Част от кадрите от Луната били манипулирани, но кацане все пак е имало

   Научих нещо интересно, което до момента не знаех. Според Димитри Иванов, един от колонистите на “Сега”, кацане на Луната е имало, но част от кадрите, и то навярно най-добрите според мен, са режисирани и обработени. Това той е написал в хубава статия, в която описва как е коментирал кацането у нас, слушайки директното предаване от САЩ, както и преките кадри. Точните му думи за предаването на картината са “Ретранслираната картина, която гледах в монитора, пропадаше. Райета, снежинки, басамаци (варио на тласъци). Ала знамето не се вееше. Не и не.” Знамето било на рейка, защото американците са наясно, че на Луната няма атмосфера, все пак НАСА не са кретени.

    Тази статия обаче кореспондира пряко с една друга новина, която също ми попадна преди дни. НАСА официално признали, че са загубили оригиналния запис от кацането на Луната, като най-вероятно върху него е записано нещо друго. Оттам все пак заявили, че “са реставрирали стари копия от кадрите на телевизии и Холивуд, на които също се вижда кацането.” Тук има още подробности, като се споменава, че “изчезналите 700 кутии (!!!) със записи съдържат информация за здравословното състояние на астронавтите, както и за условията по време на полета. “Не сме притеснени. Ние имаме всички данни от записите под една или друга форма”, коментират от НАСА.”

   Какво излиза? Едни от най-важните записи на столетието, които трябва да бъде пазени в банков сейф и размножени в десетки копия, са изчезнал? Е как става това? Същевременно НАСА не са притеснени от този факт, защото имат записани кадри от телевизиите и, забележете, Холивуд.

   Мисля, че пропагандната машина пак е в ход. Хубаво, навярно американците наистина са кацнали на Луната, което си е изумително постижение и не бива да бъде подценявано и за миг. Обаче явно качеството на оригиналните кадри от тогавашната техника не удовлетворяват и са или скрити, или наистина унищожени (по-скоро първото). Вместо тях все повече ще се официализират манипулираните кадри, които са красиви, горди, вдъхновяващи. Но режисирани.

   След век само шепа професионалисти ще помнят, че това не са автентични кадри. А купища популярни филми ще набият кадрите в главите на следващите поколения. И толкова. Нов мит ще се е родил.

   Не че е напълно лъжовен. Но не е и напълно истински.