Блогът "Всичколандия" предупреждава: не карайте в София велосипед, ако навън се излива дъжд! Всъщност не бих препоръчал изобщо да карате колело в столицата, но това си е личен мазохистичен избор.
Тази сутрин се движих с колело из София поради сложни причини от личен характер. Когато излизах, едва-що ръмеше. Но после си заваля както си трябва. И стана лошо.
Че се намокрих от дъжда, това ясно, имах го като идея. Но не бях подготвен за бруталността на шофьорите в столицата. По най-глупашки начин си мислех, че ще се съобразяват и ще намаляват като ме изпреварват, ей тъй, от едната милост.
Не би. Не един и двама сякаш усилиха нарочно, за да не изпуснат локвата, край която минавах. И студен душ се изсипваше брутално отгоре ми. И после пак. И пак. Най-лошо бе с джиповете - струята наистина се изливаше чак върху лицето ми.
Скъпи шофьори, знам, че ни имате за врагове. Но защо не си е.те м.та?
Публикации
4 коментара:
Те са си е.ли м.та много отдавна, собственоръчно. А по същия начин се държат и с каращите мотори, мотопеди и прочие.
Ще си позволя да цитирам любимия си научен принцип -- бръсначът на Хенлън: "Не търси зла умисъл там, където глупостта е достатъчно обяснение." Не че приемаме велосипедистите за врагове. Просто гледаме да ги отминем по-бързо, защото е много неприятно да пазиш някой, който може да падне под гумите по собствена инициатива. После шофьорът ще излезе виновен, защото велосипедистът няма да си признае, че сам се е подхлъзнал на разлято масло, примерно.
Колкото до струите, те винаги са си там. Просто като си с велосипед зад колата ти прави впечатление.
С мотористите е друг въпрос -- те поначало са си фукльовци и е забавно да провериш дали наистина е толкова майстор, колкото се пише пред каките :)
Хех, La Sombra, ние сме от двете страни на барикадата. Осъзнавам, че статията ми е импулсивна и очевидно неправилно обобщаваща, но в тазсутрешното ми настроение нямаше как инак.
Чуденке, а ти май си от моята партия. Внимавай :)
Напълно те разбирам. Не отричам, че сред шофьорите има много големи гадове, но за щастие те са рядкост. Лично аз като видя велосипедист гледам да мина колкото може по-далеч, а ако не мога -- намалям. Не ме притеснява, че ще го изпръскам при дъжд, а че ще вземе да се стресне и да падне под гумите. аз също карам велосипед и знам какво е от другата страна.
Всъщност това е разликата между доббрия и професионалния шофьор. Добрият пази себе си, а професионалния -- другите :)
Друг пример са пешеходните пътеки. Някой би казал, че който не спира на пътеката е идиот, нещастник и прочее. И добрият шофьор спира. Професионалният знае кога да спре. Когато си с бус или камион, онзи в лявата лента не вижда пешеходеца. Ти спираш, детенцето тръгва да пресича, а онзи до теб си мисли, че си спираш за твоя си работа. Не вижда детето и ХРАС! Затова в някои случаи газта и тромбата са по-добрия вариант. Пешеходецът ще те псува, но ще остане жив.
Лошото е, че тези неща не ги учат на шофьорските курсове. Ако се включи подобна теория в задължителното обучение, ще намали много повече инцидентите, отколкото карането с фарове посред лято.
Публикуване на коментар