05 октомври 2009

Ноам Чомски продължава с демонизацията на САЩ в "Провалени държави"

   По обективни причини не мога да не съм почитател на Ноам Чомски - с всяка своя книга той буквално разкъсва американския империализъм, разнищва корпоративната алчност и разбива де що има митове за "миротворчество" и "налагане на демокрация" от страна на "най-великата държава на планетата".

   Това хубаво, но защо сред страниците на всяка негова книга имам чувството, че вече съм чел тези неща? Сериозно, понякога ми напомня един психопатичен коментатор, редактор на sport1.bg, който във всяко свое километрично писание изброява педантично едни и същи "грехове" на столичен футболен клуб. 

   Та и Чомски така, само че той пише истини, но ги аргументира така богато, че направо човек се дави в аргументите му. Сред страниците му има толкова кавички, че хич не успявам да хвана къде започват цитатите му, основно от пресата, и къде личните му разсъждения. А това наистина обърква. Да, доказателствата са важни, но все пак бележките са добър начин да отграничиш това, което казваш, от цитатите, нали?

   На всичкото отгоре е и хаотичен - от войната в Ирак прескача към нападението при Пърл Харбър, два абзаца по-долу е вече при инспирираните от ЦРУ преврати в Никарагуа, Гватемала и други, после критикува Буш I, по-долу Буш II и накрая пак се връща на Ирак. Е хайде оправяй се.

    "Провалени държави" е типична негова книга, която дава огромен куп информация и немалко теми за размисъл, макар и, повтарям, по крайно неудобен начин. Тезата е проста - САЩ претендират за право на намеса във вътрешните работи в т.нар. "провалени държави" с неработещи институции, докато според Чомски самите САЩ са пример за такава провалена държава. Той изтъква, че незачитането на международните институции (ООН, Световния съд и др.), пълното пренебрежение и манипулирането на общественото мнение, отказът от подписване на общоприето договори като протокола от Киото, налагане на медийна цензура и др. са примери, с които могат да се "гордеят" както демонизираната Северна Корея, така и САЩ. И е прав.

   Снощи Балтазар Иванович написа, че според него САЩ "изнасят" демокрация, за да омиротворяват света, който да е угоден за бизнеса им. Аз имах възражения по темата, можете да видите в няколкото коментара отдолу, няма да се повтарям.

   Все пак в "Провалени държави" си харесах няколко момента, които си струва да бъдат споделени, защото не са твърде известни.

   Първо за миротвореца-президент Удроу Уилсън, хвален до посиняване от апологетите на САЩ като образец на честност, сочен за автор на популярните „четиринадесет точки” за постигане на траен мир след Първата световна война. Освен това Уилсън е известен с лобирането си за едрия бизнес и безцеремонното вкарване на САЩ във войната след режисиран инцидент. А ето какво пише Чомски за една друга негова инициатива.

   През 1914 г. морски пехотинци на САЩ разтурят Националното събрание на Хаити, защото те отказват да ратифицират конституция, спусната от американците, която дава възможност на корпорации да купуват земята на местните. Морските пехотинци като видна демократична институция организират плебисцит, с който всеки комунистически секретар би се гордял - в него участват забележителните 5% от населението, от които за конституцията гласуват 99.90%. Хиляди убити минават в бележка под линия, а на власт идва Национална гвардия, предана на интересите на корпорациите.

   Нека видим и отношението на САЩ към свободата на медиите. При провеждането на изборите в Ирак преди няколко години една телевизия се стори неудобна на САЩ - разположената в Катар "Ал Джазира", отговорна за малкото нецензурирани и нережисирани кадри от окупираната страна. Телевизията бе изгонена преди изборите, а Чомски припомня и "случайните" бомбардировки над тяхни съоръжения в Кабул и Багдад, при които загина един йордански кореспондент.

