"Колапсът" на Джаред Даймънд вещае самоунищожение за човечеството

    Най-сетне успях да се преборя с внушителния труд на Джаред Даймънд "Колапсът. Човешките общества между успеха и провала". Масивния том стряска на пръв поглед, но всъщност хартията лъже - текстът е нормалните 700 страници и има още петдесетина страници бележки. На тази ограничена площ обаче големият учен е успял с размах да опише картини отпреди векове, да ги свърже със съвременните реалности и да изведе на преден план стремителния ни уклон към самоубийство.

    Ключовата дума в изследването му е ЕКОЦИД – неволно екологично самоубийство, което се отнася за общества, които сами са причинявали необратими промени в околната си среда, в резултат на които са изчезвали. А тези промени влизат в следните категории:

- обезлесяване
- системно разрушаване на околната среда
- ерозия, салинизация и изчезване на плодородните почви
- регулацията на водите
- прекомерният (“хищнически”) лов и риболов
- внесени отвън животински и растителни видове
- пренаселеност
- нарастващи индивидуални потребности

   Според Даймънд често последните две водят до първите в една опасна спирала на нарастваща консумация. 

   В съвремието пък има и четири допълнителни фактора:
 - климатични промени
 - натрупване на токсични химикали
 - изчерпване на енергийните ресурси
 - експлоатацията на планетата
   

    Търсейки следите на тези влияния, Даймънд повежда в разходки сред загинали общества - Великденския остров, триъгълника на островите Мангарева, Питкерн, Хендерсън, анасазите в днешния американски югозапад, маите и викингите в разселванията им от Норвегия в Исландия, Гренландия и Северна Америка (няколко века преди Колумб, естествено).

   За последните не писах и затова ще сложа тук няколко думи. Колонията им в Гренландия оцелява цели 350 години при ужасяващи условия, но според Даймънд е можел да издържи и още, ако не са допуснати някои грешки.

  Например те строяли църкви и катедрала, които са излишно големи спрямо населението. Имали са непонятно табу върху риболова, никой не знае защо не са ловили риба, а са гладували при изобилието й. Гледат крави, които не са добри за този климат, вместо кози и овци. Не умеят да ловят някои видове тюлени, защото не искат да се учат от инуитите. Вместо това враждуват и се отказват от търговия с тях, защото се възприемат като част от християнска Европа, тоест са на по-високо ниво.
   За разлика от гренландските викинги инуитите са перфектно присобени, нападат дори китове с лодки. Те живеят в иглута, топлят се с китова мас, но норвежците упорито строят къщи с оскъдните дървета и се отопляват с лишеи. При редките контакти с Норвегия в корабите има основно луксозни стоки за военните и църковните лидери, а не жизненоважните желязо и дървесина. И така грешка след грешка, към XIV век колонията загива.

   Джаред Даймънд се спира и на едно общество, което е успяло да надмогне екологичните проблеми - Япония. Там също са се били запътили към обезслесяване, но строги мерка на властващите са променили напълно тенденцията и в наши дни огромна част от територията на островите е покрита с дървета. За сметка на това нуждите на японската индустрия обезлесяват брутално Южна Америка.

   Във втората част на книгата авторът насочва внимание към съвременните екоциди - в Руанда, довели до тотален геноцид (научих много неща за допълнителните фактори, довели до него, извън елементарните внушения на Холивуд и BBC).

  После разказва за остров Испаньола, където две държави - Хаити и Доминиканската република, се справят по различен начин с проблема (но Даймънд не споменава и дума, че в Хаити  не може да се установи силна власт заради кървави преврати, инспирирани от ЦРУ).

   Цяла глава е отделена на Китай, чиито изумителен напредък е изцяло за сметка на природната сред, а накрая Даймънд се спира обширно на тежките екологични проблеми на Австралия, пострадала най-вече заради опитите си да имитира британското стопанство в една коренно различна среда.

   Последната част на "Колапсът" е посветена на изводите. Авторът е направил великолепен синтез на натрупаната информация, отчита сериозни фактори като отношението на самите общества към вредата, която нанасят, влиянието на световните корпорации, като посочва примери в положителна и отрицателна посока, както и накрая посочва очевидната нужда от книгата му - осъзнаването, че всички живеем на една планета, която се движи стремително към самоунищожение.

   Останах доволен от прочетенето, научих много неща, които обикновено остават скрити, а са важни за разбирането на събитията. Не ми допадна, че Даймънд се стреми да бъде свръхполитически коректен и да не внушава ролята на властта и близкия до нея едър бизнес в унищожението на природата. Защото ми се струва ясно, че върхушката има много повече отговорност, отколкото беднякът, отсякъл дърво за отопление.

    Но изводите на Даймънд са аргументирани и ясни - общества в миналото са загивали заради неразумното използване на ресурсите и е абсурдно да мислим, че ще избегнем тази участ, ако не променим отношението си към света, обуздавайки яростния консумативизъм, в чиито плен сме попаднали.

----

    Виж още:

   Екологичната катастрофа на Великденския остров вещае бъдещето на цялата планета

   Три острова оцеляват само чрез търговия