Твърде много ненарушени правила

   Има нещо сбъркано в съвремието ни. Няма вдъхновения. И много правила остават зловещо ненарушени.

   Времената се промениха. Няма вече идеалите, които могат да поведат милиони, само вездесъщата религия още запазва някаква власт, но аз неподвластен съм неи. Как да се пишат вечни романи в наши дни, как да се правят пронизващи филми или светопроменяща музика.

   Всичко ни е осигурено и това убива. Сякаш твърде малко нещастия са ни се струпали и продължаваме да живеем в една безвременна апатичност. Многообразието на този свят не ни диференцира - уеднаквява ни. Безкрайността на интернет даде свобода, но отне времето ни. И пак ни превърна в еднотипни приведени фигури, но не над рало, а клавиатура.

   Ние нямаме нощите над книгите или безкрайно малко са те. Нощем спим. Или давим живота си в алкохол и музика. И в двата случая време загубено. А точно в нощите раждат се невероятностите.

   Няма вдъхновения. Не ги намирам. Всичко си тече тихо и лениво, точно като дунавските вълни, край които съм израстнал. Сутрин се вдигаме от леглата меки, ежедневни грижи увличат ни водовъртежно и след миг се е стъмнило, а силите ни сякаш са изцедени до капка.

   Как да се правят днес филми като "Вчера" и песни като "Клетва"? Няма шанс. Ние дори нямаме възможността да си спомняме онези времена  и от сравненията да намираме смисъл да живеем тук и сега. Помним само сегашността, а тя е толкова банализирана и скучна. Медиите унифицират, политиците корумпират душите ни и от отвращението ражда се само апатия.

   Мисията на Оруел е изпълнена. Всичко се подменя с лекота, фактите преливат от пусто в празно, а истината... хе, че откога тя е получила разрешение за живот. Не е. 

   Много правила стегнали са ни в оковите си. Но това не са ясните забрани на отминали епохи, сега правилата са фини и невидими, и спазването им е прието за норма, и то нерушима дори и от младостта бунтовна. Кървавите ръце на младежите-убийци не са бунт - те са израз на безсилие и самоубийствена озлобеност.

   Твърде много ненарушени правила.

   И бездихание на умове и души.