Та значи тъй: реши и си отиваш!...
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
...
Дамян Дамянов
От толкоз сбогувания намразвам запознанствата.
19 октомври 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
5 коментара:
Уви,Иване,така е...от многото раздели и казани или неказани "сбогом",заключваш сърцето си и душата си от страх, да не би пак? Накрая спираш да се радваш на нови запознанства,спираш и да очакваш нещо ново...
Хммм... не се казвам Иван, инак с другото съм съгласен :)
Дамянов има прекрасна поезия, макар и пропита с толкова много викове.
"Отивам си, но ти не ме изпращай -
бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни,
със два куршума - две сълзи след мен."
Но разделите... са въпрос на гледна точка и усещане. Хората се появяват в живота ти, понякога не за да станат част от твоя, а за да си изпълнят мисията - ако не го осъзнаеш, ще ти бъде много трудно да ги пуснеш... :)
Божичко,Христо,извинявай...сина ми е Иван и тогава ,докато писах и говорех с него...Ама че лапсусна история се получи.Прощаваш ли ми?Моля те,моля те...
Хриси и твоята теория е вярна.Всеки, до когото се докосваме през житейския си път е имал някаква мисия за нас,както и ние за него.
Прощавам, нямай грижи.
Хрис, прекрасен цитат и хубави думи :)
Публикуване на коментар