06 март 2009

Къде да пиша или кое е по-важно - блогът, работата или учението?



Да живеят дилемите! Те придават смисъл на живота под формата на забавни кръстопътища, които учтиво те изнудват да избереш нещо и да се лишиш от друго. Ето и аз сега съм изправен пред една такава, която вече месец ми не дава покой и все не мога да я реша.

Така - фактът - пише ми се. Това едно на ръка, константата, без която живота ми губи цветността си. Обаче къде?

Три направления са се опнали пред мен и жадуват да се занимая с тях:

1. Работата ми на кандидат-журналист изисква да пиша много, за да публикувам по нещо и да взема някой и друг хонорар за пустия наем, дето май го плащам по 2-3 пъти в месеца. Това е важно и за да започна да изграждам и т.нар. кариера, въздигната в култ от консуматорското ни общество.

2. Сесия е. Трябва да напиша 4 (четири) курсови работи на разннообразна тематика - изследване на микротренд, постмодернистично есе и други подобни разнообразности. И това трябва да се направи спешно, защото два от сроковете си отминаха като модата на пушенето.

3. Всичколандия. Това местенце, което си представям мислено от години, и което най-сетне е факт. То безусловно е най-нематериалистичното от трите, но пък е най-привлекателно с това, че не иска нищо... а така ме кара да му давам всичко.

Малко предистория на писането в живота ми:

- Начално училище. Уча се да чета и пиша. Ченгелчета -> букви -> думи -> изречения -> преразкази.

- Гимназия. Чета си аз десетки книжки, понаписвам отвреме навреме по някой отговор на литературен въпрос или есе. Оитвам поезия - фиаско. Опитвам проза - има светлина в края на тунела, но може и да е влак, както е знайно.

- Университет (бакалавърство): Вече стотици книги са напълнили душата ми и заплашват да прелеят. Изливам ги в гениални курсови работи, които по странно стечение на обстоятелствата се харесват и на преподавателите. Супер, мога да си работя по барманстването, без да се чудя много-много за учение.

- Състезание: Нещо щуква в главата ми и се явявам в едно брадясало телевизионно състезание. Правя шоу тип "Беднякът милионер" по абсолютно неведом и до ден днешен за самия мен начин и забогатявам. За кратко, естествено. Та, купувам настоящата ми машинка и от писане с една ръка минавам на безкрайно чукане по клавишите и с двете. Решавам, че това е шансът, който съм чакал, зарязвам барманството и се отдавам на писане. Парите свършват. Писането не храни, поне засега.

Край на предисторията.

И ето ме сега. Стоя си в сумрака на стаята и мисля, или поне си мисля, че мисля, но това все пак трябва да се води мислене, убеден съм. Та мисля с кое от трите неща да се заема по-напред.

В едната ми ръка имам курсовите работи, които са адски належащи...

В другата ми ръка са куп заявени статии, които не съм и почвал, а редакторите ми вече ме подпитват за тях.

В третата ми ръка е блогът Всичколандия и сайтът "Свежо"...

Какво направих ли? Написах това и сега си лягам :)

5 коментара:

tamerlan каза...

Блогърстването е самоцелна графомания, драги. Да успееш да вкараш мислите, които са ти на сърце в статиите и научните работи - е това вече е майсторлък и предизвикателство. Айде няма да те спамя повече, че и аз имам курсови на главата :)

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Бих казал, че не е дилема, а си е жива трилема :D (не знам има ли такава дума, но ми се вижда подходяща)
Решението ти трябва е преди всичко самостоятелно, защото няма по-добро от самостоятелното решение. Все пак става дума за твоя живот и не е хубаво да разчиташ, на това, че някой друг може да вземе правилното решение, защото никой не може да погледне през твоите очи.
Успех

Христо Блажев каза...

Да, прав си за трилемата, вярно звучи яко.
А, аз си взех решението (да спя), но след като написах това, ми се дописа още повече и сега се заемам и с другите неща. Така че блогстването е безукорно полезно :)

boristodorov56 каза...

Не искам да звучи цинично, но на твойта възраст винаги избирах първо
девойките - другото идваше от самосебеси.

Христо Блажев каза...

А, не е цинично, вярно си е. Днес съм дал клетва да пиша усърдно курсовите, та довечера да обърна подобаващо внимание и на Девойката в единствено число :)