15 ноември 2009

За чий ми е тоя блог?


   То и аз това се чудя. Хриси откога ме е заръчкала с остен да напиша отговор на този въпрос и най-сетне се наканвам. Причина - утре в ранни зори отивам на разходка до Солун и не искам да ви оставям без мъдрите си мисли дори и за ден. Хак да ви е.

   За чий ми е този блог? Създадох го в една мрачна февруарска вечер, сред халища и сняг (а може и да е било приятно, кой ти помни?). Пиша отдавна, основно глупости, както се полага, като отличително е, че бях кореспондент на "Тийнейджър love", поне там се опитвах да пиша по-различни глупости от останалите - например ми публикуваха едно разказче, в която свързвах затварянето на вятърните мелници край Козлодуй с упадъка на някое от българските царства. Алегории и промивки мозъчни от малък.

   После в СУ установих окончателно, че мога да пиша, а като говориш, по-лошо става. И си писах курсови работи до 101 и обратно. Преди година в "Сега" се объркаха и ме взеха на работа, но това не е свързано с писането - в журналистиката да имаш собствен стил на писане си е недостатък. Но пък опитвам да променя това с гениални писания.

   И тъй, направих си блог, подмамен от идеята да си драскам каквото ми е на душата. И започнах да си драскам, вие взехте, че го харесахте, и малко по малко Всичколандия наистина ми стана любимото хоби. И тук наистина пишех за какво ли не, и продължавам да го правя в общи линии.

   После дойде идеята за Книголандия. И в момента това е моята гордост, признавам. Харесва ми да чета книги и да пиша за тях. Това е което искам да правя и така и ще бъде занапред.

   И така, за чий ми е тоя блог? За да имам лична трибуна. За да се свързвам с разни сладури, които инак никога нямаше да познавам. За да мога да бъда себе си, когато и както си поискам. А по отношение на Книголандия - за да правя това, което мога най-добре - да чета и пиша за прочетенето. А както си личи от снимката, понякога правя и двете наведнъж :)

   Конец.

6 коментара:

Светла (една от всичките) каза...

В тази връзка все се каня да питам някой приличен блогър - и точно ти се падна. Въпросът ми е: А влияят ли читателските коментари върху начина ти на писане? Иначе казано, имаш ли предвид читателите, или някой конкретен читател, докато пишеш?

momenti-momenti каза...

Да, чудесно е човек да има своя лична трибуна и да изразява себе си!
А най хубавото, според мен, е че по този начин човек участва активно в процесите у нас и по света, а не стои само настрана и се жалва.

Христо Блажев каза...

@ Светла, труден въпрос задаваш. Да, като пиша статия, съобразявам се с аудиторията, но в никой случай с някой конкретен читател. Общо-взето обуздавам езика си по отношение на нещо, което не харесвам, за да не засега (твърде много) някой. Но все пак блогът е частно пространство и свободата е първата му отличителна характеристика.
@ momenti-momenti, така си е. Вярвам и че онлайн действията са първа стъпка към офлайн промяна.

Мория ₪ каза...

Хехе, ти пишеш, аз те дразня и те снимам непрекъснато...;)

Анонимен каза...

В тоя океан на блогове, Незнайко,е много трудно да откриеш спасителна пръчка, за която да се хванеш.Интересното е, че се обръщам към твоя блог като към черна дъска /такива едно време бяха дъските в училище :-)/, където учителят ми сочи с пръчка текста..Интересно ми е да го чета, хм, то било интересно да попаднеш в морето от книги, да те ляшкат вълните :трябваше да напиша люшкат :-), а на теб да ти е забавно. С две думи - харесва ми маниерата ти на писане и заедно с това удоволствие, се възползвам и от твоята информираност и многознаемост :-)Книголандия ти дава възможност без да си чел книгите, да се запознаеш с тях и ако решиш...да ги потърсиш в този космос от книги... :-)

Христо Блажев каза...

Много благодаря за хубавите думи, искрено поласкан съм. Само въпросът е откъде знаете, че в Скайп съм "Незнайко"? :) Подозирам, че се познаваме.