   И една последна отправка от книгата - коментара на журналистката Амира Хас, предавала от ивицата Газа, където израелската окупация извършва чудовищни деяния над палестинците. Цитирам дословно: "Заради благополучието на приблизително половин процент от населението в ивицата Газа - толкова са евреите там - животът на останалите 99.5% беше абсолютно разстроен и съсипан". Онези, които заслужаваха това, живееха "във великолепни паркове и разкошни вили само на 20 метра от пренаселени, задъхващи се от липса на пространство бежански лагери". Те можеха "да пускат крановете на пръскачките на зелените си площи, докато точно от другата страна на пътя 20 000 души зависеха от разпределението на питейна вода в цистерни."

   За още по темата "Израел - геноцид над палестинците" обезателно вижте блога на Иршад Palestinian World, където има новините, които няма да видите по БИ ТИ ВИ и сродните мозъкопромивки.

   За книгата на Чомски е писано и в сайта money.bg, там има и други детайли от изложението.

  -------

  Виж още:

   "Колапсът" на Джаред Даймънд вещае самоунищожение за човечеството

   Малка грозна политическа гавра

   Кратка анимация за историята на САЩ като стрелбище

5 коментара:

БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ каза...

Интересна гледна точка, но не е твоя. Ти можеш да мислиш сам и е достатъчно да се поставиш в положението на всяка една от страните в процеса, за да можеш да го разбереш. Не е нужно да споделяш позициите им, а само да погледнеш на нещата от техния ъгъл. И всичко се изяснява, иначе е пълно с разни "капацитети", които ги дават по телевизора, но това, че ги дават там, не означава, че разбират нещата по-добре от теб или пък са прави.

Ангел Грънчаров каза...

За мен Чомски е американският бай Вучков ("профанесор Вучков"), подобен е на нашенското шантаво плямпало. И по тази причина ми е твърде интересно как става така, че понякога и общо взето смислени хора се връзват на приказките му. Аз искам да попитам автора как възприема следното поведение на Чомски: евреинът Чомски поздравява бойците на терористичната организация "Хизбула" за това, че изкарват мирни жители (араби, жени, старци и деца), които да бъдат "жив щит" срещу атакуващите израелските войници! Според сбърканата логика на проф.Чомски това било "твърде героична постъпка" и "достойно поведение", а пък виновни за жертвите в случая не били терористите от "Хизбула", ами... израелските войници!!! Знаем също, че Израел предупреждаваше мирното население че предстои атака, за да вземе мерки и да се предпази, ала "Хизбула" изкарваше беззащитните хора, което явно много е харесало на американското куку Чомски.

Струва ми се, че Чомски даже е по-зле от нашия бай Вучков, в чието иначе доста мътно съзнание все пак проблясват някакви слаби искрици здрав разум; докато това същото съвсем не може да се каже за световно-известното ляво американско плямпало.

Чомски е интересен за бавно и трудно мислещите (а най-много: на съвсем немислещите!) левичари от целия свят, на които импонира, предполагам, най-вече това, че е възможно да живееш цял живот в САЩ, да се ползваш от всички облаги на американската демокрация, да получаваш баснословни заплати в разни американски университети и пр., и в същото време да въртиш най-успешен бизнес, свеждащ се до това, че във всичките си писания най-яростно плюеш и храчиш върху страната, която ти е дала целия този просперитет.

Известно е, че лявото съзнание е доста перверзно: аз лично щях да повярвам на някоя от нелепиците на Чомски само в случай, че той самия беше дръзнал да подкрепи приказките си с дела, т.е. ако беше напуснал "непоносимия кошмар на Америка" и се беше преселил да живее в Северна Корея, в Русия или в някоя друга подобна "ляво-комуноидна демокрация". На мен лично също ще ми стане много интересно ако някое крило на арабска терористична организация отвлече самолет, на който случайно се вози лудият проф. Чомски. Та питам в тази връзка: дали същият този Чомски ще приветства взривянето на самолета от терористите - или тогава, клекнал на колене, ще ги моли само него да го пуснат, щото, представете си, сам имал доста големи заслуги в "свещената битка" срещу Америка, т.е. срещу собствената си страна?!

