13 ноември 2009

Книга vs Видео


   Преди седмица-две колегата La Sombra ме провокира да напиша мнението си по въпроса дали интернет и манията по сайтовете за видео споделяне ще сложат край на писаното слово. Ето и моите мъдри мисли тип татус с бръснарско ножче.

   Ясно е, че съм силно пристрастен по темата, книгите за мен са като въздуха и съм първи кандидат за изпращане на пуст остров с голяма библиотека и достатъчно провизии. Но наистина тая мания по видеосайтовете започна да ме плаши.

   Вижте днешните тийнейджъри - не могат да се отлепят от монитора. Някъде около моя набор (1985) май са последните, дето са играли футбол от сутрин до вечер, мишкували са в чужди градини, забавлявали са се с купищата детски игри като криеница, шише и прочие, и всички други неща, които са осмислили детството ми. Към тях прибавям и книгите, за които винаги, ама винаги имаше време. Телевизорът никога не ме е привличал, а компютрите бяха само мираж.

   А сега какво - на 6-7 г. им взимат първия такъв, а от 2-3 г. гледат неограничено телевизия. Как може една двуизмерна книга да им стане интересна, като на екрана същите цветни неща се движат? И как няма да гледат странно лавиците с книги, като те не могат да се преровят със "Search" и "Find"?

   Сега не пишат есета, а правят презентации. Не четат книги, а търсят кратка анотация, по възможност и с малко преразказче на основните моменти, но не повече от страница, че им се доспива. Не си пишат бележки в час, а се бият пред камерите на телефоните. В училище в родния ми Видин едно девойче дори се изхитри да прави групов секс в класна стая и си заслужи изключването.

   Ами не съм оптимист. Няма и как да бъда. На пръв поглед блогърите сме следващата генерация творци на писаното слово, колкото и кощунствена да звучи тази идея за консервите. Но и на нас ще ни дойде времето. Няма и как да е другояче - бъдните блогъри няма да пишат, не ще им се щрака по клавиатурите - всички до един ще записват видео. Или ще създават анимационни или триизмерни клипчета с бъдещите технологии, точно както ние пишем сега.

   Но няма да пишат, няма да четат. Е, няма да го доживея. И това ме прави щастлив поне малко.


6 коментара:

copingkoala каза...

Е, не е така- книгите ти предлагат много повече място за собствена интерпретация и развитие на въображението...

Като съм чела някоя книга и гледам после филм по нея, винаги е много разочароващо как изобщо не са пресъздали "моята версия" и няма много общо със как аз съм си представяла нещата.

Според мен винаги ще има хора, които ще ценят това. И дори ще стават повече.

По-скоро обществото ще се раздели на книгомразци и видеомразци, или позитивно казано- телефили и книгофили ;)

"В училище в родния ми Видин едно девойче дори се изхитри да прави групов секс в класна стая и си заслужи изключването." - е това не може да е наистина станало... уау...

Petru4ia каза...

Аз съм набор `89, признавам че в ученическите години не съм чела. Родителите ме наказваха, подкупваха дори, но не.....няма да чета и това си е. А ето че 3-4 години по-късно ми "увря" главата. Много ми се чете и искрено съжалявам за изпуснатите книги и моменти. Да не говорим, че правя безбожно тъпи правописни, граматически и дори говорни грешки.


Така че, може и да се оправим, макар и със закъснение.

Ирония Идиотова каза...

Е, да, ама... Във видеото винаги има некви спец ефекти, някви добавки..и убиват всичко.А, докато го четеш - залагаш на въображението си, на цветната галерия в мозъка си.. Не всеки го/я има. Жалко за което. Защото аз , когато се запознах със Стивън Кинг( лапе някво си бях ), забраних всякви гардероби в стаята ми( давам като пример просто), ама като гледах екранизацията и ми се развали целия страх:) Обаче гардероби в стаята си все още нямам:))) Предпочитам да изгледам филма пак, отколкото да изчета книгата за поредно:)) Извода- за вас:)

Христо Блажев каза...

Въпросът наистина е спорен и навярно има много гледни точки към бъдното му развитие. Хубавото е, че не събужда безразличие, а желание за участие.

Анонимен каза...

Знаеш ли, Ицо, аз съм поколението на 60-те - на времето не бях чела Пътеводителя /щот това е Дъглас Адамс/, а Митко Палаузов, но обичах старшно много да чета - за кефа от приключението, било то и страшно. Нямаше телевизия /излъгах те :-) - само в една съседка имаше и ние, децата, ходехме там да я гледаме групово...разбира се - не съседката де:-)/, нямаше мобилни телефони, а това компютри...в научната-фантастика имаше само.
После дойде Техниката и се намеси в нашите моторни игри :-)Седнахме на Стола и се увлякохме в писане - чат, форуми, блогове...но друго си е мистър Бийн да ти се опули насреща :-)
Обаче ако става въпрос как две ченгета си говорят не ми се иска да ги гледам, а да ги чета....защото като гледаш кино нещо ти отбягва, докато като четеш и ти самия можеш да участваш с асоциациите, които предизвикват в теб думите...Видеото е готова схема, а четенето предполага, както бяха написали и по-горе поне малко въображение.

Христо Блажев каза...

Така е, но малко по малко поколенията, които отдаваме нужното уважение на книгите, си отиваме. И това е трагично.