23 март 2009

Под игото на историята с голямо четене или без него

   Очакваното се случи. Т.нар. "Патриарх" на българската литература Иван Вазов триумфира на конкурса "Голямото четене". Хубавото е, че още не е създаден клуб в защита на Антон Дончев и несправедливо присъденото му второ място. Лошото е, че българинът продължава да живее в тесния си имагинерен свят, изпълнен с митове и легенди. А в тази черупка демони бродят.

  Според БНТ до снощи е водел "Тютюн", но в продължение на последните два часа "Под игото" и "Време разделно" благополучно са го изпреварили - така де, какви са тези положителни комунистически образи в българска книга - марш в огъня и знате - 451 по Фаренхайт! 

  Първите четири книги са български, факт. И пак сме по-патриоти от всички, нийде досега челото не е било окупирано така неумолимо от местни произведения.

   Това по принцип не е лошо. Питам се обаче някои неща. И четирите се считат за "задължителни" - изучават се детайлно в училище, или пък родителите ги натикват в ръцете на децата си с думите: "Ти си българин! Трябва да прочетеш това". Дотук добре, логично е, е че точно тези са били неминуемо четени от всички, които са гледали или гласували в шоуто. Останалите са твърде разнородни стилово, за да се очаква, че някоя от тях има подобна масова известност.

   Но колко от тях са четени целенасочено и с радост, без елемента на принуда, който властва в българското училище, със стройните му летни списъци с книги и гилотината на наказанието, ако не бъдат прочетени, та макар и диагонално? Спомням си, че в учебника по литература беше включена главата "Радини вълнения" - хващам се на бас, че след падането на соца поне половината ученици са я минали само нея и евентуално кървавия край с драматичното участие на Мунчо. Те не са чели книгата - те не я харесват - но я считат за връх, защото "така са им казали" и "защото така трябва". 

  Четирите властващи романа ги има във всяка българска библиотека. Не се наемам да кажа колко прах има върху тях, но все не си ги представям като книги, които са често препрочитани, което според мен е признак за това доколко са някому любими. По-скоро "нормалното" мислене на средния българин е да се гласува за "нашите" романи, нали нашето гардже си е най-хубаво. Или ето - "Под игото", "Време разделно", "Железният светилник" показват колко лошо е било през "турското робство" (две неверни думи в една любима фраза) и значи те са страхотни и трябва да са челници.

   Не казвам, че това е лошо, нито пък вменявам някому мнението си. За мен лично това е скучно и ограничено, но нямам право да говоря от чието и да е друго име. Според мен такива романи само спомагат за ранно налагане на опасни стереотипи, които стават неразрушими в по-късни времена. Те създават ясно очертана "историческа истина", която вместо ползотворен и градивен патриотизъм създава зловещ мощен национализъм с възможност за израждане в шовинистични отклонения - справка "Атака" и Воленовите словоизлияния по площадите.

    Това е литература. Не е история. Но именно заради историческата претенция те се считат за "класически". Няма да говоря за техните чисто литературни качества, това е работа на мастити критици, които разчленяват в безмилостна дисекция всяка книга, разграждайки я на съставните й части с неясна полза от това. Мисля, че всеки си има вкус и сам решава какво му харесва или не.

   Но според мен българинът не се интересува от литературата сама по себе си. Той търси себе си в нейното огледало. Нормално е да не може да се види в "Пътеводителя" или "Граф Монте Кристо", а ще се самосъзре именно в нашите книги. Но това е изкривено огледало с избирателно отражение - виждаме се такива, каквито искаме. И се страхувам, че още се виждаме комплексирано притиснати под чужди сили зли.

   Последно, извинявам се на всички, които искрено и обосновано харесват челните романи (аз лично обожавам "Тютюн", признавам, но не съм гласувал за него) и са дали гласа си с ясно съзнание. Горните думи НЕ се отнасят до вас, уважавам вкуса и мнението ви.

7 коментара:

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

"Изборът" е показателен за това, че нещо не е съвсем наред. Не, че е лоша книга, но в никакъв случай не е нещо особено от литературна гледна точка.
Малко псевдопатриотарско ми идва на мен.

Христо Блажев каза...

Точно! Няма как титлата "първи български роман" да е идентична с "най-добър български роман". Ако е така, да изхвърлим всичко останало!

Хриси каза...

Всякакви класации от рода на "по-по-по-най" за мен са противно излишни - поредният комерсиален опит за средства от смс-и за гласуване и гонене на някакъв рейтинг с неясна цел. дълбоко се съмнявам, че целта е да се види какво и колко чете българинът.
Всяка книга си има качества. Не мога да възвеличая една за сметка на други.
В днешното иго, министърът на образованието не препитва ученички, но пък слуша на живо Мюзик айдъл/ки, и разтървава зад кулисите хванали се за гушите ромски тенори. ХъъъХъ.

Христо Блажев каза...

Твърдо съгласен! Цялата ни държава се превърна в едно абсурдно дирижирано реалити!

tamerlan каза...

Някой съмнявал ли се е изобщо, че криворазбраното патриотарство ще надделее и ще победят двете произведения, имащи за цел да ни втълпяват робски комплекси. Нищо, че дори в училище не са седнали да ги прочетат, щом е за виртуалната чест на нацията ще пускат смс-и, та пушек ще се вдига :) Айде Вазов мога да го преглътна, ама гнусната политическа поръчка "Време разделно" ми бърка сериозно в здравето.
Макар сред финалистите за мое учудване да се добраха две от любимите ми книги - "Пътеводителя..." и "Майстора и Маргарита", пак не се прежалих да гласувам в тази бутафория, поради изказаните по-горе причини. Предпочитам да изгася телевизора и... да почета някоя нова книжка :-Р

Plamen каза...

Какво има да го умуваме толкова? :) Деситилетия наред "Под игото" беше наблъскван в главите на хората, както всяка друга пропаганда в Република България. Явно народа за пореден път не можа да отсее границата между народопатриотизма и богатството на литературата като цяло... Литературата не признава граници, политически идеологии и езикови различия, но ясно си пролича колко много промити и манипулирани мозъци има и у нас. С извинение, но кокурсът бе пълна порнография и резултатът от него бше пределно ясен още преди да стартира.
Жалко е, че българите страдат, заради резервираните им перцепции и разбирания за литература...
Ице, адмирации за блогът ти братле :)

Христо Блажев каза...

Тамерлан, Пламен, страхотни коментари! Съгласен съм напълно с думите ви, наистина конкурса беше опорочен по най-безобразен начин.