Ленин и делото му - Октомврийската революция

   Имах доста работа и пропуснах да напиша статия за Адолф Хитлер (роден на 20 април 1889 г.) и неговия принос за въздигането на Германия до равнището на най-мощната световна сила. Да, правилно четете, точно за това бих писал, а не мракобесни писания, които вече стотици историци са предъвкали. Изумително е как се пропуска фактът, че през 1933 г. Германия е на дъното на пропастта, а до началото на войната през 1939 г. става страшилище за всички. Това е историята - Хитлер може и да е чудовище, но е свършил и много важни за немската икономика неща, ако и да не го пише в учебниците. 

    Сега пък ще обърна внимание на друг очернен герой, но от другата страна на барикадата -  Владимир Илич - Ленин (роден на 22 април 1870 г.), ръководителят на Октомврийския  преврат (революция) и символ на социалистическия идеал чак до разпада на съветската империя в началото на 90-те. За основа на писанието си ще използвам една моя пространна курсова работа за събитията от 1917 г. Подредил съм някои неща за Ленин, които вярвам, не сте чували или поне не с такава интерпретация. Надявам се изложението да не стане много фрагментирано, ще се опитам да го загладя и слея максимално. За по-подробна негова биография вижте тук.

   Все още е факт липсата на всякакъв консенсус при спомнянето и интерпретацията на събитията, довели на власт болшевишката партия в разбунения като кошер Петроград. Може би защото са все още в оборот огромна част от книгите, писани преди рухването на съветската власт, може би защото още са живи милиони хора, живяли в пашкула на фабрикуваните събития, може би защото една лъжа (или цяла поредица взаимосвързани такива), повтаряна непрестанно, неминуемо се истинизира. Сигурен съм, че един мит се разрушава само със създаването на опозиционен такъв, но ако новият е поне малко по-истинен, колкото и безтегловно да е това определение, ще съм изпълнил предначертанието си.

   Първо, един цитат от Ленин: “Дайте ни организация от революционери и ние ще преобърнем Русия”. Това са думи, които се оказват пророчески. Болшевишката партия, която той организира, е малка, но силна и успява да грабне властта, търкаляща се по улиците на столицата Петроград.

    
    Февруарската революция изненадва болшевиките. Чак на 3 април Ленин пристига в Петроград, като още на гарата обявява курс към преминаване на предначертаната от Маркс буржоазно-капиталистическа революция към нова, пролетарска, която да доведе на власт работниците (и техните “представители” в лицето на болшевиките). Те разгръщат небивала по размаха си пропаганда, като до събитията от октомври те издават 17 ежедневника с 320 000 тираж седмично(!). Щедро и безотговорно вестниците обещават мир, земя и хляб незабавано, докато другите партии разумно призовават към търпение. Тези им обещания са прокламирани и от множество талантливи оратори- освен Ленин, още Луначарски, Колонтай, Володарски и присъединилия се към болшевиките Троцки, а както и самият Хитлер преценява по-късно, казвайки, че “…силата, кояо раздвижва великите исторически лавини в политическата или религиозната област, от незапомнени времена е била само магическата мощ на живото слово”. Тази им дейност дава блестящи резултати и броят на болшевишките симпатизанти нараства неимоверно.

   През юли Ленин бяга за кратко във Финландия, защото болшевиките са обвинени в участие в бунт на столични военни части , теза, която е все още недоказана, но съществуват предположения в тази посока. Независимо от тази кампания срещу тях обаче вестниците на болшевиките продължават да се списват, а Червената гвардия не е разпусната. Н. Бухарин по-късно споделя: “На вратата на жилището ми пишеше: “Бухарин, болшевик”. Но никой не посмя с пръст да ме пипне. Разбира се, беше огромна глупост от страна на буржоазията, че тогава не ни довърши”. Ген. Лукомски- началник-щаб на армията записва: “...за всеобщо изумление Временното правителство, след като разпръсна болшевишката демонстрация, прояви престъпна слабост... Изменници на страната, работещи с немски пари и открито призоваващи към прекратяване на войната и за мир без “анексии” и ”репарации” не само не бяха наказани с цялата строгост на закона, но им бе дадена възможност отново да започнат своята разрушителна дейност в столицата и сред армията”. 

   Болшевиките продължават подривната си дейност и в началото на септември получават мнозинство в най-влиятелните Съвети- Петроградския и Московския, а Троцки става председател на столичния. В такъв момент избухват нови спорове вътре в партията, защото Ленин, върнал се неизвестно кога в Петрогард, призовава към незабавно въстание, а Каменев, Зиновиев и Сталин смятат, че насроченият Общоруския конгрес на съветите на 25 октомври ще им даде мирно властта.
  Все пак Ленин се налага и курсът към въоръжен преврат е продължен. Уникалното е, че превратът на болшевиките седмици наред е широко обсъждан в преата, но няма кой да мобилизира съпротива срещу него. Това е и окончателното доказателство за мъртвородеността на Временното правителство, което е всячески замествано от Съвета, а когато болшевиките взимат властта в него, те взимат и държавната власт. На 10 и 16 октомври има заседания на ЦК, на които водачът на болшевиките се мъчи всячески да убеди съпартийците си в изгодността на момента за показен преврат, но среща известна съпротива, като дори на 18 октомври Каменев и Зиновиев публикуват във вестник “Новая жизнь” своя протест, което по-късно ще им струва скъпо. Въпреки съпротивата вътре в партията се създава Военнореволюционен комитет(ВРК), излъчен от Петроградския съвет, като завземането на властта се осъществява от негово име, но членовете му са само болшевики. Михаил Гелер пише: “Членовете на Временното правителство не съзнават, че властта вече се е изплъзнала от ръцете им. Болшевиките не си дават сметка, че я имат”.

