Сменям каналите, следователно съществувам. С дистанционното човек е седящо животно, което живее щастливо.

Следващите редове са великолепен откъс от книгата на Бернар Пиво "Професия читател". Преди седмица помолих издателство "Прозорец", чието издание е заглавието, за разрешение за цитирането, но не получих отговор. Приемам това за мълчаливо съгласие и ви предоставям мислите на един голям телевизионен водещ и изключителен читател.

"...Кой ли не е осъзнал, че телеуправлението означава вездесъщност?... Човек е едновременно или почти едновременно навсякъде, прехвърля се от едно място на друго, вмъква се от една история в друга, прекъсва някаква дискусия, за да хване друга, грубо се измъква от определена логика, от дадена общност, която може би само след миг ще напуснем, защото не я разбираме, и ще полетим към предполагаемо атрактивни, различни образи, които избираме да гледаме или отхвърлим, в зависимост от размислите, настроенията, прищевките си. Ето я старата мечта на всички нас – завоюването на вездесъщността е скрито в кутийка, която всеки миг можем да докоснем.
… С увеличаването на каналите вече можем да се прехвърляме от едно към друго зрелище, тоест от едно място към друго, а пък – ако загасим телевизора, това също ще рече, че избираме място: място, където телевизорът е мебел като всички останали.
… За съжаление, макар да иска да бъде навсякъде, всъщност вездесъщият е никъде. За него вече не съществува продължително зрелище, а само редуващи се фрагменти. Той вече не гледа, а превърта каналите. Не се устремява никъде, а скача.... Тъй като нищо не иска да пропусне, той се вмъква във всички истории и във всички дискусии, но без да прониква в тях истински, така че пропуска основното... За повсевместността си вездесъщият заплаща с разпиляна, фрагментирана, зависеща от случайно натискане на копчето култура. Той вижда света като мозайка. Всяка вечер играе с пъзели, но никога не може да подреди частите им. Колкото по-често ползва дистанционното устройство, толкова повече се превръща във воайор н всякакви реалности и се откъсва от действителността. Смяната на каналите фабрикува нетърпеливи горделивци.
Невъзможно е придобитите пред телевизора навици да не се проявят и другаде. Как да четем спокойно вестници, когато в очите ни гори нетърпението на вездесъщността? Как закоравелият щракач на дистанционното да се реши дълго да остане с книга в ръка?
… Дистанционното управление е трескаво и лукаво подстрекателство да изискваш повече от другите: незабавно да са ти на разположение, на секундата да се отзовават на повика ти, на заповедта ти, да изпълняват повелите, както го прави телевизорът.
Дистанционното управление поражда у нас особени желания: да не се задоволяваме лесно или, както казва народната мъдрост, очите да станат по-големи от корема (развратът е сексуална смяна на каналите, докато СПИН е антителеуправление на секса), по-големи от сърцето и ръцете. Горко на наивниците, които вярват, че да сменяш каналите значи да живееш и като следствие телеуправлението е живот.
Смяната на каналите в също така и упражняването на абсолютна власт в домашни условия. Да отнемеш думата на политик, на журналист или на певец. Да изтриеш всеки, който те безпокои. С едно движение да изтриеш непоносимата истина или претенциозната култура. Да казваш да или не. Дистанционното управление е играчка за малки шефове, биберон за товарни добичета. Дава възможност на човека да се прояви пред семейството си или пред самия себе си, да демонстрира авторитет, решителност, комбинативност, сбособност да се съпротивлява, дързост, каквито другаде трудно би могъл да прояви. Помага на нервите и не крие риск.
… Сменям каналите, следователно съществувам. С дистанционното човек е седящо животно, което живее щастливо..."

Други откъси от книгата има тук, тук и тук :)