06 септември 2009

Твърде много празници има в тая изстрадала държава…

   Докато гледах снощи новините, ми хрумна, че наистина трагедиите с жертви у нас все около празници. Днес тръгнах да проверявам тази си теория и видях, че dnes.bg вече са свършили тази работа.

  Ето ги в хронологичен ред:

12 декември 1990 г. В придошлите води на р. Върбица, Момчилград, загиват 10 военнослужещи от поделение 36050.

6 януари 1996 г. На Богоявление край Елхово се скъсва въжен мост над Тунджа и в ледените й води падат десетки хора. Загиват девет души.

21 декември 2001 г. Четири дни преди Коледа 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго". След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата. 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта им е задушаване.

27 декември 2003 г. Военният лагер "Индия" в Кербала е атакуван. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява. В резултат на експлозията загиват петима български военнослужещи.

13 февруари 2004 г. Товарният кораб “Хера”, плаващ под камбоджански флаг, потъва в Черно море, на 14 км. от Босфора. На борда на кораба "Хера" има 21 души екипаж - 19 българи и двама украинци. Няма оцелели членове на екипажа.

4 април 2004 г. На Цветница български автобус падна в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим. При катастрофата се удавиха12 деца.

7 декември 2006 г. Дни преди Коледа, при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загинаха 18 души, ранени са - 11.

28 февруари 2008 г. Девет души загинаха при пожар във влака София – Кардам.

28 май  2009 г.  16 души загинаха, след като автобус се преобърна край връх Бакаджик, Ямбол. Трагедията се разигра на Спасовден.

5 септември 2009 г. При инцидент с туристическо корабче в Охридско езеро по неофициална информация загинаха 17 души, срад тях и много българи. Днес е Денят на Съединението.

  

  Да, зловещо е.

  Питам се обаче едно – не мислите ли, че май има твърде много празници в тази изстрадала държава? Чудно е какво толкова празнуваме при целия трагичен абсурд, в който живеем…

8 коментара:

Георги Антонов каза...

Прави ми впечатление, че статистиката започва от 1990 г.

Ами Ицо, преди време имаше само два празника: 9 септември и 1 май. Някои десоциализирали се индивиди и досега ги празнуват.

"Трагедията" тогава е била перманентна, течала е ежедневно, просто нищо не е ставало публично.

А конкретно катастрофите, инцидентите, нещастните случаи не са били по-малко. Дори Тодор Колев има една песен по този въпрос, писана в последните години на соца.

От това аз си правя извода, че проблемът, поне с шофирането в пияно състояние и по разбити пътища не е бил по-малък.

Просто сега каналите за информация са свободни.

А против българските празници нямам нищо.

Павел Борисов Николов каза...

Нали Радой Ралин беше казал: "Като сме без-делници, за не сме без празници".

plankov каза...

Така е ние сме едно стадо, от безделници...

Анонимен каза...

Да отбележим, че България е има доста слаба икономика и индустия. Нали така! Тези празници скапват частаната икономика. Тези празници са супер за държавни чиновници и банкери! Да му мислят малкте и средни частни фирми! Но в тази държава се мисли само за МЪРЗЕЛИВИ И АРУГАНТНИ държавни чиновници... така че празниците са за тях. Частниците плащат данъци за да могат мързеливците от държавния апарат да почиват ... ТОВА Е СМЕШНО! Държава и народ без история са нищо но тук е прекален!!! Стига празници нека поработим и да дадем тласък на тази държава!!! Стига държавни чиновници и държавни крадци!!!

Христо Блажев каза...

Георги, само да уточня, че става въпрос за големите трагедии, следвани от дежурния национален траур, а не от всекидневната вакханлия, която сами си причиняваме.
Г-н Николов, така си е, без празници не можем и туйто си е.
Г-н Планков, напълно съм съгласен с мнението ви, благодаря, че сте поставил линк към уместния си коментар.
Анонимен, встрани от патоса ви, в думите ви има много истина. Лошо е, че това е непроменима система, не вярвам, че някой главнокомандващ администрация ще се втурне да редуцира армията, която му служи вярно :(

Анонимен каза...

Четейки какво става тази сутрин в България / аз живея в Калифорния / , попаднах и на вашите разсъждения за празниците . Прочетох и някои от коментарите.Ето ви и моето мнение.
Тези дни тук в Калифорния / а и във всички щати / дните са почивни. Много хора не работят защото в понеделник е Лейбър дей / сиреч , американския Първи май / . Хората си почиват от петък ... та до понеделник включително. Но всички магазини / говоря за големите вериги , които обикновенно са събрани на куп в така наричаните в България МОЛ-ове / си работят. И не само работят, но и имат удължено работно време и правят огромни намаления ... на някой места стигат до 80% .А много хора наистина си почиват .От ранни зори заемат места в парковете около барбекютата и стационарните маси или направо на тевата / интересно защо тук тя не се поврежда като при концерта на Мадона / Тук където живея има голям парк с тревни площи около 10-15 декара и на празник всичко това се пълни с народ . Едни ядат и лежат ,други играят с топки, трети тичат ... кой каквото му се иска -празник ! А в същото време , ако ти писне да се печеш на слънцето, можеш да се пъхнеш в магазините и да си купиш нещо дето не ти трябва, само защото се продава на цена 4-5 пъти по-ниска от предния ден.
Празници има много и всякакви / просто хората са дошли от всички краища на света / А така наречените "национални " са 6-7 и на тях не работят само , подчертавам , само държавните служби и организации - за другите единственият не работен ден в годината е Коледата . Но и тогава си работят например китайските магзини , както и арабските такива.
Та думата ми е за празниците . Какво ни са виновни празниците. Да станаха много трагедии и загинаха много хора в последните години . Лека им пръст на хорицата и моите съболезнования на роднините. Но ако след време попитате роднините на загиналите / сега не е точния момент / , какво мислят по въпроса за празниците и какво трябва да правят другите хора на тях, съм сигурен че те ще ви отговорят както и аз ... празника е за да се празнува . Който го счита за празник , празнува , който не ... не ... той си работи за своя полза и в полза на другире около него .

Христо Блажев каза...

Да, прав сте. Има празници и празници. Явно отвъдокеанските нямат много допирни с нашенските.
Инак попитах дали нямаме твърде много празници именно заради абсурда, че всяка трагедия бива свързана с някой наближаващ или току-що отминал.

Катя Илиева каза...

Тази тенденция да се случват все около празници я забелязах отдавна, защото последните инциденти станаха вече в малко по-съзнателния ми живот... И всеки път ми е много мъчно и много тъжно. Този път го изживях малко по-особено - с много сълзи... Преди 2 години и половина на Великден и аз пътувах с подобен кораб в Охридското езеро, дори май същия, не помня... Тогава човекът, който управляваше корабчето беше видимо подпийнал и умирах от страх, докато се люшкахме из езерото. Може и да звучи егоистично, но когато разбрах за случилото се, изпитах освен тъгата и облекчение, че не стана на онзи Великден.
Цялата тази история е толкова нелепа. Още повече че в последната година станаха 2 подобни инцидента - стар, автобус, стар кораб... Абсурдистан. Тъжно. Много тъжно.