03 март 2009

Ерзац ни е държавата, ерзац са ни и празниците!

Не мога да не напиша това. Знам, че много ще се засегнат лично, ще подскочат и ще заклеймят моята непатриотичност. Ужас. На този забравен полуостров сал един национализъм ни е останал, и то от онзи, едновременшния, бойния, дето е служел да насъбира хората под опърпани знамена и да ги хвърля в месомелачката на боя с името на някой цар-чуждоземец на уста.

И днешния празник е такъв. Някои факти не се споменават. Завърших история, и ако нещо научих наистина, то е да не вярвам на подобни празници и лелейните слова, които ще се разпръснат навсякъде.

Защо не съм горд на днешния ден? Че защо да съм? "Всенародното" Априлско въстание е една дребна буна на 10 000(!) човека от 4 милионен народ, което е потушено съвсем бързо и ефективно, в тон с традиционния начин на действие на Османската империя, даже по-меко, ако се вземе по-късния истински геноцид срещу арменците. Последвалата военна интервенция е поредния акт от руската политика за атака към Проливите, която би осигурила излаз към топлото Средиземноморие. По същото това време цели народи в рамките на Руската империя живеят далеч по-зле от българите, но те не са на пътя към жадувания Цариград. Русия има огромна нужда от война, за да измие срама от Кримската война (1953-1956), когато с дейната помощ на западните държави е разгромена. И я получава. Но не и преди това да е подписала договор в замъка Райхщад, с който се задължава да не бъде създавана голяма държава на Балканите, което е насочено и срещу желаният на Сърбия да се разпрострат докъдето могат. 

Тоест предварителния Санстефански договор е подписан с ясното съзнаване, че е нереален, неосъществим и ще бъде денонсиран. А защо е на трети март, хм, мисля, че е всеизвестно - на 19 февруари (датата по стар стил) е годишнина от коронацията на всерусийския император Александър II. И това не е случайно, а нарочно, руските преговарящи бездействат и изчакват да дойде именно този ден, за да сложат подписите си.

Това от историческа гледна точка. А иначе не харесвам идеята за този празник, защото заради този санстефански идеал измират десетки хиляди млади българи, вярно, според учебниците по история по един бляскав, храбър и аплодиран едва ли не от целия свят начин, но това променя ли една смърт? Тогавашния национализъм е бурен, ярък и разбираем, и заради него са измирали хиляди. Ура. Но жалко и кърваво ура.

А днешния ни национализъм е битов и жалък. Той е фенски и пиянски. Той е просташки, егоцентричен и абсурден. Той е слагащ граници и налагащ шаблон на действие - съседите ни са виновни за всичко, в частност Османската империя ни е задушила, инак сега щяхме да сме велика нация.

Освобождението все пак е хубаво нещо. За всеки що-годе наясно с темата е, че то е било неизбежно и само въпрос на време. Сърбите и гърците са вече свободни, и то след самостоятелни, далеч по-мощни надигания, а клокоченето на промените, довели до Първата световна война, е ясно доловимо. Освобождението бе неизбежно, но с какво помогна на българите като народ, е коренно отделен въпрос. И нека спрем да се хвалим с бойни победи, моля ви се, това си е само кръв, кръв и пак кръв, ляна заради абсурдна царска воля, криворазбрана любов към понятието "родина" и сляпо следване на налагани от детството стереотипи. Аз не вярвам, че живота на който и да е заслужава да бъд жертван заради земи и богатства на малка прослойка хора.  И не ми вадете Левски за идеал, той, бедния, го канонизираха за по-светец от Христос вече, а не се пита защо никой от този разбунен народ не се опитва да го спаси, когато е прекарван от Ловеч към София по планински пътеки, охраняван от 3(три) заптиета. И с Паисий не почвайте, факт е, че неговата набивана ни от деца "История славянобългарска" не е била позната нито на Левски, нито на Ботев, нито на Раковски, нито на Каравелов. А щом четиримата големи не са чували за него, помислете си доколко неграмотния народ е знаел за какво иде реч.

Спирам, знам, че съм ви вбесил доволно, това е тема, по която никой не иска да мисли, по-лесно е да се осланяме на пропагандните лозунги.  Празнувайте, ако искате. 

Но "днес" е по-важно от "вчера". А постланото "утре" с лозунги от "вчера" не може да доведе до нещо добро.

Празнувайте. Но се надявам един ден да имаме празник на хубавото настояще, а не на измисленото минало. 

Интересно, колко ли отрицателни гласа ще получа? 

15 коментара:

SEOist каза...

От мен +1

Христо Блажев каза...

