12 септември 2009

Ода за Пипи Дългото Чорапче или хвалба, че съм гост на “Яко” :)

   Първо, да се похваля. От БНТ по неведома случайност са попаднали в скромния ми блог и за изненада харесали книжната ми колекция, лятната ми книжна олимпиада, както и даването на книжки на разни непознати читатели.

   Затова и моя милост утре сутрин в ранни зори ще бъде гост в детското предаване “Яко”, което е насочено към дечурлигата от 8 до 13 г.. Според редакторката Мариана medium_39 Евлогиева (има си и готин блог), щял съм да бъда благотворен пример за малките в областта на четенето. Хей, хей, вирнах си носа – аз за пример някому :) Естествено, не си и помислям, че някой ще се вдигне в 7:50 да гледа детско шоу, затова и съм спокоен, че никой познат няма да ми се смее :)

   Та, по случай светлото събитие препрочетох за незнамсикойсипът любимата ми детска книжка “Пипи Дългото чорапче”. Да, тя е и си признавам честно.54963z

   Какво ми харесва в творбата на Астрид Линдгрен… Множко неща са. Радва ме потресаващия непукизъм на Пипи, това, че живее в един неин свят, в който няма как да навлезе нещо лошо. Никой не може да я убеди, че не е права – по това си приличаме. Инатът й е прочут, а който се опъва, бива превъзпитан – независимо дали е злобен бик или лош крадец.

   Харесва ми лидерската й роля и безкрайната вяра в куп неща – че майка й е на небето, че баща й е негърски крал, че в Огнена земя ходят на ръце.. въобще във всяка щуротия, която е измислила – много е важно добрия лъжец сам да си вярва.

   Яко е как носи различни чорапи – скъпата ми приятелка полудява с моя талант да обувам различни чорапи. Но така си ми харесва.

  pippi Да броя ли страстта към приключения, но и към уютния дом, към очевидното чревоугодничество и радостта от откривателството? Амчи да, броя и тях.

   Затова аз си обичам Пипи. И каквито и сложни книжки сега да тормозят бедната ми глава, винаги ще имам час, за да избягам във Вила Вилекула или Корекоредут.

  Или както казваше майка ми: “Неизживяно детство и разчепена младост” :) :) :)

   А я си признавайте бързо – кой е вашия любим детски герой – искам пълни самопризнания!

14 коментара:

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Веднъж ефир, два пъти ефир, натежаваш :)))

Христо Блажев каза...

Благодарско, благодарско, хубавото е, че ме канят заради блога :)
Те и теб биха те канили по де що се сетиш политически предавания, ако не държеше на анонимността си. Но това си е твой избор и го уважавам.

Philipotel каза...

"Пипи" винаги ми е изглеждало като резултат от тежък махмурлук. "Алиса" пък - като резултат от наркоманска абстиненция. И са едни претенциозни, някак си. "Мечо пух" е истина според мен, макар че оня женчо Кристофър Робин е доста дразнещ. Препрочитам я през някоя и друга година и намирам все повече от житейската си философия, вплетена в мъдри мисли като "понякога седя и мисля, понякога само седя" :) От класическите заглавия "Пинокио" също ми е оставил добър спомен, но нямам идея точно защо.

Таня Джекова каза...

И за мен Пипи е най-любимият герой от детските книжки. Дори завиждах на Томи и Аника, че си имат такава яка съседка :-)

Спомням си, че илюстрациите в книжката много ми харесваха и ги разлеждах с часове - изучавах всеки детайл на картинката и си мечтаех и аз да съм вътре в тази невероятна история.
Харесвам още Нилс Холгерсон, Карлсон, Емил от Льонеберя, Двойната Лотхен.

Карлсон също ми беше много любим герой и имаше едно руско филмче, което напълно съвпадаше с представите ми за него. В детските си представи имах пълна картина на неговата къщичка свряна между комините и от детството ми е останал навика да се заглеждам по покривите на големите кооперации, па току виж съм съзряла някоя малка къщичка там :-)

Успех в предаването. Аз отскоро чета твоя блог и когато за първи път влязох картинката ме порази с красотата си. Вече няколко пъти се каня да ти кажа, че са много красиви и много ми харесват и ето че сега е най-подходящо мястото и времето за това :-)

Златина каза...

Пълни самопризнания - Макс и Мориц! :)
Сигур` затуй съм толкоз` кротка! :)))

Христо Блажев каза...

Фичо, ама ти си бил дете? И си чел детски книжки, а не Ницше? Не вярвам, лъготиш нещо ти тука!
Таня, благодаря за хубавите думи за блога, харесва ми да имам голяма картинка, която да сменям отвреме-навреме. Инак и аз харесвам Карлсон много - но и той прилича на Пипи - по самочувствие и лъжи :)
Злати, разкрита си - имаш двойна самоличност - какво криеш тогаз... :)

Таня Джекова каза...

Да, прав си :-) Но също така може да се каже, че и двамата са символ за чар и магнетизъм, нали?

Има и такива хора. И колкото да виждаш, че са несериозни, че не можеш да разчиташ на тях истински, нещо непрекъснато те привлича към тях, защото изкарването на времето с такива хора е приключение и то им идва отвътре. Такива мигове са незабравими. И аз имах такива приятели и много ми липсват. Не се виждаме, защото аз съм станала сериозна сухарка :-(

Павел Борисов Николов каза...

МЕЧО ПУХ!!!!!

Irshad каза...

Philipotel, говориш за детски книжки, а не за филосифия за възрастни, макар че съзнанието се формира от раждането. Но не мисли, че всички писатели дръоват по джойнт преди да пишат. МАкар че за Алиса съм съгласна - никога не я почувствах близка, някак ми беше страшно. Дори като излезе комп.игра за Алиса, някак й подхождаше.
Но Пипи е друго. И аз обожавам илюстрациите - до днес си ги разглеждам.
Когато бях малка, нямаше наоколо Мечо Пух и чак като доста голяма се запознах с разказчетата. В момента обичам да ги гледам на анимация и си умирам от смях със страхотните реплики на Мечо. НАй-обичам Тигър.
Между другото, Христо, не знаех, че си поканен и днес пускам телевизора и ахнах - ама това е Христо. Много се радвам!
Успех ти желая! Особено хубавото е, че се дава по-голяма гласност на благородните ти идеи.

Христо Блажев каза...

Благодаря, Иршад, наистина се получи добре, надявам се хлапетата да се усетят, че има и книги на този свят.

Philipotel каза...

Irshad, ценното на тези книги е точно това, че възрастния може да намери в тях много повече, отколкото едно дете. Ако махнеш фолософията от тях ще се получи комикс, телетъбис или някаква друга тъпня, която пак забавлява чавето, но не може да трогне никого над 10 годишна възраст.
Ице, мани майтапа, но някой от тези книги наистина съм ги чел след "Атнихрист" и "Раждането на трагедията..." :Р

Христо Блажев каза...

Фичо, аз съм манал майтапа, то такова чудо анархично като теб няма как да се пръкне, ако е чело "Снежанка и седемте джуджета" като дете :)

derderderdevil666 каза...

Г-н Блажев аз също бях в Яко.Искам да Ви кажа,че и на мен любимата ми детска книга е Пипи.Иначе сайтът е СУПЕР и Ви пожелавам успехи за напред!

Христо Блажев каза...

Много благодаря за пожеланията, надявам се Всичколандия да стане едно от местата в мрежата, където намирате интересни неща :)