09 септември 2009

Дракончето на Теллалов не само се събужда, а и бълва огън…

   Имам рядката привилегия да живея в апартамент, който нерядко е като хан за сладурите от Фондация Човешка библиотека. Затова и из нас се срещат десетки 18947 бройки от техните книги, които после се разнасят по книжарниците.

   Любопитството ми не може да устои и след като писах вече за aлманахa “Фантаstika 2008”, сега ще драсна мъдри мисли и за “Да пробудиш драконче” на Николай Теллалов, част от голяяяма тетралогия.

   Книжлето е мъничко (93 с.) и се изчита за има-няма час. Но това е един заслужаващ си час. В него се разказва приказка. И фантастика. И криминален елемент има, и малко мутробарокова реалност, и трагедия за невинен мъж в тежки отношения с опака жена… абе има си всичко, да си кажа.

   Иначе историята е проста – Радослав, продавач на книги, намира в планината една драконка. Да, съвсем истинска. Целува той един камък и от него се излюпва красива девойка на име Верена, която набързо спасява живота му и се лепва за него. И започват едни…

   Оказва се, че тя е прекарала няколкостотин години в камъка след зла магия, а сега не успява да намери връзката със своя свят, която съвремието е заключило. Бедният Радослав има нелеката задача да помогне на Верена да се впише в съвремието и някакси да се справи с опакия й характер. Следва смях, сълзи и какво ли още не. Разказът свършва рязко до морския бряг… и просто те изнудва да намериш продължението, което и смятам да направя.

   Та, внимавайте с целуването на камъни, не знаете какво чудо ще ви се стовари на главата… в този ред на мисли все се чудя кой камък целунах аз, та намерих моето сладурско драконче :P.

1 коментар:

Хриси каза...

Хм... като се замисля, за нас ще да е писАл ;)) Ама и аз съм една драконка... Бедното ми Раденце :D :))