Играта на Холивуд или защо Захари Бахаров трябва да се снима в "Тютюн"

   Стивън Кинг има книга, озаглавена "Играта на Джералд". Сюжетът е простичък - мъж и жена отиват в усамотена къща, за да се отдадат на по-специални сексуални удоволствия. Скоро след като жената е завързана с белезници за леглото, мъжът получава удар и умира върху нея, а тя остава в капан.

   Спомних си за книгата, докато гледах снощи филма "Little Ashes" - разказ за младостта на Салвадор Дали. В главната роля е набеденият за мъжки секс-символ Робърт Патинсон. Той стана известен с ролята си в тийнейджърската халтура "Здрач", където единствените мимики на лицето му бяха мръщене и озъбване. Е, в драмата е далеч по-добър и силно убедителен в мъжките ласки, вероятно за ужас на фенките му. Преди две седмици четох в "Капитал", че покрай истерията около този актьор, тийнейджърите били гледали и филма за Дали и дори започнали да се интересуват кой е пък този.

   Значи излиза, че само и единствено ако някой халтурен актьор направи и по-сериозна роля, тогава може да има интерес към изкуството?

   В главата ми изникна следната асоциация - Холивуд е Джералд. Като по-силен, той е разпънал изкуството (културата) и го е заключил с белезници до степен да няма възможност за собствена изява пред широката публика. Така Холивуд може да си прави буквално каквото си иска с него, за пример чернокожият Орфей и русокосият Ахил, с което историята и Омир бяха заплют в лицето.

   Не че Холивуд е пред сърдечен удар. Няма и изгледи да умира скоро. Но с безсърдечното си изсмукване на историята и културата е все едно - белезниците са си налице.

   Затова стискам палци и други известни на тийнейджърите актьори да се снимат в сериозни филми, барем научат за нещо свястно. А по нашите ширини очаквам Захари Бахаров да се снима в адаптация на "Тютюн" например, че как иначе бедните ни гимназисти ще се запознаят с образа на Борис?