   Вечерта на 24 октомври Ленин пише до ВРК: “Трябва на всяка цена тази вечер, тази нощ да се арестува правителството”. Той недвусмислено обявява целта си: ”Целта на въстанието е да вземем властта. Политическите задачи ще изясним когато тя бъде в наши ръце”. За кратко време Зимният дворец, където заседава Временното правителство е обграден и скоро започва превземането му.

   На следния ден в Петроград излизат вестници с безнадеждно закъснели предупреждения за болшевишки преврат, които стават комични със заглавията си, когато в 10 ч Ленин се обръща към гражданите с думите: “Временното правителство е свалено”. Зимният дворец е окончателно превзет малко след 14 ч, а митът за “отчаян” щурм е измислен впоследствие - голяма част от защитниците на Временното правителство дезертират преди нахлуването. Депутатите са арестувани.

   Така мечтата на Ленин е изпълнена. След успеха си през ноември Ленин убедително ще заяви: “Господството на работническата класа е в конституцията, в собствеността и в това, че именно ние държим нещата...”, но тези “ние” са всичко друго, но не и работници.  Но нека видим доколко тя е в съответствие с марксистките тези, които той заявява, че следва.

   Енгелс пише: “Комунистите твърде добре знаят, че всички заговори са не само безполезни, но дори вредни. Те твърде добре знаят, че революциите не се правят предумишлено и произволно и че революциите винаги и навсякъде са били необходима последица от обстоятелства, които съвсем не са зависели от волята и ръководството на отделни партии и на цели класи”, така че естествения път на развитие, твърдо определен от създателите на марксическата теория, е изчакване на развитието на капиталистическите отношения, които да доведат до революция вследствие подтискането на трудовите класи. 

   Първоначално Ленин подлага на съмнение тези изводи, пишейки, че “...за руските социалисти е особено необходимо самостоятелно да разработят теорията на Маркс, защото тази теория дава само общи ръководни принципни положения”. През 1923 г. той ще заяви: “... за мен винаги е била важна практическата цел". Ленин пуска отрано в обръщение и тезата, че никоя революция не може да бъде извършена без подготовка и водачество на дадена организация, в частност визирайки своята партия.

   В реч, произнесена в Швеция буквално шест седмици преди революцията, той прискръбно заявява: “Ние, старите, може би няма да доживеем до решаващите битки на тази бъдеща революция”.В свое писмо от 13 март 1917г. Ленин пише: “От Русия няма нищо, дори писма”, малко по-късно, 17 март 1917 г., вече уведомен, изпраща следните думи до Александра Колонатай: “благоволете да помислите - “директиви” оттук, когато новините са архиоскъдни, а в Питер вероятно има не само фактически ръководещи от нашата партия, но и формално упълномощени представители на Централния комитет”, тоест още не вярва, че революция е избухнала без неговото или на партията му участие.

   В началото на века Ленин застъпва тезата, че “На нас ни е нужна военна организация на агентите”, тоест създаване на тесен кръг професионални революционери, защото “... партийният член ще работи само ако е подложен на непрекъснат контрол от партийната организация”, така че доброволното и свободно участие в тази организация е категорично изключено.  Същевременно Ленин обосновава тезата, че тези революционери трябва да са издържани от партията, а не от личен труд, което отново отрича връзката им с работническите среди. За финансирането се предвиждат експроприации (откровени грабежи, Сталин примерни безспорно има връзка с такива инициативи), а след 1910- дарения от руски богаташи, та дори и американски нефтени компании дават пари на болшевиките заради конкуренцията на руските сонди в Баку, които произвеждат 30% от световния нефт. Самият Ленин признава тази дейност със следните думи в едно свое писмо: “Обиколени ли са в провинцията и при вас богаташите за събиране на пари? Пишете... В касата цари пълна путош...”. Към тази финансова осигуреност се прибавят и някога митичното, а днес категорично доказано немско подпомагане, които не само осигуряват превоза на руския гражданин Ленин през воюващата с Русия Германия, но и щедро го подпомагат в по-нататъшните му инициативи. 17-те всекидневника изискват сериозно финансиране, а самата Червена гвардия е организирана именно с тези пари, колкото и абсурдно да звучи това на фона на събитията след юни 1941 г. Доказателства за тази немска помощ са извадки от дневниците на немски военни, за пример ген. Хофман, който пише: “Дойде ни мисълта да използваме тези руснаци, за да унищожим по-бързо духа на руската армия” и ген. Лудендорф: “Помагайки на Ленин да се върне в Русия, нашето правителство пое върху себе си голяма отговорност.От военна гледна точка операцията беше оправдана. Русия трябваше да бъде победена”.

   С тези откъси ще завърша. Личността на Ленин е неговите действия са разностранни и многоизмерни, даващи здрава основа на безброй тълкувания.

   Изберете вашето. Само, моля ви, съобразете го с фактите, а не с написаното в учебниците по история, написани с много различна цел от казване на истината :)