От началото на месеца насам имам едно странно наблюдение - почти не виждам хора с мартеници. Още на 1-ви, когато времето бе приятно и бях навън, забелязах това, но го отдадох на случайност и смятах, че в следващите дни положението се промени. Това обаче не се случи.
Даже спрях да мисля за това и едва днес се сетих, когато в тролея видях една жена с хубава мартеница на палтото. Замислих се, че щом наличието й ми прави впечатление, значи липсата е част от нормалното.
Още повече, че над седмица след първи виждах сергийки с мартенички, очевидно хората не бяха успели да продадат това, което са изплели, и пазеха надежда да успеят все пак да изкарат още някой лев.
Чудно. Вярно е, че мартеничките тип "гривни" са доста популярни и те наистина е нормално да не се виждат, но чак пък толкоз, че по улиците да не се вижда никаква червено-бяла окраска, съмнявам се.
Питам се... дали животът е станал толкова черен, че и малкото червено-бяло разнообразие изглежда не на място...
Публикации
2 коментара:
Може просто така да ти се е сторило, тази година във Варна дори "опаковаха" дървета в централната част като мартеници, много оригинално се получи.
На мен ми подариха сигурно към 10 мартеници, но си нося само две, които са ми като гривнички и са удобни и не се виждат много много :)
Хм, тук в София подобни инициативи явно са табу, иначе ми звучат прекрасно.
Мда, може би наистина гривните залъгват със скритото си положение.
Публикуване на коментар