19 ноември 2009

До Гръцко и назад

   Я да ви разкажа за разходката ми до Солун в понеделник. Спокойно, нямам намерение да драскам скучен пътепис, само ще щриховам нещата, които ми направиха впечатление.SDC11809

   Тръгнахме с рейс от Националния стадион в 6:30 сутринта. За наш ужас екскурзоводката реши, че трябва да си върши съвестно работата и започна да обяснява по гърмящата уредба историята на София. В 6:30 сутринта! После се отнесе из още история, легенди, спомени и какви ли не измишльотини, правеше фактологични грешки, но това ама хич не й попречи до границата да не млъкне и за миг. Ужас. Добре че си надух “Disturbed” в ушите, че инак умирах.

   SDC11758Минахме лесно границата – от наша страна стар соцкадър с намусена физиономия, от гръцка – симпатичен усмихнат младеж. Първото ми впечатление от Гърция (не бях ходил досега) бе купищата соларни панели по покривите – практически 9 от 10 къщи имаха такива и това радва. В далечината пък се въртяха перките на ветрените турбини. По пътищата кипеше огромно строителство.

   Скоро стигнахме до Солун, но радостта ни трая кратко – въртяхме се поне още час из тесните улички, докато стигнем до крепост, която дори не исках да разгледам. Снимахме се пред нея и забягнахме от основната група. В компактна групичка Надя, Петя, Сашо и аз поехме на самостоятелна разходка. Видях това:

   Солун е мръсен. Точно както София – навсякъде има угарки,SDC11785 пликчета, т.нар. “разкопки” из целия център са ниски зидове, пълни с боклуци. Скъпичко е, но не прекалено, като за морски град приемливо. Гърците бяха навлечени с куп дрехи, а бе поне 20 градуса – дебелите дрехи, с които тръгнахме, останаха в рейса.

   Има прекрасни велоалеи. Особено тази край морския бряг бе великолепна – с хубаво покритие, по което можеш буквално да полетиш! Улиците са пълни с мотори и мотопеди, които са и паркирани буквално навсякъде. Странно бе, че имаха право да се движат и по пешеходните булеварди, та е хубаво да се пазите.

   Светофарите мразят пешеходците точно както у нас – зеленото човече святка за 10 секунди срещу поне 3 минути червено в полза на трафика.

   SDC11813И така, разгледахме Бялата кула и статуята на Ал Мак, обиколихме площадите, пазарите, крайбрежната алея и прочие бля-бля, за които не ми се пише.

   Навръщане българщината си каза думата и от супермаркет в близост до границата бяха накупени чутовни количества прах за пране и други такива. А във фришопа цените бяха като във “Фантастико”, доста разочароващо. Вместо “Grant’s” си взех гигантски “Toblerone” и стекче с шест бири “Mythos”, мир на праха им към този момент.

   Като за един ден разходка си заслужаваше. Очаквах нещо повече, но поне се успокоих, че и “старите” европейци са си балканци до мозъка на костите.

   SDC11798   

SDC11791

3 коментара:

myhappypond каза...

Въпреки че е мръсне и т.н., Солун го харесвам. Там винаги е топло, грее слънце и виждаш морето...:)

Христо Блажев каза...

Морето наистина бе великолепно, за това нямам възражения.

Катя Илиева каза...

Καλημέρα! :)
Магазинът на връщане сигурно е Цинцарис. В него повечето хора си говоря на български, не само купувачите, ами и продавачите.
Мен за Солун още ме е яд, че си пропуснах обиколката, заради малоумието на гърците. Бях си казала, че повече няма да стъпя там, но пък те заканите ми...
Следващият път опитай Атина, мултинационална, шарена, пъстра... Един Лондон на балканите.
Или пък Метеора и Катерини.
Защото Солун си е към нас, природата е все още по-зелена, докато надолу става по-каменисто и въпреки това нямат пустеещи земи като в Бълтария. Всичко е засято с нещо... Дори и плоските им покриви на къщите... Хубаво си е устроена Гърция, нищо че гърците не са хубави хора...
На мен голямата мечта ми е Санторини, но поне мечтите са безплатни. :)))