Аз лично смятам, че за да плюе така неспирно и най-интензивно страната си, именно Америка, тоя Чомски сигурно прибира доста хубави парички от тия, които най-много му се радват: антиамериканистите и диктаторите от целия свят (от типа на Чавес, Путин и други такива.). Щом е взел да се повтаря в книгите си, горкият, с това без да иска признава, че пише единствено и само заради пари...

Павел Борисов Николов каза...

Чомски ми беше интересен, докато се занимаваше с психолингвистика. Сега изобщо не ме вълнува.

Христо Блажев каза...

Верни са думите ти, Балтазар, затова и трупам гледни точки, за да изработя моята като най-истинна :)
Г-н Грънчаров, благодаря за изчерпателния коментар. Има истина в думите ви, макар и да ми се струва, че за неговите изследвания най-доброто място си е именно САЩ, най-малкото заради обширните му наблюдения върху пресата.
Това за Хизбула не го знаех и няма как да го одобря, ако и да съдя израелците за геноцида, който прилагат безмилостно.
А дали му плащат - силно се съмнявам, то антиамериканизмът за тъга е обезценена стока.
Г-н Николов, за съжаление не съм запознат с прежните му писания.

Philipotel каза...

Г-н Грънчаров, аз самият, макар и бидейки един долен левичар, също не съм безусловен фен на Чомски. Във вашата критика към него обаче видях една принципна грешка – аргументът “като не ти харесва се махай” може да бъде използван срещу всеки, позволяващ си критики към статуквото. Ето например аз, както и безброй други хора в милата ни родина, съм отвратен от политико-икономическата конюнктура, уродлив резултат от кръвосмешението между бюрократичния тоталитаризъм и олигархичния парламентаризъм. Много се махнат, още повече си мълчат, трети пък се опитват да променят нещо, макар и само с говорене. Едва ли точно в последния случай е редно да се търси лицемерие. Използвате и друга често срещана хватка – ако си богат и успял не можеш да говориш в защита на тези, които не са, защото това е лицемерие. Ако си беден и онеправдан пък не можеш да говориш в своя защита, защото това е просто злобата на неуспелия. Колко удобно само – парира се всякаква критика, без да се отговаря по същество.
Относно въпросът за Палестина и Израел – препоръчвам ви да си намерите по-разнообразни източници на информация. Не казвам обективни, защото това е твърде трудна задача. Дори ООН в последните си доклади не прикри военните престъпления на Израел. Пък покрай избирането на Бокова видяхме колко силно влияние имат еврейските лобита в такива “независими” организации. Като цяло конфликтът в Палестина може да се разбере чрез едно просто пренасяне на ситуацията в други условия. Представете си например как тук отнякъде цъфват някакви самозвани потомци на древните траки. Представете си как те, с помощта на гузната международна общност започват да ни изселват в бежански лагери по границите на съседните държави, където живеем в условия на война в продължение на десетилетия. И оправданието за това е една религиозна догма, превърната в политическа такава в началото на 20 век. Всяка съпротива не просто е обявявана за тероризъм, а е разглеждана като антитракизъм – дума, станала изключително мръсна след един геноцид, извършен от трета група хора на друго място. И всичко това в един модерен свят, претендиращ, че вече не се ръководи от религиозни и расови догми. В този ред на мисли се сетих за една истинска перверзия на мисълта:
http://islamo-nazism.blogspot.com/
Авторът на този блог, “горд член на международната ционистка мрежа”, се опитва да изкара чрез евтини спекулации борбата на палестинците като проява на неонацизъм. Показвам го като интересен пример за това как с един геноцид се оправдава друг, макар подобни внушения да се лансират и на доста по-високо ниво. Освен всичко друго е хубаво да не се забравя, че реализацията на циониската утопия започна точно от фундаменталистки организации като “Хагана” и е белязано с кървави терористични актове като взривяването на хотел “Цар Давид”. Но... както е прозрял Оруел: “който контролира настоящето, контролира миналото, а който контролира миналото, контролира бъдещето”.