Равносметка номер 24

  Ще се оплача. Утре правя 24. Не знам защо, но този брадясал факт ме натъжава, макар и да не изглежда толкова стряскащо. Просто се чувствам убийствено средняшко в момента.

   Мдаммм, скромността не ми е от присъщите качества. Затова объркано се оглеждам всекидневно и както осъзнавам, че постигнах много (участието в "Минута е много" си бе сбъдната моя мечта), така и съм далеееч назад в плановете си за финансова независимост, да речем.

   Инак в момента няколко неща ме правят щастлив. Приятелката ми Надя, най-прекрасното момиче, родена в сънищата ми забравени. Приятелите ми, чиято бройка винаги ме изумява, но най-хубавото, че количеството се припокрива напълно с качеството. Семейството ми, без които нямаше как да съм постигнал толкова много. Работата ми, мечтана последните 7-8 години. Квартирата ми е сбъднат блян за уюта, който ми е присърце. Уча каквото искам, и това ме прави щастлив. Та дори и този блог беше мечта от години и сега съм доволен, че е точно това, което съм искал, та дори и повече.

    Остават много неща. Ама много. Забавното е, че съм убеден, че ще ги постигна, аз съм земен знак и знам как да осъществявам пожелаваности - бавно и с търпение.

   Знам и че всичко винаги е за добро, и в най-ужасяващото нещастие (недай си Боже никому, естествено) лежи урок, който трябва да бъде научен в живота пореден на тази шизофренична планета.

    Утре отново ще добавя годинка. За добро ще е. Вярвам.

    Знам, че ще получа много пожелания, дано не са потискащо банални, надявам се. Но днес ще пожелая нещо на вас, знайни и незнайни прелитащи над Всичколандия - ще ви пожелая слънчевост в очите и душите... Има ли това, всичко ще е наред.