02 септември 2009

“Спасителят в ръжта” на Селинджър по-скоро ще ви бутне от моста

   Прочетох го и аз най-сетне този пусти Селинджър, дето го споменават под път и над път. Е не съм очарован, съжалявам. Приятелите ми смятат, че съм голямо 48938z мрънкало, което си има основанията, но такова мрънкало като хормонално нестабилния Холдън просто няма.

  Едно не може да му се отрече на Селинджър – създал е един от най-реалистичните герои, които съм срещал. Холдън е жив, дишащ и цупещ се от всяко изречение. Той е недоволен от всичко – от живота си, училището, познатите си, от жените, семейството, света… май единственото, което го радва, са две монахини, събиращи помощи – сцена, която още не мога да смеля, толкова нереална е на фона на непрестанния му негативизъм.

   Ето тук в Сивостен са написани куп хубави работи за “Спасителя”.  Аз нямам ни най-малко намерение да се присъединявам към тях. Романът ме издразни и само уважението ми към автора ме сдържа да не го заклеймя напълно. Самият 20090602_0020_330X260 Селинджър по подобие на Холдън от 30 години се е изолирал от целия свят в мизантропската си реалност, пише и заключва написаното, което не дава надежда, че воайорски ще надникнем в него.

   Холдън е типичен тийнейджър в тривиален бунт срещу себе си и света. Да, за времето си сигурно езикът му е бил стряскащ и затова романът си има проблеми, но в съвремието, когато учениците комуникират помежду си основно с ритници и ножове, един тийнейджър, който се скита по улиците и разпитва за патици в езеро, едва ли е плашещ.

   Книгата наистина депресира и като нищо може да подтикне някое видиотено лапе да си посегне. Но съм спокоен – та колко днешни деца четат? А Селинджър упорито не дава на Холивуд да се изгаври с романа му – шапки долу.

   Ако не сещате, наскоро дори започна да се съди с едно издателство, дето си позволи да поръча продължение на “Спасителят в ръжта”, като героя е пенсионер, бягащ от старчески дом. Бляк.

10 коментара:

Поли Козарова каза...

Може би е трябвало да го прочетеш малко по-рано, за да не се дразниш :) Но вашето поколение просто закъснява с тия неща...
Препоръчвам ти разказите на Селинджър.

Христо Блажев каза...

Може би си права. Ще ги прочета, ако ми попаднат :)

Philipotel каза...

Бе аз го прочетох на 14 и също не го харесах. Някак си превзето и самоцелно ми се видя...

Христо Блажев каза...

Братле, ти можеш да си прототип на Холдън с аргументираното си отрицание на околния свят :)

Хриси каза...

:) Холдън Колфийлд живее в свят, който го отвращава с пороците и посредствеността си - мизантропските му възгледи са предадени с хумористично-саркастична нотка, пък и сравнимо с нашето отвращение към днешните пороци, разликата е единствено в тяхната изостреност и ескалация :)

Единствено в сестра си Фийби той вижда всичко онова, което остава непокварено, защитено зад бронята на детството.
Съжалявам, че книгата е предизвикала негативни емоции, но аз далеч не бих я определила като депресарска или разочароваща.

Прочетох я в някакъв "депресарски" епизод, и ми се видя почти забавна :)

Христо Блажев каза...

Да, трябваше първо на теб да кажа как съм я приел, все пак благодарение на теб я прочетох.
Съжалявам за това, намирам се в един забързан вихът от любов, книги и работа и някакси тази пасивност на героя към света не можа да ме трогне хич.
Може би след време ще я мина пак и ще напиша трактат кога коя книга да се чете :)

Павел Борисов Николов каза...

Моментът с монахините е лесен за смилане. Само в тях (като изключим Фийби) Холдън не вижда лицемерие. И ги приема, а не ги отхвърля.

morrt каза...

И аз споделям мнението, че е трябвало малко по-рано да я прочетеш. Не толкова като време, а по-скоро "по-рано" от други книги, които до сега си прочел.

Irshad каза...

Селинджър е любимия ми автор, макар че ми стана любим след като прочетох разказите му. "Спасотеля в ръжта", независимо, че е художествена литература, не е толкова лесен за смилане, не е обикновено "романче", най-малкото защото не се случва кой знае какво. Разбира се, не можем да кажем, че ако на някого не му е харесало това, в което ние сме намерили нещо хубаво, това не е нормално. Света на Холдън и бунта му може да е тривиален, тийнейджърски, такъв си е. Когато прочетох книгата за първи път преди много години и когато я прочетох преди няколко месеца с един тийнейджър в съседната стая, едно вечно мрънкало, възприятията ми бяха съвсем различни. Честно казано този път я разбрах много по-добре и ми помогна в общуването със сина ми.
Намери "Девет разказа" и "Семейство Глаз".

Поли Козарова каза...

Добре, че не ми се обиди за коментара - притесних се.

Дааа,великолепни са разказите на Селинджър - четиво за цял живот...Но и те не са лесни за смилане.