14 март 2009

Отговор от Гошко-хлебарката...

   Здравей, приятелю. Гошко съм, хлебарката от задшкафието.
  Пиша ти веднага, щом полазих клавиатурата на единия от новите съквартиранти и го водях да чете страницата на Lyfestyle.bg с милото ти послание към мен. Сега той спи, а аз безметежно подскачам по бутоните.
  Аз съм добре, още съм си в тази стая, новите са готини, пада смях с тях. Особено единият е голяма скица – непрестанно учи, направо да не повярваш, те такъв студент не бях видял, а съм в това общежитие от създаването му – предполагам знаеш, че ние, хлебарките, се прераждаме. Затова и сме си все Гошко – високата смъртност не обуславя дълъг живот и затова е безсмислено да заучаваме нови имена.
  Та за новия ти разправях. Вчера пак бе седнал да учи, на мен ми стана интересно, запътих се да видя какво чете, ти да не мислиш, че съм неук, що книги от твоята библиотека съм прочел страница по страница, виждал си следите, де. Знам, че е плашлив, та размърдах най-дружелюбно антенки, викам му: „Колега, какво четем така?”, той пък като подскочи, като се развика, като да беше видял домакинката по монокини. Грабна един чехъл, метна го по мен, но аз вече бях на ръба и се скрих. Чехълът обаче удари една чаша (с вода, естесвено, тоя балък и не пие, представяш ли си?) и тя се изсипа на книгата му.
  Като че аз му бях виновен, ама нейсе. Той зачезна за малко и тамън мислех, че най-сетне една нощ ще липсва, взе, че се върна. С шише „Райд” в ръка. Аз си викам, груби ще сме, така ли? Тихичко допълзях до леглото и се мушнах в тениската му за сън.
  Той напръска цялата стая с безмилостна жестокост. Аз малко поплаках през това време, разбираш, едва ли щях да видя скоро тати, мама, лелите, чичовците и няколкостотинте братовчеда. Той ги изби всички.
   Гошкоцид. Гаден гошкофоб. Намразих го.
  Дойде вечерта. Той навлече тениската, поговори с майка си и заспа. Аз полазих малко по него, основно по устните и лицето му, но той не се събуди, само скимтеше нещо. Мисля си, дори и всяка нощ да го лазя, малко ще му е.
   Затова, приятелю, съм намислил план за отмъщение. Ще го дебна – а е довел момиче, а съм я полазил. Знам какъв е ефекта – тя ще избяга мигновенически с писъци. Тогава ще съм доволен.
   Та, сполай ти засега, радвам се, че си се устроил добре. Пишеш да не идвам, но все си мисля, че ти липсвам. Хайде, да се постопли малко и ще дойда до вас.
   ЗНАМ, че ще ми се зарадваш....

2 коментара:

Stefka Mihailova каза...

хахаха виж с колко топли чувства ти пише Гошето, а ти така да му отказваш визита в новия ти дом :)))

Хриси каза...

Хахахаха...напомня ми за моите премеждия...с комар, който даже име си нямаше ;)
Забавничко! :)))