Кървавият метал, носещ смърт в Конго, е в GSM-те ни

[Преди две седмици започнах една поредица от статии за корпорациите, но разни ангажименти ме възпрепятстваха да продължа бързо. Сега публикувам второто писание, надявам се в кратки срокове да напиша и останалите.]

  Чували сте за Конго, нали? Вероятно във връзка с безкрайните войни там, в които всеки е срещу всеки и никой не е защитен. Хаос, подклаждан както отвътре, така и отвън.
 А знаете ли, че Конго е една от най-богатите на природни ресурси държави на планетата - злато, сребро, диаманти, петрол, мед, кобалт, цинк и други полезни изкопаеми.
Освен това там има има войски на 7 околни африкански държави плюс 6000 омиротворители от ООН, които и до ден днешен се борят за надмощие. 

Битката е за най-важния ресурс, без който съвременния свят не може – тантала. Той е нужен за производството на GSM-и, лаптопи, Playstation, Nintendo, цифрови фотоапарати, DVD плеъри и какво ли още не. Заради него се лее кръв.


  80% от световния добив на колтановата руда, от която се добива тантал, се осъществява в Конго. Няма компания, която да признава, че използва тамошен тантал. Но някакси всички получават достатъчно и невинно трупат милиарди.
  Виждате ли кръв по телефона си? Не? Погледнете по-внимателно...
В „Черна книга на търговските марки” авторите цитират местен жител, който казва:
„Американците и европейците са тези, които изкупуват колтана и внасят оръжие. Те взеха богатствата на страната ни и оставят децата да умират в мините за печалбите им”

  Да, в мините работят деца, често те са роби, не им се плаща или им дават 1$ за събран чувал. За съжаление мога да цитирам само безкрайно остарели цифри за цената на тантала - февруари 2000 г. – 180 евро за кг, януари 2001 г. 950 евро за кг. Последния час се рових в „Гугъл”, намерих десетки оферти за продажба, но при всички е обявено, че цената е по договаряне.
  Технологията за добив е проста. Танталът се добива на ръка, в мините при ужасяващи условия работят местните, често насила. В дълбоки дупки те събират метала, след около два часа успяват да напълнят чувал с 30 кг. Сурова руда, подгизнали в пот, го влачат към повърхността с кабел, вързан за кръста им. Оттам се товарят на камиони и след многобрайни трудности, дадени подкупи на всяка военна част, която ги засече, подадат в Руанда, Уганда или Кения, откъдето се записват като местни руди и легално поемат към компаниите. 

  Най-големия преработвател на тантала е дъщерна фирма на „Bayer”, да, онези с аспирина. Дълго време „Bayer” яростно отрича, че купува руда оттам. 
  Единия от авторите на книгата за търговските марки провежда свое лично разследване, с което чрез фалшива самоличност подмамва източници от фирмата да заявят желание за закупуване на руда, независимо от конгоанския й произход.
  Да, “Bayer” купуват тантал от Конго, купуват от всеки, който им предложи. Защото това е бизнес за милиарди. И кръвта е на по-ниска цена от рудата.
  И не са само те, предполагам сте наясно с това. Десетки паразити смучат кръвта на африканската нация, обградена от благодатния (за други) капитализъм.

  И никой, убеден съм, никой не може да прекрати това, докато не изсмучат всичко и не се преместят другаде.

   Хубава и актуална статия по темата намерих тук.

   Първата статия за корпорациите е тук.