26 юли 2009

До Боянския водопад и назад

 

   В опит за спасение от вчерашната жега половинката предложи да идем до Боянския водопад и след традиционното ми инатене да приема нейна идея, все пак поехме натам с един добър приятел.

   Криво-ляво стигнахме до Бояна и намерихме началото на пътеката към водопада. Табелата изглеждаше забавно.DSCI0069

   Мислите ли, че един алкохолизиран вълк може да бъде символ на приятно прекарване сред природата? Или изплезеният език символизира умора? Трудно е да се схване логиката.

 

 

   Иначе табелата изглеждаше обещаващо – ясна маркировка, която да ни води нагоре. Не би. По пътя нагоре се смесваха доста пътеки без ни най-малко указание коя е правилна. След няколко избора все пак осъзнахме, че все пак всички май водят в една посока, но това поне трябваше да бъде указано.DSCI0181

 

  

 

 

 

 

   Надя направи великолепни снимки, щастлива, че сме се махнали от задушливата столица. Преходът в гората бе наистина приятен, дори и в сериозния пек. Основната част от пътя е в сянка, така че се преживяваше.

   Но ето и снимките, какво да ви обяснявам:

 DSCI0079DSCI0087 DSCI0104 DSCI0111 DSCI0122 DSCI0135 DSCI0164

   На водопада беше прекрасно, ако и да имаше доста хора, но това е неизбежно за съботния ден. Пръските му разхлаждаха, а да се надяваме, че водата става за пиене, защото се наложи да изпием няколко литра от нея.

   Цялото приключение продължи между 10 и 16 ч, което е време, което всеки може да отдели. Наистина си заслужава излизането от София. Наистина.

4 коментара:

Хриси каза...

Лелееее, Ице, снимките са трепач! Искрени поздравления за фотографа! :)
И койотчето с табелката, какъв фасон докарал с поздрава :D
Прекрасни кадри, и това ще е следващата дестинация, към която ще се отправим - благодаря, че сподели с нас :))

Lili каза...

СтраОтни снимки :) Препоръчани ми бяха от Хриси,за което й Благодаря :)

п.п.Защо снимката на хедъра на блога е толкова огромна?

Христо Блажев каза...

Благодаря, Хрис, фотографът е Надя, вярвам, е останала поласкана. Отиди, наистина си струва.
Лили, благодаря и на теб, а за хедъра - харесва ми да бъде така, считам, че е хубаво в първия миг да видиш нещо красиво и после да се гмурнеш в блога :)

Андрей Куртенков каза...

“...ако и да имаше доста хора...»

Затова рядко ходя на Витоша – заради тарапаната – а край София е плътен обръч от много симпатични планини, планинки и възвишенийца! – в това отношение столицата ни е истинско съкровище – и аз определено ги предпочитам пред Витоша.
Всъщност и на Боянския водопад веднъж сме имали късмет да бъдем сами – сигурно защото точно преди това се изля пороен дъжд, който прекарахме сврени в една скална пукнатина близо до водопада.
А за тия животинчета по табелите, очевидно идеята е на всяка животинчето да е различно – и явно като са се свършили трезвените катерици и преялите лисици, са се прехвърлили на пияни вълци.