Вече над 2 месеца усърдно чета. Чета така, както не съм чел от ученическите години през летните ваканции, когато половината ден опустошавах наличностите на градската библиотека във Видин, а другата половина вършеех с приятели насам-натам. Най-сетне компютърът остана на заден план, защото не той задава ритъма ми на живот.
Чета заради себе си и света - пиша за книгите, които са минали през ръцете ми и все се надявам тези, които си заслужават, да намерят нови читатели. Защото много свестни книги не намират читателите си, а в морето от халтура, заливащо книжарниците, е много лесно да останат скрити. Чета бързо, чета бавно. Чета вглъбено, чета разсеяно. Чета на музика, чета в нощната тишина. Всяка книга изисква свое темпо, свой начин да предаде това, което има да каже.
Понякога се чудя има ли полза от всичо това. Да, аз мога да прекарам всичките ми отредени на тоя свят дни в четене. Но като напълня душата си с книги, кой друг ще има полза от тях? Какво като библиотеката у дома прелива от книги, като те събират само прах? Прочетени, някои дочакват препрочитане, други ми дават информация за нещо актуално, трети завинаги са затворили кориците си. Спящи книги.
Виждам по улиците хората, извадили книги от библиотеките си. Трябват им пари. Не им е приятно. Но дали пък това не е шанс на книгите им да се събудят, да дадат това, което съдържат, а не да дремят в шкафа? Не знам този отговор.
И се плаша от мисълта, че в някое мрачно бъдно и аз ще трябва да застана на някой ъгъл и с треперещи ръце ще давам книгите си на някой младеж (ако има още четящи тогава, де).
Затова си имам мечта. Искам да направя сайт-библиотека, който да обедини читателите в България. Не съм егоист, не пазя идеята в главата си, докато намеря начин да я направя. Страхувам се от агонията на книгите, събиращи безнадеждно прах на лавиците.
Искам хилядите четящи хора, събрали библиотеки, да се намерят. Да има място, където да направят списък с книгите си и където да могат да качват анотации към тях. Да споделят какво е значела една или друга книга за тях.
Също там всеки да може да разгледа чуждите библиотеки и да си намери книги, които го интересуват. Да се свърже с техния собственик и да ги получи. Безплатно, срещу нещо - това си зависи от човека. И освен книгите да намери хора, с които да може да говори за тях, нещо толкова рядко в днешно време.
Аз искам само да има такова място. Не ламтя и да го направя сам, извън моментните ми възможности е.
Това е мечтата ми. Търся хора, които да я споделят и спомогнат да се осъществи. Има ли ви?
Публикации
8 коментара:
напълно те подкрепям, радвам се че има и други хора, които като мен обичат да четат. моето темпо е доста по-слабо от твоето (на месец прочитам максимум 2-3 книги), но причината за това е че често работя по 10-12 часа. ако се търсят доброволци, мога да помагам с каквото се наложи. Още повече че почти всяка седмица пътувам до твоя роден град Видин.
Преди време четох някъде, че има кафене, където спокойно отиваш да четеш книга (книгите са на кафенето), като между другото си взимаш и едно кафенце. Никой не те гледа криво, че стоиш час два на едно кафе и минирална вода.
Аз съм "за" с двете ръце
Като допълнение към идеята - към анотацията може да има и едно зип файлче с дигиталната версия на книгата, така че някой да си я свали веднага.
Благодаря за подкрепата. И аз съм чувал за прекрасни книжарници на запад, които са комбинирани с кафета и всеки може да седне спокойно с книга, а не като в супермаркета - избира и си тръгва.
Дано дочакаме такова чудо и у нас.
Veskoni, чудесна идея. Ще се поразровя (основно в chitanka.info) и ще видя какво е налично.
Ей този линк може да е полезен за целта:
http://zamunda.net/details.php?id=182292&hit=1
Благодаря, тегля мигновенически :)
Имам чувството, че аз съм писала това. Купувам, оставям на рафта, взимам от рафта, чета, прочитам, връщам на рафта, слагам в куфара, нося във Видин, складирам, купувам, слагам на рафта, взимам от рафта...
И какво?
Но, има я и другата страна - давала съм книги - и сега има книги, които съм дала на някого и... не съм ги получила обратно - иска ми се като дам на някой да прочете, да ми я върне, първо - защото все пак книгата е моя и второ - защото ако не ми я върне, как ще я дам на друг! И каква е гаранцията, че той ще я предаде на трети, а няма да я запази за себе си?
Малко собственически и егоистично подхождам предполагам, но това е - понеже така загубих 3-4, ако не и повече книги, се страхувам.
Да, има риск, по никой начин не може да бъде избегнат. Затова и е хубаво да се записва, за да можеш да "атакуваш" провинилия се :)
Публикуване на коментар