Ерзац ни е държавата, ерзац са ни и празниците!

Не мога да не напиша това. Знам, че много ще се засегнат лично, ще подскочат и ще заклеймят моята непатриотичност. Ужас. На този забравен полуостров сал един национализъм ни е останал, и то от онзи, едновременшния, бойния, дето е служел да насъбира хората под опърпани знамена и да ги хвърля в месомелачката на боя с името на някой цар-чуждоземец на уста.

И днешния празник е такъв. Някои факти не се споменават. Завърших история, и ако нещо научих наистина, то е да не вярвам на подобни празници и лелейните слова, които ще се разпръснат навсякъде.

Защо не съм горд на днешния ден? Че защо да съм? "Всенародното" Априлско въстание е една дребна буна на 10 000(!) човека от 4 милионен народ, което е потушено съвсем бързо и ефективно, в тон с традиционния начин на действие на Османската империя, даже по-меко, ако се вземе по-късния истински геноцид срещу арменците. Последвалата военна интервенция е поредния акт от руската политика за атака към Проливите, която би осигурила излаз към топлото Средиземноморие. По същото това време цели народи в рамките на Руската империя живеят далеч по-зле от българите, но те не са на пътя към жадувания Цариград. Русия има огромна нужда от война, за да измие срама от Кримската война (1953-1956), когато с дейната помощ на западните държави е разгромена. И я получава. Но не и преди това да е подписала договор в замъка Райхщад, с който се задължава да не бъде създавана голяма държава на Балканите, което е насочено и срещу желаният на Сърбия да се разпрострат докъдето могат. 

Тоест предварителния Санстефански договор е подписан с ясното съзнаване, че е нереален, неосъществим и ще бъде денонсиран. А защо е на трети март, хм, мисля, че е всеизвестно - на 19 февруари (датата по стар стил) е годишнина от коронацията на всерусийския император Александър II. И това не е случайно, а нарочно, руските преговарящи бездействат и изчакват да дойде именно този ден, за да сложат подписите си.

Това от историческа гледна точка. А иначе не харесвам идеята за този празник, защото заради този санстефански идеал измират десетки хиляди млади българи, вярно, според учебниците по история по един бляскав, храбър и аплодиран едва ли не от целия свят начин, но това променя ли една смърт? Тогавашния национализъм е бурен, ярък и разбираем, и заради него са измирали хиляди. Ура. Но жалко и кърваво ура.

А днешния ни национализъм е битов и жалък. Той е фенски и пиянски. Той е просташки, егоцентричен и абсурден. Той е слагащ граници и налагащ шаблон на действие - съседите ни са виновни за всичко, в частност Османската империя ни е задушила, инак сега щяхме да сме велика нация.

Освобождението все пак е хубаво нещо. За всеки що-годе наясно с темата е, че то е било неизбежно и само въпрос на време. Сърбите и гърците са вече свободни, и то след самостоятелни, далеч по-мощни надигания, а клокоченето на промените, довели до Първата световна война, е ясно доловимо. Освобождението бе неизбежно, но с какво помогна на българите като народ, е коренно отделен въпрос. И нека спрем да се хвалим с бойни победи, моля ви се, това си е само кръв, кръв и пак кръв, ляна заради абсурдна царска воля, криворазбрана любов към понятието "родина" и сляпо следване на налагани от детството стереотипи. Аз не вярвам, че живота на който и да е заслужава да бъд жертван заради земи и богатства на малка прослойка хора.  И не ми вадете Левски за идеал, той, бедния, го канонизираха за по-светец от Христос вече, а не се пита защо никой от този разбунен народ не се опитва да го спаси, когато е прекарван от Ловеч към София по планински пътеки, охраняван от 3(три) заптиета. И с Паисий не почвайте, факт е, че неговата набивана ни от деца "История славянобългарска" не е била позната нито на Левски, нито на Ботев, нито на Раковски, нито на Каравелов. А щом четиримата големи не са чували за него, помислете си доколко неграмотния народ е знаел за какво иде реч.

Спирам, знам, че съм ви вбесил доволно, това е тема, по която никой не иска да мисли, по-лесно е да се осланяме на пропагандните лозунги.  Празнувайте, ако искате. 

Но "днес" е по-важно от "вчера". А постланото "утре" с лозунги от "вчера" не може да доведе до нещо добро.

Празнувайте. Но се надявам един ден да имаме празник на хубавото настояще, а не на измисленото минало. 

Интересно, колко ли отрицателни гласа ще получа?