11 октомври 2009

Забавни снимки от Рилския манастир (не се препоръчва за религиозни)

   Вчера ходихме с приятели до Рилския манастир. Мислех да ви разкажа със снимки, но сметнах, че всички навярно сте ходили там, а ако не - в интернет е пълно с хубави фотоси.

   За сметка на това, верен на себе си, ще ви покажа забавната страна на днешния Рилски манастир, толкова различна от зазубряната в училище версия за "духовното средище на българския народ". Всички снимки са правени от Надя, извадени са напълно от контекста, субективни са до крайност и прочие.

   Да започнем с три ревностно-религиозни животинчета, които по владишки приемаха двора за своя територия.

   Котката бе охранена като попско дете по Задушница. Всъщност някой да е виждал слаб поп? То молитвите и постите така охранват, да ги ожалиш.

   А това сладурче виеше заупокойно по време на звъненето на камбаните.

   Пред манастира цари строителния хаос, познат на всеки столичанин или околоморски жител. Чуканията от там навяват религиозен трепет към духа на капитализма, надвил отдавна християнския такъв.

   Сателитната чиния на покрива отговаря за нарасналите религиозни щения на монасите. Не се уточнява какви са те.

    А част от двора е превърната в паркинг! Сигурно някакви ангели са дошли на гости, то днешните бизнесмени според съда и полицията са си баш крилати благодетели.

    А американците се хвалят, че са измислили комиксите. Дрън-дрън.

   Опашката за мекици бе далеч по-голяма от тази за църквата. Всъщност за последната нямаше опашка изобщо.

   Драма - Ицко срещу бика! Всъщност невинното теленце избяга след миг. Но напрежението е запечатано добре.

   Желания към св. Йоан Рилски. В едно се убедих - българите умеем да искаме, искаме, искаме всичко и ако може по много. Някои пишеха по едно изречение, навярно молеха за здраве. Други обаче извадиха предварително написани листи, прегъваха ги и злобно ги набиваха в цепнатините. Ми да, то и пускането на тото е по-сложно.

   Това е, има още стотици (буквално) великолепни снимки, но най-добрите от тях ще видите скоро в блога на Надя

4 коментара:

Блог на Павел Николов, астрофилолог каза...

Аз бих препоръчал този текст точно за религиозни!

Анонимен каза...

Наистина ставаш за журналист - превръщаш нищото в манипулативна новина и то каква!
По-закръглена маца - сравняваме със страдащите от затлъстяване. Нов строеж не винаги значи "религиозен трепет към капиталистическия дух" - защо не каза какво се строи там?
Поинтересува ли се за сателитната чиния - кой за какво я ползва? Искат ли я монасите, ако има такива, или никой не ги е питал?
3 паркирани коли правят ли на паркинг двора и пише ли отпред чии са те?
Е, аз лично не виждам за какво по-точно чакат онези хора там. Ти казваш - за мекици - щом си рекъл. И все пак, тия, дето са били път до тук - предполагам и ти - не са дошли специално за мекиците, та да е по-голяма опашката при тях, нали?

Всичко това ми напомни на една статия не помня къде беше в нета за това как някой си свещеник ходил не знам къде и като излизал от бялата си лимузина с него излезли и две перхидролени фръцли и се лепнали от двете му страни, а той закрачил важно-важно. Като снимков материал беше качена просто една снимка на бяла лимузина - и нищо повече. Как да повярвам, аджеба, на достоверността на това? Аз няма да повярвам и ще си река - надали, но мнозинството веднага ще се хванат на въдицата. Та, питам, защо?
Защо трябва от пръстите си да смучем, та да измислим като как да очерним и неочерненото?

Нищо против теб, Блажев, само против субективността, която като че ли има за цел да манипулира...

Unknown каза...

Много добре си напипал историята :)

Хареса ми поста, както и блога, и въобще всичките ти инициативи и идеи, които имаш и се опитваш да осъществиш.

Внимавай да не те анатемосат...

Todor Krst каза...

Съжаляваме, отцчета наши, но вие сте наш духовен критерий. А и на вас ви е по-добре така, нали. Вие сте поп-фолк отвсякъде - не духовни лидери на болна нация, а крещяш пример за загубен дух. Не е чудно, че православната църква е избягала от задълженията си. Там се трупа съвсем материално богатство, кога да имат тлъстите попове време и желание за грижи към човека. Трябва пачки да се трупат, момче. Та затова тази статия хич дори не е субективна, ами им лъщят задниците на нашите духовни хранители, та чак блестят от тлъстини. Жалко само за всички тези истински духовни сред тях - малко на брой - спасяващи отломките на духа български. Само дето те не са в The Mall of Рилски Манастир. Българинът не може да направи разлика между мекица и молитва, само дето знае, че мекицата може да се яде.
Ако има някой ощипан от подобна статия, най-добре да отиде дълбоко в гората и да помисли няколко години.
Тодор Карастоянов
tkrster@gmail.com