Постчовечност сега

   Появата на глобалните идеологии заплаши съществуването на човешкия род. Трагична е масовата заблуда, че след военната победа над нацизма и разпадането на социализма в бившия СССР те са победени. Демокрацията от западен тип е не по-малко мощна глобална идеология и тя продължава своя поход към световно господство. Нейните методи само външно са добри и човеколюбиви, отвътре те са тотално прилични на използваните от нацисти и комунисти методи.

   Франсис Фукуяма пише в книгата си "Нашето постчовешко бъдеще", че  „най-сериозната заплаха, произтичаща от съвременните биотехнологии, е възможността те да променят човешката природа и по този начин да ни отпратят към „постчовешки” стадий на историята” . Аз обаче смятам, че неговите думи са безнадеждно закъснели. Постчовешкият стадий на историята е започнал отдавна. Той е в основата на концлагерите в Съветска Русия, в техните мрачни аналози на територията на Третия Райх, във Виетнам, в Камбоджа, в Руанда, в базата Гуантанамо, в Ирак и Афганистан... няма неопетнена държава на планетата, а хората, които направиха това възможно, не могат да се кичат с думите на Горки, че „човек – това звучи гордо”.

   Ерих Фром пише в "Анатомия на човешката деструктивност ", че „степента на деструктивност се повишава успоредно с по-нататъшното развитие на цивилизацията” . Въпросът е, че това повишаване не може да бъде до безкрайност, а някъде в издигащата се спирала има точка, от която няма връщане, а малко по-нагоре – и край на това изкачване,, т.е. прекъсване, унищожение на нашата цивилизация. И други цивилизации са загивали, а после върху техните останки са се възраждали нови. Проблемът е, че съвременния технически напредък обуславя неминуемо „окончателното решение” за човешкия род. Според мен сме отминали точката на възможна промяна на пътя. Затова и смятам, че вече човекът не е точно човек – той е постчовек, точно в смисъла на следчовечност. За това не му бяха нужни футуристични биотехнологии, човъркащи из човешкия геном, както смята Фукуяма – трябваха му само мощна милитаристична наука, съчетана с безумна алчност, агресивност и антихуманизъм.

   Бжежински казва, че „демокрацията сама по себе си не дава готови отговори на дилемите за социално съществуване и най-вече на определението на добър живот. Тази роля играят културата и философията, които заедно изграждат ценности, мотивиращи и формиращи социалното поведение” . Но какво става, когато културата потъва необратимо в блатото на изкривеното, пошлото, масовото производство, а философията все повече се елитаризира и става забранена зона за масите? Тогава тези ценности ще деградират до едно константно ниско ниво, когато народите ще бъдат манипулируеми, техните желания направлявани, а животите им ще бъдат живени в името на утопии. Да, Оруел предвиди това в „1984”, илюстрирайки крайната форма на тоталитарната власт. Но в „Животинската ферма” властниците, които той е оприличил на партийната бюрокрация на КПСС, все повече приличат на днешните транснационални корпоративни хищници, които оглозгват Третия и разпиления пъзел на Втория светове в едно ново повторение на колониалната експанзия.

   Фукуяма описва подробно омаята, в която са изпаднали Съединените щати, където хората, заблуждавани от рекламите на фармацевтичните корпорации, считат за панацея психолекарства от типа на „Прозак” и „Риталин”. 10% от населението на САЩ използва тези стимуланти, като тенденцията е към ясно очертано нарастване според Фукуяма. Постчовешкото мислене дори не счита за лошо те да бъдат дава на деца, изцеждайки всеки шанс за самостоятелно, независимо развитие на неукрепналите им съзнания. А фактът, че наркоразпространението е държавен бизнес, показва доколко цинизма и алчността са надградили историческите вече чувства за чест и справедливост.

  Генното инженерство е описвано като лек за всички болести на съвременния живот. Фукуяма се е спрял подробно на неговите възможности и опасности, макар че по моему той харесва подобна бъдеща манипулативност. Той казва: „В бъдеще ние вероятно ще сме в състояние да култивираме човешки същества почти както култивираме животни, само че много по-научно и ефикансо, подбирайки какви гени да предадем на нашите деца” , което ми звучи като евгенично бълнуване на нацистки учен. Още повече идеи като закодиране на латентни хромозоми в бебета, които да бъдат избирателно „включвани” по желание, или замяната на органи с цел достигане на митичното безсмъртие според мен могат да доведат само до непредставимо нарушаване на естествените процеси. От тези опити неминуемо ще се повят същества, до които Франкенщайн ще ни изглежда като роден брат. Самата идея, че подобни опити са етични и правилни, според мен показва деградацията на мисленето на съвременните хора. 

  Отношението човек-природа е според мен втори компонент на постчовечността. От древни времена хората обожествяват природата заради нейната своеволна власт над живота. С напредъка на технилогиите човекът се научи да направлява до известна степен процесите в природата, но запази почтителното си отношение към нея.
  В наши дни от това няма и помен. Отново вездесъщите глобални корпорации, експлоатиращи дори детски труд с безчувствен цинизъм, се стремят към върховната власт над природата. И успяват.
  Глобалното затопляне е факт, който не може да бъде подминат. Заради тежката индустрия, върху която се гради цялата ни цивилизация, атмосферата се изпълва с чудовищни количества отпадъчни продукти, които водят до промени в климата и разтопяване на ледниците. Но постчовечният индивид това изобщо не го засяга, той живее тук и сега, в една моноконтиниумна реалност – за него има тук и сега, пък утре-то е само вероятност. Западният постчовек би купил кола дори на кучето си, ако то можеше да шофира.

  Замърсяванията в световен мащаб достигат гигантски размери. Огромни заводи бълват свръхпроизводство на пластмаси, метали, бои и т.н., само за да задоволят ненаситния човешки стремеж към потребление, и то тук, сега, и във всяко възможно количество. Създадената в последните десетилетия „култура на изхвърлянето” – ползваш еднократно нещо и се освобождаваш от него, доведе до ясна насока, че накрая ще трябва да изхвърлим цялата планета след прекомерната й употреба.

   А ядрените отпадъци? Дори няма да се спирам на Хирошима, Нагасаки, Чернобил и другите прикрити „грешки” и в СССР, и в САЩ. Отпадъците от ядрените централи, които уж се преработват и обезвреждат, всъщност се изпращат в Африка или погребват на морското дъно, с ясното съзнание за последиците от това.

   Цялостното отношение на човека към природата издава неговата арогантност, вяра в абсолютната му власт и направляемост на всички процеси. Постчовешката алчност води към ада, без да върви по път, постлан от добри намерения, а напротив – по път, осеян с болка, нещастие и трагедии.

  Не отричам наличието на добро. Просто то е така малко и незабележимо, че ми се струва неминуемо неговото задушаване и изкореняване от лицето на земята. Според мен няма бъдеще, поне не на цивилизацията в този й вид. 
  Модерността със своята сляпа вяра в месианската си мисия да намери абсолютите и да пререди световната мозайка според тях, доведе до още по-огромен хаос, същото, което се готвят да направят учените, дълбаещи в човешкия геном. А подобни опити вече се правят с всички нас, с изобилието от генномодифицирани храни, добавки, овкусители, оцветители, хормони на разтежа и т.н. Всички сме опитни свинчета в един отиващ към саморазрушение свят.

  В търсене на полет издълбахме гроба си.