Писател дойде - отместете се! Петър Делчев завладява души с "Балканска сюита"

   С истинска радост сядам да пиша отново за Петър Делчев. Мисля, че най-похвалните неща, които съм писал досега за писател, са именно за неговите "Трънски разкази", с които ме накара да преклоня глава пред изключителната му проза.

   Сега иде реч за новата му книга "Балканска сюита". По собствените му думи това са три "новели по легенди", за които той казва: "За "Балканска сюита" прочетох хиляди страници литература - не само митове, легенди, народни песни, но и исторически материали, хипотези. Корана го четох три пъти. За да съм достоверен, за да звуча правдиво, за да не се отклонява читателят от пътечката, която му показвам и да отиде неусетно там, накъдето го водя."

  И е успял по един изумителен начин.  В първата новела - "Пекина могила", рисува жестока трагедия - красива мома е горяна но огън, за да издаде тайната на скрито богатство. Сред пламтящите като пламъци думи около нея се сблъскват старата вещица Врангела и зловещия Сечен Али, двубой, от който гората се смълчава...

   В "Гяур баир" обратното - османски бей се грижи добре за подчиненото си население, но се влюбва в българска красавица. Но това не е скучен трагичен сюжет, а красива любовна история. Защото момичето му казва простичко: "Ага, знам каква е болката ти, знам и мехлема й. Ще си платиш илача, но не на мен, а за мен ще плащаш. Защото аз не съм вино за напиване, мръвка за засита, разтуха за една нощ... Аз не съм дори жена за живот – за мен не се живее, ако не си готов да умреш заради мене. Така ми е писано, така ми е наречено и така ще бъде." И беят превива глава пред нея...

   Последната новела - "Ангелина войвода" разказва хайдушка легенда, която няма да намерите никъде другаде - смела жена напада не само османци, а и попове, и чорбаджии - всички, които пречат на народа да се вдигне. Тя се среща с Гарибалди и дава всичко от душата си, за да заслужи след Освобождението да бъде убита от свои... 

  В едно интервю Петър Делчев казва: "Затова пиша като зла сила - до дъно, до край, до крак. Интересувам се от пречупването, от дърпането на спусъка. От мига, когато тайните стават ненужни, нелепи; когато човек започва да крещи или вие, за да не посегне на човешкото."

   И наистина потресаващата му проза завладява души. Казвам и отсичам - проза с такова въздействие аз не съм срещал нито у наш, нито у чужд автор. Затова и при първа възможност ще направя нещо, което не съм правил досега - ще го помоля за автограф.

   Петър Делчев заслужава това уважение.