08 септември 2009

Пол Теру – “Бележникът на един консул” – малко епистоларен колониализъм

   Навярно никога нямаше да прочета книгата на Пол Теру “Бележникът на един консул”, ако не ми я бе препоръчала любимата колежка Хриси от блога “Епистoларности”. И трябва да съм й благодарен поне мъъъничко за това, предполагам :)DSCI0257

   Държа първо да ви цитирам един откъс от анотацията на книгата (издадена 1984 г. все пак, 253 с.), писана от Димитри Иванов, който иначе безкрайно уважавам, но точно тук е писал зловещо “правоверно”:   “Привидно сборник с разкази, тази книга е всъщност документ за политическия и нравствения упадък не само на американското, но и на цялото западно общество…”. Не че не съм съгласен, че Западът е затънал в блатото на егоизма и мизантропията. Просто соц-критиката от устойчивите позиции на “напредничавия строй” ми е крайно антипатична.

   Та, какво има в тези разкази? Млад дипломат пристига в Малайзия, за да се погрижи за интересите на шепа американци, които отглеждат западащи каучукови плантации. Той попада в един изумителен свят, в който привнесената западна култура се сблъсква с местните обичаи и суеверия, за да превърне живота на “цивилизаторите” във фарс.

   Какви ли не чудеса вижда той… пиянски “коледни” партита сред убийствена жега; странни пътешественици; истории за тайнствен остров насред езеро в джунглата и жена, която съумява да загуби всичко, включително мъжа си; хаотичната връзка между дебела американка и слабичък местен младеж; болни от треска, лекувани от местни лечители; принасяне на човешка жертва, за да завали дъжд и последвал съд над шамана, виновен за убийството; битка с един японец за тенискорта… и какво ли още не.

   Разказите са изумително разнообразни – някои натъжават, други разсмиват, трети смайват – просто от сблъсъка на две толкова различни култури няма как да не произлязат какви ли не последствия.

   И все пак консулът през цялото време е наясно с едно – това място е извън времето и навярно никога няма да се промени… и точно в това е чара му.

1 коментар:

Хриси каза...

Любим ми е разказът за онази, загубАнката :D
Радвам се, че сборничето ти хареса, Иц! :)))