26 май 2009

"Ерик" на Пратчет преследва блаженства, а получава Ринсуинд...


  Лошо е да си герой на Пратчет. Лошо е и да си хормонално необуздан тийнейджър. Най-лошо е да си от Анкх-Морпорк, най-шантавото място на Диска. А направо кошмарна е комбинацията от трите.

  Това е Ерик. Приличен на Фауст. Но е тийнейджър. Разгонен е, макар и да не е никак наясно какво следва от това. Живее е споменатия град и е още жив, постижение само по себе си. Занимава се с демонология, с което горното твърдение увеличава силата си. Харесва ли ви Ерик? Тогава го съжалете. Той призовава най-некадърния магьосник Ринсуинд...


  Купих си „Ерик“ на Тери Пратчет преди дни. Това е първата негова книга, която съм чел, и оттогава любовта ми е неугасваща. По незнайни пътища обаче тази книга изчезна от библиотеката вкъщи във Видин и подозирам, че трябваше да я вържа с вериги и да я потопя в леген със студена вода, ама нейсе. Сега отново си я имам и ще я опазя с де-що заклинания, които знам.
  Историята е простичка. Едно момче иска трите тривиални неща – власт над целия свят, най-красивата жена на света и да живее вечно. Какво толкова, бихте казали? Проблемът е, че иска тези желания да се изпълнят точно от Ринсуинд, а това вече е проблем. По принцип той е опасен най-вече за самия себе си, но по незнайни демонични причини в този случай магията със щракването на пръстите сработва безотказно. И така, Ерик става крал на туземно племе, бутащо легнали колелета и с вярвания, сходни на южноамериканските цивилизации. Тоест зловещи богове и човешки жертви. После попада в една нова версия на Троянската война, в която далеч по-реалистично след десетгодишната обсада Елена е многодетна дебелшка майка. А за капак на всичко попада в първите мигове на Сътворението и косвено дава начало на живота чрез един сандвич.

  А накрая попада в ада. Случайно. И настава хаос сред дълбините пъклени...


  „Ерик“ трябва да бъде прочетена, отнема не повече от 2 часа. Задължително обстойно трябва да бъдат разгледани рисунките на безсмъртния Кирби, без които Пратчетовите писания щяха да са недовършени.
  И едно ще знаете – внимавайте с призоваването на демони. Не че те не са опасни, питайте Яне Янев и сие. Но може да дойде Ринсуинд.
  И тогава вече сте загазили по дефиниция...

6 коментара:

morrt каза...

Чудесно представяне!
И аз от нея съм тръгнал. Една приятелка я беше купила на четиригодишния си син, мислейки я за детска книжка заради многото картинки.
Сега имам всичко издадено на български, плюс нЕкои неща още неиздадени. Сега съм почнал да си ги сбирам и на английски - кой знае, може пък да се науча да чета Пратчет в оригинал.
Между другото, аудиокнигите помагат малко.

Silentium каза...

Хех, по ирония и на мене това ми беше първата негова книга, която си купих още като малък (мисля, че бях на около 8-9 години) точно заради картинките (мислех я и аз за детска :Д)... Пратчет е много голям... Почти всичко негово ми е много любимо (с 1-2 изключения) :)

Христо Блажев каза...

Морт, прочетох за инициативата ти с Пратчет и мисля, че е потресаващо страхотна. Шапки долу.
Започвам да подозирам, че май всички сме почнали от "Ерик". Дали тя е първата издадена, или само защото е по-различен вид от останалата серия, един господ знае :)

LaSombra каза...

И аз съм почнал от Ерик :) Особено ми хареса онова, дето искал да стане евнух, че постоянно да е в харема.

"Момче, изкъпи се, обръсни се и излез някоя вечер. Ще можеш да си изядеш шамара от всяка, която пожелаеш. Поне ще е физически контакт."

Silentium каза...

Мисля, че точно Ерик е първата книга... поне първата от Вузев... Но не знам преди това дали не е имало нещо издавано... Но може и да греша де :)

Радан Кънев каза...

Не, първата книга за Света на диска е "Цветът на магията", тя е и първата издадена на български, следва "Фантастична светлина" и чак тогава - "Ерик".