Веригите на нашата бездушност

   Ето ни- 2009 г. Клиширано години наред декларирахме, че сме “на прага” на ЕС, а сега къде сме? Прекрачихме го... или пък се спънахме в него и залитнахме? Сега сме полетяли стремглаво напред... и надолу!
  Но, спокойно, няма да паднем. Само ще се наклоним, като една известна кула в Пиза, прилична на следствие от неуспял терористичен акт, но няма да паднем... нещо ни държи... огледайте се, не виждате ли?
  Вериги?!
  Вериги!
  Около врата ни, ръждясали, тежки, сковаващи, олюляващо се проскърцват вериги.
  В това оковаване обвинявам властвзимащите в тази държава. В това безсилно понасяне обвинявам властдаващите им я. 
   И ропот няма. Не чуе се и хленч дори. Одобрително ръкопляскаме по даден знак, а оковите глухо кънтят в мрачен напевен такт. Съгласяваме се с всичко, наложено ни “Отгоре”- сякаш тангризмът се е просмукал в кръвта ни и автоматично се подчиняваме на йерархическата условност. Ето, от края на 1989г. до началото на 2007г. направихме (или ни насочиха да направим) завъртане на 180 градуса. Ако това завъртане бе на изток, неминуемо щяхме да споменем изгрева на слънцето, но понеже е на запад, някакси ще пропуснем намека за залез. Такива сме си, тактични. И лесно се примиряваме с оправданията за необходимост. Вярваме на обещания- бъдещето е светло, така ли? Но, намирайки се в тунел, светлината признак за изход ли е... или за връхлитащ върху ни влак? Не можем да сме сигурни.
  Мнозина избягаха. Сигурно са намерили пилата, наречена разум, прерязали са ограничаващата ги вериги и тихомълком са избягали. Но не за тях говорим. Те не са Народа. Те са емигрантите, онези немили-недраги, които обаче май този път са направили верния избор.
  А останалите тук? Лъжат ни. Знаем го. И те знаят, че го знаем. Но лицемерната фасада на обществото ни продължава да запазва статуквото си.   Не искам да звуча като троянската Касандра, но нещата не отиват на хубаво. Любимият ни цар Александър II Освободител получава прозището си, защото освобождава руските селяни от крепостните вериги, но за нас той е носител на политическа независимост... а за веригите май още си чакаме освободителя. Колцина обещаваха- някои, че имат ключ- избирахме ги, други, че имат остра сабя- следвахме ги. И в двата случая потребени бяха масите.
     Не знам дали свободни гласове ще се чуят в оруеловата ни еднаквост, но ще опитам, сред мрежата виждам много свобода, но тя остава само в нея...
     Няма да завършвам патетично с въодушевляващи призиви. Те бяха патент на едно отминало 40-годишно управление. Ще помоля кротко... смажете ги поне тези вериги. Та ако все пак някой иска нещо да каже- да го чуем. Защото от скърцане и тръбата за Страшния съд сигурно ще пропуснем и ще си останем тук, за да си носим вовек теглилата.