Вивисекция на Дикенс и произведенията му

   Чудя се какво да напиша за тази книга- "Хапливите прозрения на Чарлз Дикенс'". Когато ми я подариха, мислех, че е страхотна. Сега ми е трудно да сдържа разочарованието си.

   Не е виновен Дикенс. Не са виновни и издателите на текста. Виновен съм си аз. Мислех, че с бегъл поглед върху подбрани откъси ще успея да си наваксам един от пропуските в общата ми култура, а именно Дикенс. Но не би. Това е невъзможно.

   Малко за книгата. Изданието е двуезично, като в него е включена кратка биография на класика. След нея са добавени интересни моменти от живота му, а към тях са прикачени изрязани откъси от дикенсови творби, които кореспондират смислово с тези събития. С което обаче е станала една закърпена дреха и нищо повече.

   Не мога да схвана Дикенс по откъси. Не е интересно, неразбираемо е. Имената на героите не ти говорят  нищо и дори да казват много смешни неща, липсата на бекграунд зад тях (кои са, що са) прави невъзможно оценяването. Просто някакви непознати хора говорят неразбираеми думи сред неясна обстановка.

   Чудя се на тази западна приумица да се четат адаптирани или съкратени версии на известни книги. Вече отговорно мога да кажа, че това си е чиста проба вивисекция или рязане от жива плът. Това не е литература, а операция. И разкъсаната плът на романите не може да бъде пришита, тя виси на кървави парцали.

   Затова отказвам да чета откъси вече. Искам си произведенията. Знам, че не мога да прочета всичко заслужаващо си на този свят.

   Но нищо не пречи да опитам.