Днес бе щастлив ден за моята неизлечима библиофилия. След дългогодишно търпение най-сетне намерих на поносима цена шестте тома "Мемоари" на Уинстън Чърчил за Втората световна война и сега са грейнали на лавицата на библиотеката ми.
Първите 3 тома ги имам отдавна и четенето им наистина ме изпълни с радост, Чърчил наистина си е заслужил Нобеловата награда за написването им. Абстрахирайки се от ужасното му мнение за България и българите (не и без основание, естествено), той пише великолепно, с нужната доза самочувствие и реализъм, използва купища документи, знае кога да погледне глобално на събитията и кога да стесни рязко кръгозора до някой частен разговор.
Поради сериозната ми заетост в момента около магистратурата и работата обаче едва ли ще успея да му обърна внимание, така че ги предоставям на всички желаещи да ги прочетат, с уточнението, че давам по максимум два тома наведнъж.
Който пък не се интересува от политическа мемоаристика, да заповяда на познатия етикет "Моята библиотека" вляво и да си каже кое му е присърце...
Няма коментари:
Публикуване на коментар