Красоти от крайдунавския Видин...

Тази вечер един глас се обади от миналото. Онова, незабравеното, но скътано нейде дълбоко, към което връщаш се когато сам си и наоколо е тъма.

Сега обаче не бях сам, и тъмно не бе, но миналото се обади. То вика ме. Напомни ми на онези обаждания в романа "То" на Стивън Кинг, които идваха пак сякаш от нищото, но спомняха за преживелици невероятни.

Това е малка част от Моят Видин, както аз съм си го видял и снимал. Знам, че реалността е трагично различна. Но тя не засяга моите спомени, нито пък тези снимки...

Неизбежната крепост "Баба Вида" със сянка на дърво върху й:

Крайбрежната алея, обляна в слънце:

Горния плаж с игрището за волейбол, където бях щастлив:

Пак горния плаж с животоспасяващата сянка на дървото:

Градската градина:

Поглед от дигата към Градската градина:

Молещата се за прошка статия от соцвремената:

Бившата синагога, сега декор за треторазредни филми:

Градската градина есенес:

Коридор от листопадност:

До Дунава:

Това е Моят Видин. Дано ви е харесал. Предупреждавам, че едва ли ще го видите такъв, ако и да идете там...