидери, а не жизненоважните желязо и дървесина. И така грешка след грешка, към XIV век колонията загива.

   Джаред Даймънд се спира и на едно общество, което е успяло да надмогне екологичните проблеми - Япония. Там също са се били запътили към обезслесяване, но строги мерка на властващите са променили напълно тенденцията и в наши дни огромна част от територията на островите е покрита с дървета. За сметка на това нуждите на японската индустрия обезлесяват брутално Южна Америка.

   Във втората част на книгата авторът насочва внимание към съвременните екоциди - в Руанда, довели до тотален геноцид (научих много неща за допълнителните фактори, довели до него, извън елементарните внушения на Холивуд и BBC).

  После разказва за остров Испаньола, където две държави - Хаити и Доминиканската република, се справят по различен начин с проблема (но Даймънд не споменава и дума, че в Хаити  не може да се установи силна власт заради кървави преврати, инспирирани от ЦРУ).

   Цяла глава е отделена на Китай, чиито изумителен напредък е изцяло за сметка на природната сред, а накрая Даймънд се спира обширно на тежките екологични проблеми на Австралия, пострадала най-вече заради опитите си да имитира британското стопанство в една коренно различна среда.

   Последната част на "Колапсът" е посветена на изводите. Авторът е направил великолепен синтез на натрупаната информация, отчита сериозни фактори като отношението на самите общества към вредата, която нанасят, влиянието на световните корпорации, като посочва примери в положителна и отрицателна посока, както и накрая посочва очевидната нужда от книгата му - осъзнаването, че всички живеем на една планета, която се движи стремително към самоунищожение.

   Останах доволен от прочетенето, научих много неща, които обикновено остават скрити, а са важни за разбирането на събитията. Не ми допадна, че Даймънд се стреми да бъде свръхполитически коректен и да не внушава ролята на властта и близкия до нея едър бизнес в унищожението на природата. Защото ми се струва ясно, че върхушката има много повече отговорност, отколкото беднякът, отсякъл дърво за отопление.

    Но изводите на Даймънд са аргументирани и ясни - общества в миналото са загивали заради неразумното използване на ресурсите и е абсурдно да мислим, че ще избегнем тази участ, ако не променим отношението си към света, обуздавайки яростния консумативизъм, в чиито плен сме попаднали.


----

    Виж още:

   Екологичната катастрофа на Великденския остров вещае бъдещето на цялата планета

   Три острова оцеляват само чрез търговия  

02 октомври 2009

Видински ескиз


    Седнал съм спокойно в едно напълно празно кафе в родния ми град Видин. За съжаление гърми радио "Fresh". Слава Богу, поне има интернет, та се включих отново в световния ритъм - снощи с ужас установих, че безплатния безжичен, който черпех неизвестно откъде, е секнал. 

   Сега се вдигнах и се поразходих из града. Плашещо си е. По улиците нарядко минават хора, в кафетата има само ученици, избягали от час. Грейнало е слънце, а паркът е напълно празен. Само Дунав си тече, както си знае - мътно, лениво. Както го е правил от хилядолетия насам.

   У дома не остана май никой, който да познавам. Вече се прибирам само заради семейството. Само нарядко виждам някой бивш клиент от времето, когато работех като барман, та поне някой ми кимва. Тъжно е.

    Край пазара, окупиран от мургави продавачи с китайско-турски стоки, са се наредили купища баби и дядовци с щайги. Взели са някой ранен рейс с безбожна цена на билета и се надяват да продадат нещо, за да си го избият. Зад тях, край оградата, са строени стройни редици книги, сред които има истински бисери, за които на "Славейков" биха ти одрали кожата. Обожавам да се ровя в тях.

   Видин спи. Тихо, безметежно, в приличен на кома сън. Към него са свързани системи - влаковите и автобусните линни, с които в тялото на града влиза и излиза живот - хората, които сме израстнали тук. Когато вливането превиши - по Великден, Коледа, града живва, събужда се. Но скоро отново си тръгваме и всичко заспива.

   Надеждата е свързана с един мост. Но покрай него текат такива чудовищни кражби и измами, че вече не вярвам, че ще го направят. Всеки се спасява поединично.

   Утре тук сигурно ще издигнат паметник на незнайния ромски крадец. И ще учредят Ромклептократична партия. Тогава поне може властта да се сети, че има и такъв град в България.

01 октомври 2009

Три острова оцеляват само чрез търговия

   Продължавам с още една история от книгата на Джаред Даймънд "Колапсът", след като миналия път ви разказах за екологичната катастрофа на Великденския остров.

   Този пример е малко по-сложен. В него са включени три острова - Мангарева, Питкерн и Хендерсън, които попаднали в сложна търговска симбиоза помежду си и когато подобна екологична катастрофа (обезлесяване, ерозия) застигнала единия от тях, другите два стават обречени.

   И трите са заселени около IX в. Мангарева е най-големия от тях, има изобилни ресурси - флора и фауна, с изключение на камъни – островът е изключително от вулканични скали. Има население от няколко хиляди жители, които развиват земеделие и скотовъдство.

  Питкерн е голям само 4 кв. км. и се намира на 480 км от него. Има около 1000 жители. Ресурсите му са питейна вода и дървета, но няма възможност за земеделие и риболов. За сметка на това има скали, годни за изработка на сечива.

   Хендерсън е голям коралоф риф без питейна вода, с малко почва и дървета. Размерът му е 22 кв. км, намира се на 160 км от Питкерн и на 640 км от Мангарева. Парчето земя е рай за нещо като "ловен уикенд" - има огромно изобилие от риби, раци и октоподи, както и костенурки. Голямо количество гнезда на морски птици.



  Трите острова развиват сериозна търговия помежду си. Мангарева изнася земеделски стоки и месо от домашни животни, а и най-важното - “експорт” на жени, за да се разнообрази генофонда на двата малки острова. От Питкерн се изнасят камъни за сечива и дървета за канута, а от Хендерсън - морски животни, птиче месо и яйца. Последните зависят напълно от вносен дървен материал за канута, с които да ловят риба и октоподи.
   Усилията на жителите на Мангарева за високи добиви, които да нахранят и трите острова, бързо водят до обезлесяване и ерозия. На Питкерн също се случват подобни процеси, особено заради малките му размери. Търговията секва и започват вътрешни войни, които бързо причиняват демографски срив. Малкият остров се обезлюдява напълно, а на Мангарева се завръщат с векове в развитието си. 
   Изумителното е, че хората на Хендерсън не са загинали веднага - десетки години те са оцелявали при нечовешки условия - без питейна вода (само от дъжд), без дървен материал и камъни за сечива. Горили лишеи, използвали кости за оръжие и какво ли още не. 

    

    Изумително е колко лесно се приспособяват хората - дори на два острова като Питкерн и Хендерсън, които по никой начин не могат самостойно да изхранят племе, все пак се намира начин, и то чрез търговия. Която не е за печалба, а за оцеляване.

   Има над какво да се замислим. И да унищожим практики като тази на "Nestle", които подаряват сухо мляко на родилки в Африка, убеждавайки ги, че е много по-полезно от кърмата им. И когато млякото им секва, започват да го продават на бедните жени.

----

   Виж още:

   Екологичната катастрофа на Великденския остров вещае бъдещето на цялата планета