Благодаря за което :)

Vesela каза...

Браво! Дай-сетне да прочета нещо смислено по въпроса за трети март.

ОИ каза...

И аз давам плюс, защото тази сутрин драснах нещо в този дух!

RoujkaBG каза...

аз също не виждам коментара си тук?!

Христо Блажев каза...

И аз не мога да отговоря...

Сашо и Миро каза...

Христо, от цялото нещо не разбрах само защо не трябва да празнуваме днес според теб ?

Христо Блажев каза...

Хм, не съм казал да не празнувате. Просто изложих защо аз не считам днешната дата за заслужаваща чак такова възвеличаване - дори биткта при Шипка е далеч по-важна, отколкото Санстефанския договор поради неговата тленност и нищожност,

Сашо и Миро каза...

"Тленност и нищожност" от една страна, обаче факт, че договът създава Българска държава отново след 5 века. Това е. Нищо друго няма значение на днешната дата.

Христо Блажев каза...

Не, не я създава. Само маркира териториите с българско население, което само насърчи крайни националистически движения у нас - за "обединение", и у съседите, за възпиране на тези въжделения.
А договорът по своята същност, знаеш, сигурен съм, е предварителен, т.е. е било ясно, че няма да го бъде, а е само за замазване на очите на българите. Русия е осъзнавала незащитимостта на тези граници заради подписания договор с Австро-Унграя в Райхщад.

Христо Блажев каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Сашо и Миро каза...

Всъщност териториите са маркирани 8 години по-рано, при създаването на българската екзархия. А това, че договорът е бил временен и "няма да го бъде", няма общо с това, че той е първият, който създава българска държава според някакви международни критерии. А пък били те одобрени само от Русия и Османската империя...

Христо Блажев каза...

Приемам и двата довода, радвам се, че някой започна да говори с факти, а не с чувства

Philipotel каза...

Сан Стефано нито създава независима държава, нито очертава някакви обективни етнически граници. Не само че е предварителен, но и не дава почти никакви гаранции за самостоятелно развитие - в това отношение Берлинския договор е доста по-щедър към новата държава. Основният и най-вреден мит е този за "изконните български земи". Първо, тази концепция е по принцип абсурдна - какъв е критерият всъщност - юридически, морален, логически? В етническо отношение статистиките от онова време и началото на 20 век показват, че в цяла Тракия, Добруджа, беломорието, черноморието и големи части от Македония българите са не повече от 50% и съжителстват с две и повече големи етнически групи, да не говорим за малките. Няма обособена етническа граница със сърбите - както има българи в нишко, така има и сърби в трънско. Това е съвсем нормално предвид близките култура и език, както и сходното положение на двата етноса в империята, в която са съжителствали векове наред. "Националната държава" в България, както и в останалите балкански страни е постигната чрез кървава поредица от етнически прочиствания и асимилации, последната от които беше само преди 20 години. Няма да намерите данни за тези неща в учебниците, разбира се... Друго любимо заблуждение е за "справедливите войни" и "неопетнените български воини". След превземането на Тракия през 1912 нашите войници се хвалят, че "са избили и кокошките", а в тила главорези от ВМРО и фанатизирани попове извършват насилствена християнизация в Родопите. И наистина успяват да "убедят" десетки хиляди помаци и турци, така че сцените едва ли са били по-различни от тези във "Време разделно" - само че с обратен знак. Същевременно се караме с гърците кой да вземе Солун, където основната част от населението са... евреи. През ПСВ се караме с австрийците кой да вземе Косово и други също така "изконни" български земи... Изобщо доста може и трябва да се каже по въпроса, но...
Въпреки всичко не отричам напълно символното значение на някои дати, но предпочитам 2 юни и 1 ноември - предпочитам да отдавам почит на хората, които са се борили за един идеал, а не на държавническо-шовинистката химера, олицетворена от 3 март. Разликата между двете най-правдиво може да се илюстрира с прочутата реплика на Стамболов - добре, че турците убиха Ботев, защото иначе трябваше да го убием ние. Най-неприятното на "националния празник" е, че тогава най-голямата свлоч изпълзява и почва да се бие в гърдите "булгар, булгар!". Колкото по-ощетен е някой от индивидуални ценности и способности, толкова по-яростно развява байряци и изисква от другите да го припознават като изразител на висши ценности. "Национализмът е последно убежище на негодника", както беше отбелязал някой умен човек...

Христо Блажев каза...

Тамерлан, не спираш да ме изумяваш. Шапка долу, ти трябва да списваш исторически блог, а не моите полуисторични писания. Евала, братле!